|
Моргана
|
 |
« -: 04, 2006, 01:28:28 pm » |
|
“И ти ли Бруте…?”
Това е въпрос, който и до ден днешен си задаваме, когато наш добър приятел се окаже предател.. Първи го е задал Гай Юлии Цезар умирайки прободен от ръката на предателя. За непросветените ще кажа, че въпросния Цезар е бил много известен в древността. Нещо като Джордж Буш, но на 20 степен! Мисълта ми е следната. Случвало ли ви се е да мислите някой/я за добър приятел. Да бъдете до този човек в трудни моменти, да преживявате заедно с него/нея болката, скръбта, тъгата и всичко останало. Отговорът е ДА нали? А случвало ли ви се е, когато вие имате нужда от подкрепа, помощ, състрадание или просто от някой, който да помълчи заедно с вас или само да ви прегърне, същия този човек да ви обърне гръб и да ви остави да се оправяте сами? И тук отговорът е Да нали? В тези случай използваме това, с което започнах : “ И ти ли Бруте…?” Искам тук да си поговорим за приятелите и предателите. За доверието и за болката, която причинява предателя.
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
|
nogood
|
 |
« Отговор #1 -: 06, 2006, 12:34:05 pm » |
|
Тук май е мястото да рзкажа за две мои приятелки и за това, на което ма научиха те. Бях ученичка и бързо се сприятелих с една моя съученичка, излизахме всеки ден с нея и нейната по-малка сестра, запознах ги с моите приятели, свормирахме една готина компаниика и тн., след един случай, разбрах, че моята съученичка и сестра и са откраднали около 200 лв. от якето на баща ми, докато са ме чакали да излезем. Странното, е че не им се разсърдих и днес си мисля, че те ми дадаха добър урок, вярно е , че все още съм страшно доверчива, но все пак винаги гледам да опозная по-добре хората, преди да се доверя напълно. От тях научих, как се чувства човек, чието доверие е излъгано и как не трябва да потъпквам доверието на другите, защото от това боли. Надявам се, сега те да са щастливи и да не им се налага да правят такива неща. От тогава, до сега срещнах много приятели, някои от които са били и предатели, но смятам, че всеки съм научила по нещо, мисля че срещите с такива хора са неизбежни, има ги навсякъде, въпроса е да вярваш на тези, за които знаеш, че каквото и да стане, ще бъдат до теб.
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
|
Моргана
|
 |
« Отговор #2 -: 07, 2006, 08:20:26 am » |
|
Като се поразмислих над темата, която пуснах стигнах до извода, че понякога човек трябва да преживее дадена ситуация абсолютно сам, без приятели. И всъщност хората, които мислим, че са ни предали като са ни оставили да се справяме сами, са ни направили голяма услуга. Добрия приятел трябва да знае кога да помага и кога не. Това е важно в приятелството.
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
|
alfa.cent
|
 |
« Отговор #3 -: 07, 2006, 08:50:53 am » |
|
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
|
Моргана
|
 |
« Отговор #4 -: 07, 2006, 09:49:19 am » |
|
Започнах да си задавам темите и сама да си отговарям откакто разбрах, че ви мързи да пишете.  само се разхождате из форума като мухи без глави.
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
|
Ivan
|
 |
« Отговор #5 -: 07, 2006, 10:38:02 am » |
|
Е добре, ще се опитам да си надвия малко мързела ...  )))) Как беше темата ..? "Приятелство и предателство" ...?? Според мене почти всеки крие в себе си предателя. Ако човек намери в себе си Бога, вече е изгонил Предателя и е намерил Приятеля си ...  )))) . Защото който обича Бога, обича себе си, обича и ближния си. Мисля си, че само Безгрешният Бог може да ни бъде верен Приятел, защото е Дух неподвластен земния свят , защото на Духа не му трябват вода, храна, дрехи, дом и това го прави неподвластен на полярностите на този Физически свят. Единствен Дом на въплатения Дух това е нашето физическо тяло. И ако намерим Бога в себе си- значи сме намерили най-верния Приятел, който никога няма да ни подведе, защото това означава да подведе сам себе си .....  ))))) Защото закона на Любовта формулиран от Христос гласи /по памет/ , че който обича ближния си като себе си, той обича и Бога. А пък този който обича Бога - спазва заповедите му, като надвие страха у себе си. А пък Негово Величество Страхът е най - голямият изкушител ...Сатаната сиреч. Спомнете си тройното отказване на ап. Петър от Христос пред войниците на Пилат продиктувано от Страхът и после тройният въпрос на Христос след Възскресението ... "Петре, любиш ли ме ? " .." Паси моите овци " Пък аз за това съм си избрал Приятелят пред когото да се изповядвам.. оплаквам...прося ...е..понякога Му се скарвам, че съм слаб и не мога да Му угодя... ама това са подробности от пейзажа.........
|
|
|
|
|
Активен
|
Ей слонче, охльо-бохльо съм - стъпвай внимателно, че ми още мека черупката...  )))
|
|
|
|
Моргана
|
 |
« Отговор #6 -: 08, 2006, 02:50:30 am » |
|
Иване, опитай се да надвиеш мързела и по другите теми моля! Благодаря за библейския анализ.  Когато се скараш на твоя приятел, че не можеш да му угодиш той какво ти отговаря?
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
|
Ivan
|
 |
« Отговор #7 -: 08, 2006, 03:10:47 am » |
|
........  ))))))))))) Хаа...хаааа.... развесели ме , "казва ми": .... " Опитай пак, и..пак, и..пак ... докато уцелиш правилното решение. Аз съм те пратил на Земята , ти да решаваш за себе си и не чакай друг да взима решенията вместо тебе. Пък ако не знаеш кае е правилното - учи се " ...и аз си подвивам опашката и ..аре пак отивам да си копая в лихичката си....
|
|
|
|
|
Активен
|
Ей слонче, охльо-бохльо съм - стъпвай внимателно, че ми още мека черупката...  )))
|
|
|
|
djuli
|
 |
« Отговор #8 -: 13, 2007, 11:42:03 am » |
|
Приятел който ме е предал е затворена страница за мен . Такъв човек няма повече място в живота ми . Този който го е направил веднъж ще го повтори затова не му давам никакъв шанс .Може да съм крайна но за мен е така . "Нямам нужда от много приятели, стигат ми двама, трима. Ала само такива, които в сърцата си рани от моите болки да имат." Или си приятел или не си средно положение няма . 
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
|
kupidon
|
 |
« Отговор #9 -: 21, 2007, 04:06:09 pm » |
|
Колкото се отнася до предателството, най вече може да те предаде близък или роднина. До колкото за приятелството, някои остават вечни, дори и много рядко. 
|
|
|
|
« Последна редакция: 22, 2007, 01:03:06 am от BPAHA »
|
Активен
|
|
|
|
|
Росица
|
 |
« Отговор #10 -: 22, 2007, 04:49:56 am » |
|
Човек,който ме е предал просто забравям за него!Какъв е смисълът не заслужава да се коментира,просто го подминавам и толкова!Не всеки може да ти е приятел,не са ми неочходими много приятели достатъчен ми е един и то истински! 
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
|
BPAHA
|
 |
« Отговор #11 -: 23, 2007, 02:03:24 am » |
|
Ами тя Прошката не е измислена за всеки и никой не очаква от гномите да се научат на опрощаване. Тва не се очаква от никого. То е желание, воля и сила, неща, който никой не очаква от вас.
Бележка от автора: Тук разбирай силата на фразата "никой не очаква", схващай казаното като толкоз сте им ясни, че даже не очакват някаква проява и блясък на по-горе изброените "желание, воля и сила, неща, който никой не очаква от вас." Даже и да ти проблесне нещо в гномската глава, ще се игнорира, споко.
|
|
|
|
|
Активен
|
Врана няма нищо, Врана има чар Боса ходи, песен пее И приветства тишината
|
|
|
|
Galenka
|
 |
« Отговор #12 -: 25, 2007, 05:03:17 am » |
|
Хората имат нужда да общуват помежду си! Според мен само човек който не се познава и не се цени се страхува от предателството на приятелите си. Няма такъв приятел който поне веднъж да не ни е наранил, обидил или пренебрегнал.Всички сме хора и всички грешим но това не означава ,че трябва да живеем сами в изолация и да общуваме само и единствено със себе си.Това е абсолютна нелепица.Щом бог ни обича макар да грешим и ни прощава ако се разкаем, кои сме ние да съдим по-строго от него?
|
|
|
|
|
Активен
|
" Понякога дори да живееш се изисква кураж"
|
|
|
|
Ринана
|
 |
« Отговор #13 -: 23, 2007, 05:05:04 pm » |
|
о,да, и мен ме предадоха.една уж приятелка се издъни страшно много стрямо мен.аз й дадох покрив над главата,иначе щеше да стои на едно ужасно място,а тя ме стъпка в калта.дори и провиненията,които имах към нея,не са нищо в сравнение с нейното предателство.тя се държа грубо и властно,нарани ме.наговори ми такива неща,че си просеше да я изхвърля.позволи си да ме съди и това й беше грешката.аз нито веднъж не я осъдих,не помня директно да съм я критикувала.започна се от малко,а се стигна до такива ексцесии,че просто като си спомня,и изтръпвам.мислех,че сме приятелки,но излезе друго.доста наивна съм била,за да не си дам сметка.определено не е било каквото съм предполагала.
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
|
dani
|
 |
« Отговор #14 -: 16, 2007, 02:39:37 am » |
|
ей мн ви благодаря,страшно мн ми помогнахте да си напиша есе-то за приятелството  мн мн мн благодаря Дерзай нататък, не мислиш ли че не е възможно да си напишеш само есе(то), а и да го приложиш... но с приятели, а не с (предатели)... те са най-желана скука!
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
|