|
ПЪРВИ ЛИСТ: ТЕ
1 – Те, което
е те, не е те, което е ТЕ; Те, което не е те, е те,
което е ТЕ.
2 – Малкото те не е ТЕ.
3 – Великото те също не е ТЕ.
4 – Великото те не е ТЕ, но чрез него се стига до ТЕ.
5 – Малкото те не е ТЕ, но тъй само се стига до ТЕ.
6 – И ето блясъците на различие между те и ТЕ:
7 – Великото ТЕ не се изявява, защото не иска да се изяви.
8 – Съвършеният, който има ТЕ, има и те, но не разчита
на него.
9 – Защото подобна е Мъдростта на дъжд, който роси.
10 – Едрите капки идват след буря; дребните капки падат след безветрие.
11 – Едрите сливат земния прах в топчета кал; дребните оросяват кълновете на
полските цветя.
12 – Той разкрива справедливост, говори странни истини, действува по
предчувствие, знае по спомен.
13 – Но не разчита на своята правда, защото я дължи на света.
14 – Човек хвърля мрежи на щедрост около съвършения, но той не спъва крак в
плетениците на безмислена щедрост и меко благодушие.
15 – А укрива и облекчава. Мълчи и помага. Вдига и не говори: Помни името ми!
16 – Помни името ми! – Нима има име безименният?
17 – И към този човек – към човека с мрежите – съвършеният губи тао, но
печели те.
18 – Изгубил те, пази благочестието; изгубил благочестието, пази правдата;
изгубил правдата, пази успеха на потомството; изгубил те към потомството, той
жъне за вековете и сее за безчислени периоди. Мъдрият /прави това/.
19 – Що е потомство? – пита мъдрият и се умисля.
20 – Що е потомство, ако не произвеждане? – пита мъдрия и се вглъбява.
21 – И наистина: що е потомство?
22 – Вярно е: нима потомството не е произвеждане?
23 – А произвеждането – слушах на младини – е начало на Злото.
24 – Това е тайната, поверена на ония, които извеки знаеха ТАО: първи
те я разкриха нам, през дните на младостта, когато беше голямо слънцето и
хората бяха /също/ големи.
25 – И тъй – обяснено е – светият се привързва към великото /те/, а не
към малкото /те/.
26 – Почива в истината и страни от лъжа.
27 – Затова отхвърля онова и приема това.
1 – Те: свойство; добродетел; мъдрост;
Мистерия; аркана; окултен ключ; Летопис на Света; Мирова Памет; вътрешна
страна на магична формула.
6 – "... между те и те" –
между добродетелта и магичната формула.
8 – "... който има ТЕ, има и
те" – който има Мистерията, има и добродетелта, като път към
Посвещението, но не се гордее с нея.
10 – Буря: изпитание; формено
Ученичество; предверие; – безветрие: духовна жажда; смътно търсене на
Вътрешното; разбиване на скрижали и преоценяване на стари и нови ценности.
11 – Топчета кал: преобразуване на
носителите; окултна операция от страна на Учителя над телата на Ученика;
магичен пост и приготовление; – полски цветя: образуване на центрове за
съсредоточена окултна работа; развитие на центровете: пъпки в телата; магична
верига, магични вихри и магични пръстени.
12 – "... по предчувствие" –
по вътрешен усет, вечен глас, налагащ да се постъпва тъй, както висшата етика
говори; този глас са веленията на Учителя, бдящ над своя Ученик; той сменя
сухата и лъжовна примитивна способност, наречена "съвест" – един
рудимент в моралния живот, морален инстинкт, натрупана минала опитност –
нещо, което в пътя трябва да се откъсне и хвърли като свойствено на
личността.
14 – "... мрежи на щедрост":
лични и материални услуги, с които търсещият си въобразява, че ще се свърже с
Учителя.
15 – "... укрива и облекчава":
въздействува невидимо и насочва към търсещия тежките събития на Карма, които
ще го приведат разбит пред Учителя.
17 – "... губи тао, но печели
те": ако разбие личния му живот и прегради пътя, що го дели от него, той
печели свойствата, скрити в тоя човек и те стават негови; сравни с едно
правило на Патанджали: "Чрез пранайма над съвършения придобиваш
свойствата на съвършен.Чрез пранайма над злодееца
добиваш склонности на злодеец. Но ако съвършен извърши пранайма над злодеец,
той може да спечели само добрите му свойства /смелост, начинание,
воля/..."
23 – Злото: отделността; формата;
образът; измамата.
24 – Епохата на първите лемурийски
школи.
25 – "... великото те":
арканата; – "малкото те": преходното свойство.
|