|
ДВАДЕСЕТИ ЛИСТ: РАНА
1 – Който се вглъбява – не
е нечестив.
2 – Равни, те вървят заедно по един и същи мост:
3 – добрият с лошият – те вървят заедно, но не могат се слeят.
4 – Нечестиви са: не могат да не бъдат нечестиви.
5 – Разпътните не понасят беда: и тази сган се радва, радва се, радва се с
детинска невнимателна радост, радва се несдържано, радва се – както когато
през дните на Ксуан /Четирите Месеца на Първото Равнодействие/ влиза пияна от
възторг в подземните пагоди.
6 – ... Аз съм млад: не е време да бъда нещастен; аз приличам на дете,
непрестанало още да бозае; аз съм млад: не е време да бъда замислен; аз
приличам на какавида, не напуснала още своята обвивка... /мислят си те/.
7 – ...Истина, истина ви казвам: аз съм дете – вярно е словото ми – но дете
непослушно и палаво; аз съм млад: но не е за щастие даден животът; аз
приличам на дете – вярно е словото ми – но на дете, което подпалва хижата на
баща си и го оставя просяк без покрив; аз съм млад: но не за безразсъдство е
даден животът; аз приличам на бръмбар, който яде меда на скромни пчели...
/казвам им аз/.
8 – Кой няма излишък? Но не се привързвам аз.
9 – На тези тъпосърдечни хора сърцето е мрежа, заплетена в глухи подмоли;
сърце без цена; мрежа без стръв; – истина говоря: мрежа без стръв.
10 – Беди на прага: беди стоят на прага ви – а вие сте леки, леки.
11 – Казват:
12 – Бистър ум имаме.
13 – Казвам:
14 – Мъти се лазурът на вашето езеро; що ли плува в него?
15 – Казват:
16 – Прилежен ум имаме.
17 – Казвам:
18 – Скръб ще се излюпи от тези яйца, прилежно мътени.
19 – Безучастни като морето – мътни като безпокойни талази.
20 – Дирят печалба; търсят придобивка; по тъмни предместия се лута стъпката
им.
21 – Казват:
22 – Ние сме като топка: ние сме подвижни, красиви и стремителни.
23 – Гласът на мъдрия:
24 – Вие сте като топка: вие сте като топката, която поваля тигър, но влиза в
устата му, за да го повали.
25 – Казват:
26 – Лесно е да бъдем хора: родителите всичко ни дават.
27 – Казвам:
28 – Деца, родителите ви държат на колене, защото не ви знаят. Не ви знаят
ли? Истина ви казвам, те ви знаят, но ви обичат.
29 – Защото змията с любов се сплита около змийчето, което ще влее отрова в
кръвта
30 – Истина ви казвам: непознати сте ми.
31 – Защото ФАН КОА ТУ /Книгата на Обратите/ говори:
32 – Глас – без дума;
33 – Слушане – без звук;
34 – Светлина – без лъч;
35 – Виждане – без предмети;
36 – Пипване – без допиране;
37 – Обладаване – без притежание;
38 – Това са те: Това са капките кръв от Ухапването на Змея.
39 – Да се молиш със затворени уста;
40 – Да вярваш със запушени уши;
41 – да заповядаш със склопени очи;
42 – Да вземаш с неподвижни ръце:
43 – Ето Ухапването на Змея.
44 – ТАО се въдворява в теб: ТАО опложда със съскане и гърчене, с огън целува
и милва с мълния; ТАО опложда и убива.
45 – ТАО – Безмълвният мълви това.
30 – 45 стихове, както и 19 – 25 стихове на Деветнадесетия Лист цитират
едно парче от ритуалната "Книга на Обратите". Посочените стихове трактуват
една вътрешна операция, която е секрет на всички Тайни Школи. То е развитието
в човека на онази змиевидна сила, която Изтокът нарича Кундалини, а Западът –
Лепс Луцис. В цитираните стихове операцията е указана кратко, но съществено:
укрити са само Центровете на телата, към които трябва да се насочат усилията
на Ученика. Те се указват винаги устно от Учителя. В богомилската легенда
"Стефанит и Ихнилат", където Бикът /Земята/ и Лъвът /Огънят/,
символизиращи Двата полюса на Мировата Змия, водят беседа, се казва:
"... Да, ти ще влезеш. В най-съкровеното ще влезеш ти: но – дали Езикът
ти носи язвите на света, дали Бедрата ти знаят проказата на чуждия грях, дали
Шията ти усеща студеното острие на ножа, който виси над човешката
престъпност? И ти намажи с Елей рогата си; на бедрата ти ще сложат подпоясник
от бодлива Папрат; на гърлото ти – верига от Скорпии, на твоето виме – венец
от Змии...И започни навлизането в Долината на страха, догдето твоята желязна
подкова стане Змия, гвоздеите – Язви, юздата – Жило, поводът – съскащ
разцепен Язик, хомотът – паст на гладен Лъв...И започни навлизането, за да
спреш в часа, когато заговори Вселената, когато цялата Вселена заговори, че е
тъмно, че е много тъмно на Земята, на Небето, в Бездните и в поднебесните
Щерни...И тогава започни да се отдалечаваш...!"
|