|
|
|
НЕ СПИРАЙТЕ ДА ТЪСИТЕ име: Виктор възраст: 30 местоположение: Пловдив e-mail: viktor_et@yahoo.com Послание към света: Благодаря за тази възможност. Посланието ми е за тези който търсят, питат в себе си защо е болката, носят чуждото страдание в душите си, и чакат споделяне на съкровенното в нея, Не сте сами /не говоря за себе си! /. Посланието е не повече. Израстнах с въпроси: защо сме тук, защо сме жестоки, а очакваме обратното. Къде е пътя? Къде е споделянето за което копнея? Много камъни обърнах по-пътя си. Много неща намерих. И „лоши”, и неземни. Един да вникне, и ще превърне тези редове в мой огромен успех. Тук сме за да се себе изживеем отново. Първо е това което не сме, за да стигнем до това което сме – пълноценната и завършена същност. Страданието е нашия учител, то е индикацията за невярна посока. Страданието не е наложено, то е наше творение, поради избраната грешна посока /противоположна на душевноста ни/, всичко във вселената е изградено върху причинно следствена връзка. Всяка лоша мисъл, всяка лоша дума, всеки страх е път към лично страдание. Но, страданието е съзидателно за нашата душа. Ако не бяхме минали през всичко „лошо” до сега в живота си ние нямаше да сме тази личността която сме в момента. Когато кажа на някой „Докосни ръката ми и всичко лошо което се е случило до сега в твоя живот ще бъде изтрито от паметта и опита ти.” всеки отдръпва ръцете си. „Рая” е тук, „Ада” не по-малко. Отговора се крие в нашата гледна точка. Тъжното е че сме склонни да я променяме едва когато душата ни започне да потъва в твърде голяма тъмнина. Слушайте душата си, тя знае отлично къде иска да отиде. Всеки път когато сте я пренебрегнали сте страдали заради това че сте слушали „чистата логика”, а тя е обоснована от социума в който живеем. За ескимоса е една, а за етиопеца съвсем друга. Религията, науката и етиката между хората вървят към един център, но пътя е бавен /чудесно поучителен за сметка на това/. Докато едното от тях се бори за надмощие крайния успех ще е далече. Хубавата новина е че сме тук за да се учим, но ако всички знаят, ще закрият училището. Древните са оставили много послание след се бе си, но човешката лакомия го е трила не един път за да насочи гледната точка на душите в посоката която желае. Ако някои ви каже „Аз знам всичко за живота!”, потитайте го защо страда, би трябвало с лекота да избегне страданието след като е запознат със всичко. Много „духовни учители” парадират че сочат вярната посока. Ще ви разкажа за истинските учители: Те не натрапват, не довеждат до зависимост, те не са патерица, а трампин. Те не обсебват, а тласкат към свобода. Не изискват, оставят ученика да охлузи коленете. Молят се в нощите си, утринта да завари ученика им по-знаещ от тях, това е тяхната върховна награда. Състраданието им е безцено и затова не искат никои да плаща за него. Но, за да разпознаем истинския учител когато го видим, първо трябва да сме се научили да виждаме, За да му зададем правилните въпроси, трябва да научим кои са правилни. Учителя за които се оглеждаме ще остане невидим за нас дори да се блъснем стотици пъти в него, ако му зададем неправилния въпрос, как тои да ни даде правилния отговор. Ученика е готов едва когато може да разпознае учителя, но да не забравяме че учителя е стъпало. Истински верния път се крие дълбоко в нас, дълбочината се определя от нашите страхове и способноста ни да се самозаблуждаваме. Погледнете с нежност в душата си и намерете най-нежното в себе си, най-съкровенното. Човек наглася и центрира целия външен свят към себе си в желанието да запълни празнината в душата си, външния свят не предлага нищо такова обаче /просто се огледайте/, отговора се крие във Вас. Ето това е трудната част, да повярваме че през цялото време стоим до вратата, а не сме я видели. Че не трябва да драскаме със зъби и нокти, да изминем дълги и прашни пътища за да постигнем щастието, а да погледнем на вътре – нашето вътре. Изведнъж зазвуча много лесно за да е вярно, Не хич не е лесно. Нужна е вяра, не религиозна или фанатична. Не подценяваите вярата, това е бепределна сила. Ще ви дам олекотен пример: марката „Мерцедес” станала нарицателно за качеството на немското автомобилостроене. Ако всички собсвеници на тази кола утре не могат да я запалят и поглеждаики под капака открият купчина слама и цепенеци, край с вярата в тази кола. Концерните на „Мерцедес” ивестират милиони и тонове човешка пот за да пазят вярата ви в тяхната марка. Ако е няма вашата вяра в нея, няма „Мерцедес”. Ако е няма вашата вяра във пълноценното ви аз, няма пълноценно аз. Вярата притежава необхватна съзидателна мощ. Това в което вярвате е настоящата истина за Вас, но избора за вяра е Ваш. Бъдете по милостиви към себе си когато се мислите за непълноценни, когато се самоосъждате за грешките си, когато се самонаранявате, това само отлага хармонията и щастието ви. Проявете любов към всико което сте, дори и отрицателното /то ще изтлее с времето/. Дайте си първо сами прошка и любов, това е най-краткия път да помогнете на света около вас. Направете се пълноценен, за да бъдете пълноценен за света. Обичайте се за споделите любовта си със света. Не бягайте от страховете си, а ги поканете и ги разгледайте внимателно, те са толкова живи заради Вярата ви в тях. Най-големия страх е смърта. Дар за човечеството. Ако хипотетично приемнем че сме бесмъртни, понятието време автоматично отпада, това което ни се иска да направим днес може да го направим и след милиарди години, какво като сме непълноценни като все някога ще бъдем, какво като сме нещасни след като разполагаме с цялото „време” на света за да променим това. Не, ние не сме безсмъртни - това е скъпоценост, не извръщайте поглед от нея поради страх от нейзвестното. Виждали сте очите на човек докоснал се до смърта, часове след това те са по-живи от на „най-живите” /за други е с години или за цял живот/. Това е рязка смяна на гледната точка, тои се радва на „най-дребното”. На синьото небе, на чашата студена вода която си е налял. Защо Ние живеем като безсмъртни, чак на смъртния си одър започваме да търсим прошка и чистота на съвеста си, ще разполагаме ли с време? Ами ако смърта е утре или след десет минути. Станете и прегърнете този на когото винаги сте искали да дадете топлината си, погалете бебето в креватчето, целунете любимия човек, помолете за прошка този които винаги сте искали да ви прости, живейте сега. Обичайте сега. Утре е удобна хипотеза. Не си отнемайте Сами възможноста да бъдете това което искате. Това е за страха, остана Любовта. Свободна, не търпи условия, не търпи ограничения. Чистотата на Любовта се изразява в непроменливоста си. Обичайки чисто един човек ние ще пазим Любовта си към него, дори да постъпи ужасно с нас. Обичащите майка и баща ще продължат да обичат детето което се е превърнало в презрян индивит от обществото и всячески ще се стремят да го измъкнат от личния му мрак. По това ще я познаете, тя неподправена и сияйна. Успех в тъсенето на Се Бе Си. Вярата ми във Вас ме накара да напиша всеки един ред и това че няма човек по тази земя който крачи без причина и висша задача. Какво би станало ако човечеството поеме отговорност за всяка своя мисъл? Мечтайте си. Послание към бъдещето: |
ГЛАСОВЕ: |