Град Мексико, с 25 милиона жители - един от най-големите градове на света. Но някога тук е било пустош, долина със солени езера и блата, заобиколена от планини и действащи вулкани.
В началото на 14-ти век тук се заселило номадско племе, наречено мешика. Те дали името на Мексико и неговата столица, но са по-известни като ацтеки. Ацтеките се превърнали от номади във владетели на най-могъщата империя, която Централна Америка някога е познавала. Но само след 200 години всичко щяло да изчезне.
Разкази на очевидци за живота на ацтеките, сложни илюстрирани документи обрисуват високо развито и образовано общество. Но животът на ацтеките имал и тъмна страна. Те живели в страх.
Провеждани били ритуални жертвоприношения в мащаби, непознати на историята. Ацтеките са запомнени преди всичко с това. Как се е вписвало човешкото жертвоприношение в такова цивилизовано общество?
Кои всъщност са били ацтеките? Варвари или велика цивилизация? Когато испанските конкистадори видели за първи път Теночтитлан, столицата на ацтеките, тя била толкова красива, че те помислили, че сънуват. Нарекли я Венеция на Новия свят.
В апогея на ацтекската империя, през 1519 г. испанците акостирали на мексиканския бряг. Чувайки за прочутите богатства на ацтеките, те дошли да натрупат богатства. Това е единственото останало място, където все още може да почувствате как е било в древната столица на ацтеките. Град, издигнат изцяло върху вода.
В апогея си Теночтитлан е бил един от най-големите градове в света. Днешният град Мексико е построен на същото място.
Тълкуването на културите от мексиканската история за новелиста Карлос Фуентес е било изследването на живота му. Цялата концепция за света на ацтеките е така чужда на съвременната ни преценка за света, че можем само да гадаем.
Имало пророчество, което им казвало да заминат на юг и да построят град там, където видят орел да каца върху кактус. На края на долината, на около 50 км на север, ацтеките се натъкнали на Теотиуакан.
За първи път хора се заселили тук 1000 години преди да дойдат ацтеките. Те отдавна били изчезнали. Ацтеките открили голям град на духовете.
Архитектурата изглежда отразявала идеите на самите ацтеки.
Те дори я възприели като своя собствена. Боговете, които били издълбани в тези древни храмове - богът на дъжда и пернатата змия, която накрая щяла да ги съсипе.
Ацтеките от 15-ти и 16-ти век са били привлечени от Теотиуакан, заради величествеността на мястото. Теотиуакан е един от великите градове в света и е най-големият церемониален център в Мезоамерика. Ацтеките, търсещи своя произход, своята автентичност, са били привлечени от този град. С номадското си минало ацтеките завидяли на голямото архитектурно наследство и история на техните предшественици в долината Мексико.
Те взели много неща от това място, включително постановката на мита за тяхното сътворение. Легендата за сътворението на ацтеките описвала как вселената вече била минала през 4 ери или стадия на Слънцето. Символите за всяка ера са изобразени на великия ацтекски слънчев камък. 1,2 метра дебел, 3,6 метра в диаметър и тежащ 24 тона, той е открит през 1790 г. под централния площад на град Мексико. В средата е лицето на Слънцето с нож за жертвоприношения в устата му.
Според ацтекския мит всяка епоха е траела стотици години и е завършвала с разрушение. Когато настъпило Четвъртото Слънце, светът потънал в мрак.
И те си представяли, че боговете се събрали тук, за да създадат огнище и да размишляват как могат да създадат друго Слънце. За да дадат на новото Слънце енергия, за да се роди и да върви по пътя си през небето, боговете пожертвали себе си, скачайки в огъня и изтръгвайки сърцата си, а кръвта им дала живот на Петото Слънце, зората на епохата на ацтеките.
В тази забележителна легенда виждаме не само идеята, че Теотиуакан е източникът на ацтекското слънце, виждаме също участието на боговете в жертвоприношение на самите себе си, за да може човешкият живот да продължи.
Това създава съдбовната идея за човешки жертвоприношения, според която като жертвали себе си, така те заплащали своя дълг към боговете, които сътворили Слънцето за тях тук в Теотиуакан.
Ацтеките вярвали, че ежедневният път на Слънцето може да продължи само докато се обезпечава с кръв. Човешките жертвоприношения на Американския континент най-често се свързват с ацтеките. Но всъщност те са практикувани векове наред от по-стари цивилизации, включително основателите на Теотиуакан, маите и толтеките. И всички хора, които са в началото на развитието си, изпитват чудовищен страх, че светът ще свърши. Че като залезе слънцето, никога повече няма да се появи. Че природните сили са изключително могъщи и трябва да бъдат усмирявани. И традиционно един от начините за това е чрез жертвоприношения. Сред неблагоприятната среда в долината Мексико ацтеките разчитали на милостта на могъщите сили на природата.
За да усмирят природните сили, ацтеките се обръщали не само към боговете, но и към собствената си напреднала технология. Те са видели орела да каца върху солено езеро, дълго 51 км. Да построят тук град и да изхранват народа си означавало да променят коренно пейзажа. Те са успели да преградят и да отводнят част от солената вода и да прекарат на нейно място прясна. Трансформирали тресавищата в покрайнините на града, създавайки острови, познати като "чинампа" или плаващи градини.
В днешно време все по-малко мексиканци все още обработват земята, използвайки традиционни методи, които почти не са се променили от времената на ацтеките.
Изгребвайки тиня от дъното на езерото, фермерите създават пластове богата, плодородна почва и садят върби, чиито корени стабилизират градинската платформа.
Ако дъждовният сезон закъснеел, посевите щяли да бъдат съсипани. За да са сигурни, че това няма да стане, ацтеките се обръщали към боговете си. Те вярвали, че могат да влияят на боговете като създават идеализирани копия на естествения свят.
Именно тези им вярвания вдъхновили всичките им храмове - от най-малкото светилище в покрайнините до най-големите пирамиди в столицата.
Но не само споделеното вдъхновение свързва светилищата с града. Те внимателно са разположени да образуват непрекъсната линия от свещени места, свързваща дъждотворните планини със сърцето на ацтекската столица. Ацтеките вярвали, че тази връзка осигурява равновесието на сезоните и разцвета на империята. Големите планини, миниатюрните каменни планини, след това хълмът Тикскоксинго пирамидата в Теночтитлан - всички те образуват символичната цялост, която отвежда мислите и молитвите на жителите на града към отдалечените краища на техния свят.
Скъпоценен като нефрит, ето как ацтеките описват столицата си Теночтитлан. Голямата пирамида, наричана още темпле майор, е посветена на най-значимите богове на ацтеките. Тлалок, богът на дъжда и водата, и Уитцилопочтли, богът воин, свързван със Слънцето.
Телата на жертвите са били хвърляни върху камък, 3,3 метра в диаметър, изобразяващ богинята Луна, и са били нарязвани на парчета от бога-воин на Слънцето.
Въпреки необещаващия избор на място за заселване ацтеките процъфтявали. Тълпи от 25 до 60 хиляди души се събирали ежедневно в Тлателолко, най-голямото пазарно средище, снабдяващо със стоки ацтекската столица. Можело е да се купи всичко - от кактуси до живи животни. Много от техните храни употребяваме и ние - авокадо, тиква, бобови култури, пипер или царевица, смляна на брашно за царевични питки - основна храна на ацтеките, също както и на днешните мексиканци.
Цялото това изобилие било продукт на тяхната изобретателност. Но ацтеките приписвали това на боговете си и съответно давали жертви. С надеждата да откият повече за жертвоприношенията, през 1990 г. учените започнали да анализират почвени проби от Голямата пирамида. Анализите все още продължават, но вече се появяват някои необикновени резултати. Идентифицирани са над 50 различни вида растения.
Важен компонент на жертвоприношенията са били цветя и семена, които ацтеките изгаряли в основите на Голямата пирамида. Открити са над 135 различни вида дарове. Дори тези приношения представляват миниатюра на цялата вселена в хармония.
Нивата на съществуване - Горният свят, Земята и Долният свят, са представлявани от различни растения, животни и предмети. Шиутекутли, богът на огъня, дарил енергия и живот на вселената. Тлалок, бога на дъжда и водата. Той се познава по изпъкналите му очи и змийския нос.
В света на египтяните пирамидите са били използвани като места за погребения във вътрешността им, но в Мезоамерика пирамидите и церемониалните центрове били външни места, били са сцена. Сцена за постигане на връзката между хората и боговете, между природата и ежедневния живот.
Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 3057
1. За тях Написано от Димитър Голотвинов, на 18-01-2008 11:44 Здравейте аз също съм очарован от тях |
2. За ацтеките Написано от Гарванът, на 29-11-2006 09:34 Това наистина е една невероятна цивилизация и аз искрено се възхищавам от постиженията и. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.16 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
| |