|
|
|
ЦВЕТОВЕ име: Я. Радева възраст: 29 местоположение: България, София-Ямбол e-mail: druga@abv.bg Послание към света: Да си бъдат сами Университет и Училище, да НЕ забравят да вършат всичко с озарение, да не привикват с установеното, а да бъдат откриватели. Да не забравят мечтите си и пътуването към себе си. То никога не свършва. Послание към бъдещето: Имало една далечна малка планета в ъгъла на галактиката. Жителите й имали странен обичай: сприятелявали се, работели и се женели за хора, които изглеждали и се обличали като тях. Жълто облечените говорели само с жълто облечени, черно облечените само с черно облечени, червено облечените – само с червено облечени. Когато някоя зелено облечена старица едва-едва пресичала улицата с големи пакети с храна, никога не й помагал не-зелено-облечен човек, а и тя никога не би приела помощ от не-зелено-облечен човек. Тези хора рядко се гледали в лицата и още по-рядко в очите. Те гледали само обвивката на тялото. Но никой червен не бил като никой друг червен. И никой син, като никой син. И никой бял, като никой бял. Те били нещастни без да съзнават това. Били доброволно се превърнали в роби. Никога не изричали най-съкровените си мисли, а само общоприетите в съответната група свят. Никога не разказвали сънищата си – и изобщо отричали, че сънуват – защото в тях цветовете били смесени, а това било табу. Малцина се осмелявали да говорят и били обявявани за луди. Родителите възпитавали така децата си, а те – своите деца. И хората на тази нещастна планета забравили какво е любов, защото любовта изисква да обичаш душата. Единствено нощем, когато сваляли дрехите си и заспивали те дишали спокойно и били свободни. Една нощ от недрата на планетата изригнало проклятие. Сгради, мостове и домове падали разрушени. Хората ужасени ги напускали и бягали, вземайки единствено телата си. Когато слънцето изгряло, както всяка сутрин те се видели – били голи, но щастливи. |
ГЛАСОВЕ: |