Occultism and Esoterics World Library.

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

Великото Тао тече навсякъде,
и наляво, и надясно.
Десетте хиляди неща зависят от него;
то нищо не задържа.
То изпълнява целта си тихо и нищо не изисква.

То храни десетте хиляди неща,
и все пак не е техен господар.
То няма цел; то е много малко.

Десетте хиляди неща се връщат към него,
и все пак то не е техен господар.
То е много голямо.

То не демонстрира величие,
и затова е наистина велико.

ТРИДЕСЕТ И ПЕТ

Всички хора идват при онзи,
който се придържа към единственото,
защото там са почивката, щастието и покоят.

Минувачите могат да спрат
заради музиката и добрата храна,
но описанието на Тао
е сякаш безплътно и без мирис,
не може да се види, не може да се чуе,
и все пак е неизтощимо.

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ

Онова, което се свива,
първо трябва да се разпростре.
Онова, което се проваля,
първо трябва да бъде силно.
Онова, което се изхвърля,
първо трябва да се отгледа.
Преди да получиш,
трябва да дадеш.

Това се нарича:
"да разбираш природата на нещата".
Мекото и слабото надвиват
на твърдото и силното.

Рибата не може да напусне дълбоките води,
оръжията на страната не трябва
да се вадят на показ.

ТРИДЕСЕТ И СЕДЕМ

Тао съществува в не-действието,
и все пак нищо не остава несвършено.
Ако царете и господарите
можеха да прозрят това,
десетте хиляди неща
биха се развивали естествено.
Ако те все още имаха желание да действуват,
биха се върнали към простотата
на безформеното вещество.
Без форма няма желание.
Няма ли желание, има спокойствие.
По този начин
всичко ще бъде в покой.

ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ

Истински добрият не осъзнава добротата си,
и затова е добър.
Глупакът се опитва да бъде добър,
и затова не е.

Истински добрият не прави нищо,
и все пак не оставя нищо несвършено.
Глупакът все нещо прави,
и винаги оставя много за вършене.

Когато наистина мил човек прави нещо,
нищо не оставя несвършено.
Когато справедлив човек върши нещо,
оставя много за вършене.
Когато строг началник направи нещо
и никой не отговори,
той навива ръкави
и се опитва да въведе ред чрез сила.

Ето защо когато се загуби Тао,
се появява доброта.
Когато добротата е загубена,
се появява милост.
Когато милостта е загубена,
се появява справедливост.

Когато справедливостта е загубена,
се появява ритуал.
Сега ритуалът е обвивка на вярата и верността,
начало на объркването.
Познанието на бъдещето
е само цветист капан за Тао.
То е начало на глупостта.

Ето защо истински големият
мисли за истинското,
а не за повърхностното,
за плода, а не за цвета.
Ето защо приемете едното
и отхвърлете другото.