агресия, гняв, омраза, отхвърляне, възмущение.
Проекцията на негативни емоции е много често срещана, особено на Запад, където преобладаващата атмосфера на християнски морал изисква да се борим срещу всички лоши и негативни черти у себе си и у другите. Много малко от нас обичат своите лоши качества. Напротив, ние ги презираме и ненавиждаме, срамуваме се от тях, те ни карат да се чувстваме неудобно и ние непрестанно се мъчим не да ги интегрираме, а да ги изолираме. С появата на четвъртичния дуализъм това отчуждаване става възможно, защото въпреки, че ги отхвърляме от съзнанието си, тези черти си остават наши. Ние ги изтласкваме от съзнанието си и те се появяват в околната среда. Тогава сякаш се разделяме с тях, но откриваме, че те са навсякъде около нас. Всъщност, когато разглеждаме другите хора и се ужасяваме от лошото, което виждаме в тях, ние безпогрешно се оглеждаме в огледалото на собствените си души.
Следователно, за физическото и психично здраве на Его – то е необходимо да си възвърнем собствеността и да реинтегрираме тези негативни черти. Когато го направим ще открием, че след като се реинтегрират, същите отрицателни черти, които с голямо нежелание сме разпознали у себе си, хармонично се балансират от положителните ни черти и загубват своя привидно лош цвят. В действителност отрицателните склонности и към агресия и омраза придобиват
жестока и зла същност едва когато ги отчуждим, едва когато ги отделим от балансиращите ги положителни склонности към любов и приемане и ги захвърлим в околната среда, където изолирани от уравновесяващия ги контекст, те наистина могат да се проявят като жестоки и деструктивни. Когато погрешно си представяме, че тези демонични черти съществуват в околната среда – вместо да осъзнаем, че съществуват в нас като необходим противовес на конструктивните положителни черти – когато си представим, че съществуват в околната среда, ние реагираме на въображаемата заплаха с цялата си жестокост и ярост. Това ни води до лудостта на кръстоносните походи, тогава започваме войни, за да поддържаме мира, създаваме инквизицията, за да спасяваме души. Накратко, тъй като отчуждената и проектирана склонност бива отделена от уравновесяващия я контекст и започва свой собствен живот, тя може да придобие демонична същност и да доведе до разрушителни действия, докато същата тази склонност, реинтегрирана и поставена до балансиращата я позитивна склонност, придобива и добра и сътрудничеща същност. В този смисъл ако искаме да приличаме на Христос, наше задължение е да се сприятелим с Дявола.
Нещо повече, ние рядко осъзнаваме, че положителните и отрицателните черти не само се уравновесяват, когато са интегрирани, но че те – както всички противоположности – са си взаимно необходими, че не само злото е в хармония с доброто, но че самото зло е необходимо за съществуването на доброто.
Ето какво казва Лао Дзъ: “Има ли разлика между да и не? Има ли разлика между добро и зло? Трябва ли да се страхувам от страховете на другите? Какво безумство! Имането и нямането се появяват заедно. Трудното и лесното се допълват. Дългото и късото си контрастират. Високото и ниското са взаимозависими. Предницата и гърбът следват едно след друго.”
Чун Дзъ обобщава:” Така тези, които казват, че искат правилното, без неговото съответствие – грешното; или справедливо правителство, без неговото съответствие -тиранията, не осъзнават великия закон на Вселената и същността на цялото сътворение. Със същия успех човек би могъл да говори за съществуването на Небето, без съществуването на Земята или на лоши закони без добри, което е невъзможно. Въпреки всичко, хората продължават да говорят за това: такива хора са или глупци, или измамници.”
Идеята да се отървем от отрицателните си черти, да ги унищожим и изкореним, би била добра – ако осъществяването и беше възможно. Проблемът е, че отрицателните ни черти, пред които се опитваме да си затворим очите, си остават наши и се връщат да ни тормозят под формата на невротични симптоми на страх, депресия или тревожност. Откъснати от съзнанието, те придобиват застрашителни размери, несъответстващи на истинската им същност.
Можем да опитомим злото, единствено като се сприятелим с него, отчуждавайки го от себе си ние само го разпалваме. Интегрирано, злото става добродушно; проектирано става доста злобно и така тези, които се опитват да се откъснат от злото, допринасят много за неговата победа. По думите на Роналд Фрейзър: “Моля ви един ден да си спомните, че съм ви казал, че омразата към злото го подсилва, съпротивата насърчава това, на което се съпротивлявате. Валидността на този закон е равна на тази на законите на математиката.”
Или според Николай Бердяев: “ Сатаната се радва, когато успее да вдъхне у нас дяволски чувства към себе си. Той е този, който печели, когато собствените му оръжия се обърнат срещу него…Непрекъснатото изобличаване на злото и неговите носители насърчава разпространението му в света – това е истина, ясно разкрита в Евангелията, която ние неизменно пренебрегваме.”
Отношението на добродушно критикарство е типично за хуманните хора и сред тези, които могат да се отпуснат в компанията си и да изразят най-топлите си приятелски чувства с думи като: “Ах, ти стари мошенико!” Възможността за обич между хората зависи от признаването и приемането на известна доза мошеничество у себе си и другите. Силата на фанатизма колкото и да е резултатна, винаги е за сметка на несъзнаваното и независимо дали каузата е справедлива или не, тя винаги е
деструктивна, защото е насочена срещу живота: тя отрича амбивалентността на естествения свят.
Идеята е, че когато осъзнаваме нашето малко късче омраза, то в действителност не е истинска омраза, тъй като е смесено и съчетано с положителни емоции като любов и доброта, така че интегрираната омраза обикновено придобива нежен и често хумористичен оттенък. Много от нас преминават през живота с чувството, че никой не ни обича, което е много несправедливо, защото ние, разбира се, обичаме всички. Но именно това са
двата признака на проекция на Его Нивото: виждаме го у всички останали и си въобразяваме, че у нас не съществува. Чувстваме, че светът ни мрази, само защото не осъзнаваме една малка частица в себе си, която мрази света.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 4449
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.16 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай първи!
