|
Страница 4 от 4
Подигравателният смях спрямо самоотвержената дейност на хума¬нисти и миролюбци като Рьорих е само прелюдия. Идва ред и на нещо далеч по-сериозно — затрещяват оръдията. В началото всичко е като на шега, това е тъй наречената „странна война", съпроводена от слухове за тайни мирни преговори между враждуващите страни. Но през юни 1941 г. започва другата война — варварската и безогледната, насочена срещу роди¬ната на художника, срещу опората на цялото прогресивно човечество.
Макар вече възрастен, изтощен и с напълно разклатено здраве, Николай Константинович хвърля и последните си сили в името на съвет¬ската кауза. Тактът, който той по обичая си е проявявал до този момент, за да не дразни прекалено известни среди, бива окончателно пренебрегнат. Рьорих издига високо глас в защита на Съветския съюз и на неговото справедливо дело. Той пише статии, организира изложби, събира сред¬ства и предоставя собствените си хонорари за съветския Червен кръст и за въоръжението на Червената армия. Синът му Светослав чете лекции и говори по радиото, за да популяризира каузата на социализма, а Юрий изпраща молба да бъде приет като доброволец в Червената армия.
„В буря и мълния кове руският народ своята славна съдба — пише Рьорих на 28 юли 1941 г. — Огледайте цялата руска история. Всеки сблъсък се е превръщал в преодоляване. Всяко разорение се е оказвало обновление. И пожарът, и разрухат само са способствували за величието на руската земя. в блясъка на вражеските мечове Русия е слушала нови сказания и се е обучавала, и е задълбочавала своето неизчерпаемо творчество... Историята на руската култура още недостатъчно е проучила потока на народните настроения. Сам народът е казал: „Не било писано щастие, но нещастието помогна". Не успяха да прогърмят пет седмици от войната, а вече много знаменателни знаци се проявиха. Очерта се народното единство, то носи верна победа... В буря и мълнии се раждат героите." Дейността на Рьорих в защита на родната кауза взема все по-широк размах. „Заповедта звучеше и волята не отслабваше" — отбелязва лако¬нично той в дневника си. По негово внушение приятелите му в САЩ организират през 1942 г. Американо-руска културна асоциация, работеща в тясно сътрудничество с Всесъюзното дружество за културни връзки. Асоциацията, чийто почетен председател става Рьорих, разгръща широка дейност, като информира американската общественост за живота в Съвет¬ската страна посредством печатни издания, фотоизложби, филми. В стати¬ята си „Руски век" от 17 юни 1944 г. художникът пише: „Осъществи се нечувано в историята на човечеството явление. Умножиха се приятелите в целия свят. Враговете ахнаха и помръкнаха. Злите критикари прехапаха отровния си език. Русия преуспя не само на бранните поля на славата, тя успя и в труда, и сред военните трудности, и сега вече е започнала да се из¬гражда и да кове прекрасното бъдеще."
Както винаги в миналото, така и в годините на войната нито тревожните събития, нито прекомерната обществена заетост могат да по¬пречат на художника в работата му на живописец. Това е период, бележещ по-нататъшно развитие на руския тематичен кръг, който всъщност Рьорих през целия си живот не е изоставял. Към този тематичен кръг спадат ре¬дица създадени през 20-те и 30-те години произведения, като „Старият Новгород", „Новгородска църква", „Свети Глеб", „Свети Николай", „Дворът на Садко", „Храмът на Сергии", „Звенигород", „На подвиг", „Настася Микулична", „Святогор". Но в годините на войната руските теми заемат централно място в творчеството на живописеца и в тях властно до¬минират героичните интонации. Още през 1941 г., сякаш предчувствуващ и този път развоя на събитията, Рьорих създава композициите си „Бога-тирите се събудиха" и „Александър Невски". А след хитлеристкото наше¬ствие се появяват „Походът на Игор", „Грозний", „Микула", „Богатир", „Мстислав Удалой", „Победител", „Партизани", както и редица варианти на вече използувани теми.
Краят на войната не означава за Рьорих начало на отдих. Възоб¬новяват се усилията за ратификация на пакта, възстановяват се старите организационни звена, започва и подготовката за връщане в родината. Художникът вече е направил официални постъпки и е погълнат от грижите по опаковката на картините и колекциите, които трябва да станат досто¬яние на съветския народ. Здравето на Николай Константинович е твърде разклатено, но той, верен на привичката да не изпада в малодушие, се окуражава: „Не боле¬дувай... За половин век си имал не малко болести. А колко опасности са преминати. И затъвахте, и замръзвахте — какво ли не се е случвало. Но волята не е отслабвала. Вървели сте по трудни проходи. Понякога е изглеж¬дало, че вече не може да стигнете по-нагоре, но висотата се е оказвала пре¬одоляна. Понякога върху тясната издатина над пропастта скалата сякаш ви отблъскваше от себе си, но вие все пак вървяхте и издатината оставаше назад. Усещахте виене на свят в реката с бързо летяши ледени късове, но се взирахте нагоре в спасителната далечина... Не боледувай, за да видиш великите дни. Дано!"
Това, до което доживява големият хуманист, съвсем не са велики дни. През 1947 г., принудени да изоставят Индия, британските колонизатори не пропускат възможността да извършат последната си гадост в тази страна. Те раздухват религиозната вражда между индуисти и мюсюлмани, в ре¬зултат на което биват избити над петстотин хиляди души. Вълната на из¬треблението обхваща и долината на Кулу. Ужасените викове на жертвите достигат до дома на художника. Близките обясняват на Николай Констан¬тинович, че туземците гонят мечки. Рьорих не може да знае какво става в действителност — той е на легло. Към старото белодробно възпаление се е прибавило и тежко сърдечно заболяване.
На 13 декември 1947 г. художникът завинаги затваря очи. Върху стативът е поставен вариант на картината „Заповедта на Учителя". Карти¬ната остава недовършена. Но заповедта е изпълнена.
Два дни по-късно по старинен обичай тялото на покойника бива изго¬рено пред дома в Кулу. А на мястото на огненото погребение поставят откъртила се от масива скала. Този камък се издига и днес на фона на за¬снежените Хималайски хребети и издълбаният върху него надпис гласи:
„ Тялото на Николай Рьорих, великият приятел на Индия, бе изгорено на това място на 15 декември 1947 година. Да бъде мир. "
Казват, че каменоделецът, изсякъл надписа, бил добавил по свое Усмотрение върху обратната страна на камъка:
"Този отломък от планинска канара е бил довлечен дотук отдалече. "
отдалече? Откъде „отдалече"? Някъде от Хималаите.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 2812
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.107.179.234 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
Коментирай първи!
