Occultism and Esoterics World Library.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ЛИСТ: ВИК

1 – Предпазливо уча: народът става искрен.
2 – С ясно взиране наставлявам: народът се самооткрива.
3 – Доброто се пази: изпълнено, доброто ражда добро.
4 – Паметта му живее във вековете.
5 – Който не е правдив, измамник е.
6 – Справедливите, които прихождат /към мене/, се хранят с наставленията /трохите от устата/ ми.
7 – Които знаят да дойдат /при мене/ са тихи.
8 – Отдалечаващите се /от мене/ умират лишени /от наставление/.
9 – Така ТАО говори: словата на небесния /ТАО – ИНГ/ и речите на земната /ТЕ – ЯНГ/ вещаят това.
10 – Тъй съвършеният може да обучи; може да го направи сутринта /когато ученикът влиза в ТАО/: но го прави вечер /когато ученикът знае ТАО/.
11 – И ето /смисъла на/ думите ми: мога рано, правя /го/ късно.
12 – И на земята става тъмно, тъмно.
13 – Съвършеният учи през Нгхием /Вечността; винаги/; а не през ТА /период; ограничена епоха/.
14 – Прав е, но не поправя.
15 – Гори, но не запалва.
16 – Пламенее, но не възпламенява.
17 – Защото /всеки отделен човек/ има /отделен път за стигане до/ ТАО.
18 – Затова /гласят/ – словата на строгия:
19 – Много тао – за Едното ТАО.

1 – Предпазливо: като се изхожда от конкретните склонности на личната природа и от обстоятелствата.

2 – "с ясно взиране..." – с проникване, здраво наблюдение, а не със съобразяване на ума.

10 – утром: при влизане в ученичество; – късно: при изпитанието за Първо Посвещение.

11 – рано: от гледна точка на Учителя; – късно: от гледна точка на Ученика.

12 – Земята се разкрива като илюзия, като мираж, като сянка, лишена съвършено от светлина.

13 – Нгхием: указание на вечно пребиваваща връзка между Учител и Ученик, – в противовес на Та: указание на тленната и преходна връзка между човек и човек, чиято продължителност се определя от силата на осъществената или приготвена карма.

19 – Много пътища водят до Пътя /ТАО/.

ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ ЛИСТ: ПАЗАЧНИЦА

1 – Ръководенето на хора и действието на Инг не наподобяват тишината на Танг /гроба/.
2 – Каква тишина!
3 – Тъй хората /са свикнали да/ я почитат от памтивека.
4 – Да почиташ извеки – значи: да натрупваш те /добродетел/.
5 – Да натрупваш те – значи: да избягваш вражда.
6 – То се нарича: да отричаш Во-Бат-Кхан /спор с висок глас/.
7 – Да избягваш вражда – значи: да не знаеш празнота на те /добродетел/.
8 – Да не знаеш празнота на те – значи: да пазиш империята.
9 – Ако обичаш като /своя/ майка империята – тя до край ще продължава.
10 – Ето /основанието/ на /дълбоките права и /на/ почетните редове;
двете се наричат Кхи /почетна хартия/.
11 – /Това значи/ да живееш дълго и постоянно да пазиш ТАО.

1 – Тук се формулира троен паралел: 1/ ръководене на Ученици; 2/ изпращане жизнена енергия на Земята от Слънцето; 3/ преобразуване на разлагащата се форма в нова. И в трите случая основният признак на действията е тишината. Във Великото Мълчание се осъществяват Великите Заченки на Мистериите. Оттук – ясният смисъл на 3 и 4 стихове. Добродетел е Великото Мълчание. В силата на този паралел, в езотеризма, на Ученика е било гледано като на труп, който ще се разложи, за да се образува от елементите му Новият Човек; при едно от Посвещенията рецепиентът се нарича Мъртвец; също така на пасивната Земя е било гледано винаги като на Чаша, която възприема, или като на Урна за прах на мъртъвци.

6 – Во-Бат-Кхак: тъй се наричат споровете между площадните търговци на предания, които раздават посвещение за аспра из градовете на Изтока; в по-ограничен смисъл, цитираната дума означава умуване, разнищване с ума на даден проблем.

10 – Почетни редове: висши санове в империята; духовно: Четирите Стихийни /Елементови/ Посвещения; в ограничен смисъл, то означава мисия от някой Учител, възложена на Ученик по силата на Осиновяването.

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ ЛИСТ: НАВСЯКЪДЕ

1 – Да управляваш голяма империя е все едно да печеш малка риба.
2 – Царят пази ТАО за да ръководи всички.
3 – Но защо да управляваш голяма империя е все едно да печеш малка риба?
4 – И защо царят трябва да пази ТАО, за да ръководи всички?
5 – Има лоши талази, които разбиват /канарите на морето/;
6 – има малки кости /в рибата/, които убождат /ръката на онзи, що я пече/;
7 – има малки пясъчни зърна, които разкървяват /стъпалата на онзи, който ходи из пустинята/.
8 – Но защо да управляваш голяма империя е все едно да печеш малка риба?
9 – И защо царят трябва да пази ТАО, за да ръководи всички?
10 – Защото има метежници, а не добри поданици.
11 – А нима не е вярно, че има лоши поданици, а не съвършени?
12 – И – че лошите поданици не отдават на хората Тхуонг /обич/?
13 – Хората не обичат хората.
14 – Отвеки.
15 – Навред.
16 – Навсякъде, навсякъде е така.
17 – Двамата /добрият и лошият/ не се обичат.
18 – И двамата /лошият и лошият/ пак не се обичат.
19 – Инг, лишена от Тхуонг: о, съвършени, нима има по-скръбен гроб от една земя, лишена от обич?
20 – Добрият на лошия дава Тхуонг /предана любов/, а лошият не дава на добрия Фу-Тхуонг /суха обич/.
21 – Но тъй Инг ги примирява и им дава Ииен /мир/ в ТЕ.

5 – Лоши талази: смесители на две противни предания; в ограничен смисъл: черни магове.

6 – малки кости: трудности в духовния живот; трудна алтернатива в отношенията на един духовен човек с околните.

7 – "... малки пясъчни зърна": недоразвити зародиши на необходими качества и пътища във вътрешния живот; трудности, зависещи от строежа на нерви и телесни органи, които затрудняват вътрешния опит: съзерцанието, съсредоточаването и магичната молитва; в ограничен смисъл: извратяване на способности.