Occultism and Esoterics World Library.

ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ЛИСТ: СЛЕДА

1 – Ако имаш, можеш да правиш.
2 – А преди /всичко/ Инг и Янг са родени.
3 – Вижда ги моето /вътрешно/ око:
4 – ето ги съединени;
5 – ето ги дълбоки;
6 – Той се явява сам, но не се мени.
7 – Отива навред, но не спира.
8 – Изглежда Той да е начало на съществата и на хората.
9 – Не му зная името: Неговата Следа се нарича ТАО.
10 – Безкраен, името му се превежда: голям.
11 – Голям се превежда: вездесъщ.
12 – Вездесъщ се превежда: пресичащ.
13 – Пресичащ се превежда: възвръщащ се.
14 – Възвръщането се бележи с кръст и се изговаря с шепот на устните, с трепет на сърцето и с благоговение на духа.
15 – И тъй: ТАО е голям, Инг е голям; Янг е голям, царят също е голям.
16 – В средата има Четирима Големи /Пътят, Небето, Земята и Законът/.
17 – но само царят остава /видим/.
18 – Човекът робува на Янг: Янг робува на Инг: Инг робува на ТАО:
ТАО робува на Себе Си.

1 – 14 стихове съдържат "Образа" на Вотан /"Царствената Майка на Запада"/, с когото и днес още Избраниците – таоисти имат непрекъснати окултни отношения. Този "Образ" е малко смътен, защото речта е магическа и е използвана, за да обладава окултна сила – използвана е в известен, строго установен ред. Същевременно указаните стихове съдържат и учението на Вотан по ТАО, тъй както ги е предало Лемурийското Предание на Лао – Дзъ.
Тъй че, – би било много лесно, ако в тия стихове търсим само указания по "Образа", а игнорираме чисто езотеричната страна на изреченията.

16 – "Четиримата Големи"- буквално "Четири Големи Стълба": Пътят /ТАО – тао/, Небето /Инг – Волята/, Земята /Янг – Постигането/, Законът /Царят – Проводникът/; величието на ТАО лежи в неговата безусловност; величието на Янг – в неговата вечност; на Инг – в неговата безпределност; а
на закона – в неговата истинност.

17 – "Но само Царят /Законът/ остава видим" – защото Трите са образи на архетипния свят, а Четвъртият е въплъщение, сливане на Тримата в образа на един Четворен Път: Религия, Управление, Магия и Ръководство.

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ ЛИСТ: СИЯНИЕ

1 – Без синур е ТАО: без име е Творецът на Инг и Янг: без следа е Великото Сияние. Защото сиянието, което е сияние, не е сиянието, което е Сияние на ТАО; Сиянието, което не е сияние, е сиянието, което е Сияние на ТАО. И тъй: сиянието, което е сияние, ще помръкне: и как може сиянието, което е сияние, да бъде Сиянието на ТАО?
2 – Тежкото има лек корен.
3 – Кулата има малко камъни за основа.
4 – Мъдростта има три букви за Начало: ТАО се бележат те.
5 – Белег, но не име: Следа, но не начертание. И може ли ТАО да има име?
6 – Наричат го безумните, молят му се, зоват го; лъжа е: нима може да бъде именувано Онова, което дава смисъл на имената; нима може да бъде на небето Онова, което е създало небето; нима има название Онова, което назовава всички същества? Лъжа е, лъжа е.
7 – Съвършенството на поданниците води до сътресение на троновете.
8 – Мъдрият се готви денонощно: не се дели от леко и тежко.
9 – Ето как са всеблажени великите: наистина, хората мислят,
че това е истина.
10 – За да предпише, царят казва безброй пъти: Да!
11 – За да разруши, поданникът казва веднъж: Не!
12 – Леко гледат хората другите: тежкото има лек корен, но лекото няма никакъв корен.
13 – Лекият погубва великото; заблуденият погубва трона. И така Законът
става горчив, като орех на отровна лиана.

1 – Сияние: проводничество.

1 – 4 стихове бележат мисълта, че от Едното Реално произлизат
многото въображаеми /измамни, нереални/.

13 – "... Законът става горчив" – когато настъпят изпитанията в тежките преживелици на цял народ; горчивината на Закона не в неговата задължителност, а в неговата неотменима праволинейност: често може сроковете на завършително изплащане да преминават и да се менят, но това не прави Закона неминуем.