|
предразсъдъци, дребнавост, злоба, предвзетост, подлост
Проекцията на отрицателни качества, както и проекцията на отрицателни чувства, е много разпространена в обществото, тъй като сме се поддали на заблудата да отъждествяваме отрицателното и нежелателното.
Така вместо да разпознаваме и интегрираме своите черти, ние ги отчуждаваме, проектираме и започваме да ги виждаме у всички около нас, но не и у себе си. Както винаги обаче те въпреки всичко си остават наши. Всички ние имаме слепи петна – склонности и черти, които отказваме да признаем за наши, които отказваме да приемем и изхвърляме в околната среда и насочваме целия си справедлив гняв и негодувание към борба с тях. А всичко, което е необходимо за интегрирането на тези аспекти, е
да проявяваме към себе си същата доброта и разбиране, с които даряваме приятелите си. Според Юнг:
“Приемането на себе си е основата на моралния проблем и същността на цялостния светоглед. Да нахраня гладните, да простя обидата, да обичам врага си в името на Христос – това несъмнено са големи добродетели. Защото това, което правя на най-малкия от моите братя, го правя на Христос. Но какво ще стане, ако открия, че най-малкия сред тях, най-бедния сред просяците, най-наглия сред всички престъпници, самият враг – че всички те са в мен и че самият аз се нуждая от собствената си доброта – че самият аз съм врагът, който трябва да бъде обичан – какво да правя тогава?”
Нека да обобщим това изложение и да го поставим в контекста на спектъра на съзнанието: нашата Енергия /Нивото на Разума/ започва да се издига, преминава през Трансперсоналните
сектори, Екзистенциалното ниво и стига до Биосоциалния сектор, където приема формата на идея и насочеността на чувство. Енергията ни, представена като идеи и чувства, достига Его Нивото, където, ако се е появил четвъртичния дуализъм – потискане – проекция, тези идеи, качества и чувства, както положителните, така и отрицателните, ще бъдат отчуждени и проектирани и ще изглеждат като произлизащи от околната среда, а не от Аз-а. Този последен основен дуализъм, към който насочваме вниманието си, е обобщен от Пърлс, Хеферлайн и Гудман с думите:
“Проекцията е черта, нагласа, чувство, поведенчески акт, който принадлежи на собствената ти личност, но не се преживява като такъв. Вместо това той е приписван на обекти или хора от обкръжаващата среда и след това възприеман като насочен от тях към теб вместо наопъки. Проектиращия, неосъзнаващ например, че отхвърля другите, вярва, че те го отхвърлят; или несъзнаващ склонността си да подхожда към другите сексуално, вярва, че те му правят сексуални намеци.”
Последствията от четвъртичния дуализъм са винаги в две посоки: първо, започваме да вярваме, че не притежаваме качеството, което проектираме и така за нас то става неизползваемо – ние не му обръщаме внимание, не го използваме и не го удовлетворяваме, което води до хронично объркване и напрежение. Второ виждаме тези качества като съществуващи в околната среда, където придобиват огромни и застрашителни размери и в края на краищата се чувстваме смазани от собствената си енергия.
Проекцията на Его Нивото може да бъде идентифицирана много лесно: ако човек или нещо от обкръжението ни дава информация, вероятно не проектираме; ат друга страна, ако то ни афектира – сме станали жертва на своите проекции.
Когато Джак се чуди дали да почисти гаража или не и жена му го пита до къде е стигнал, той реагира пресилено. Ако не иска да почисти гаража, ако това желание му беше чуждо, просто би отговорил, че е променил решението си. Но не го прави, а се разкрещява:
“Представете си тя иска той да почисти гаража.” Джак проектира собственото си желание и след това го преживява като натиск, така че невинния въпрос на жената не просто информира, а силно афектира Джак: той се чувства притиснат от вън. И именно това е основната разлика – това, което виждаме в другите, е общо взето правилно, ако ми носи информация, но то е без съмнение проекция, ако води до прекомерното ми афектиране.
Преодоляването на проекцията представлява придвижване надолу в спектъра на съзнанието. От Нивото на Сянката към Его Нивото, при което увеличаваме площта на идентификацията си и отново присвояваме отчуждени преди това части от себе си. Първата стъпка се изразява в осъзнаването, че това, което сме си мислили, че ни е причинено от околната среда, е всъщност нещо, което сами си причиняваме – ние сме отговорни.
Така, ако се чувствам разтревожен, аз ще твърдя, че съм безпомощна жертва на напрежението, че хората или ситуациите са причина за тревогата ми. Първата стъпка е изцяло да осъзная тревожността, да я преживея, да треперя, да подскачам, да не мога да си поема въздух – да я усетя, да я поканя, да я изразя – и по този начин да осъзная, че отговорността е моя, че аз засилвам напрежението, че аз блокирам възбудата си, което е причина за изпитваната от мен тревожност. Аз сам си причинявам това и тревожността е проблем между мен и мен, а не между мен и околната среда. Тази промяна на нагласата означава, че там, където преди съм отчуждавал възбудата си, отделял съм се от нея и съм твърдял, че съм нейна жертва, сега поемам отговорност за това, което си причинявам сам на себе си.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 3428
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай първи!
