Пример: Джак иска да изчисти гаража – вътре е пълна бъркотия и той от доста време си мисли, че ще е добре да въдвори ред. Накрая решава, че ще го направи следващата неделя. За сега Джак е във връзка със своето желание – иска да свърши работата, но когато идва неделя, Джак започва да премисля. Той се тутка няколко часа, мечтае, размотава се – започва да губи връзка с желанието. Желанието все още съществува, защото ако не съществуваше, Джак просто щеше да зареже това и да прави нещо друго. Той все още иска да го направи, но започва да отчуждава и проектира това желание и единственото, което му остава, за да завърши проекцията, е някой, на когото може да окачи проектираното желание. И когато жена му от време на време си подава главата и пита как върви работата, той грубо и отвръща да престане да му се меси. Сега той чувства, че не той, а жена му иска гаражът да бъде почистен! Проекцията е завършена. Джак започва да чувства, че съпругата му го кара да направи нещо, докато в действителност той усеща единствено собственото си проектирано желание, защото натискът от вън е просто погрешно поставено желание.
На това място обикновено много от нас биха възразили, че ние все пак попадаме в ситуации, които ни поставят под огромно напрежение, които ни притискат не поради наше проектирано желание, а поради самата си същност /например работа в офиса, семейните задължения и др./ и в последствие не изпитваме особено голямо желание за работа. Но именно това се опитваме да обясним – именно фактът, че не осъзнаваме желанието си, води до чувството на натиск! Най – вероятно ще отговорите, че наистина бихте искали да изпитате желание за работа, готвене, пране или каквото и да е, но желанието просто го няма. Истината обаче е, че желанието съществува, но ние го чувстваме като външно желание или натиск. Натискът е нашето собствено маскирано желание и ако не изпитвахме това желание, просто нямаше да чувстваме външен натиск. Ако желанието не присъства, ще се чувстваме отегчени, отпуснати, може би апатични, но не и притиснати. Същото важи и за първия пример – ако Джон не изпитваше интерес от срещата си с Мери, на него просто не би му пукало, той би се чувствал неутрален или
може би леко раздразнен, но в никой случай не и притеснен. Притеснението на Джон е възможно само защото той се интересува от Мери, но проектира интереса си. Същото е и с притискането – то се преживява само когато има проектирано желание.
Следователно, Джак ще продължи да се чувства притискан и тормозен от жена си до момента, в който осъзнае, че единствения човек, който му оказва натиск за изчистването на гаража, е самият той, че битката е между Джак и Джак, а не между Джак и жена му. Ако осъзнае това той
ще започне да изпълнява желанието си, вместо да му се противопоставя и в края на краищата ще изчисти гаража – това, което първоначално искаше.
Пътниз обобщава това с думите:
“Автономната алтернатива е да се премине отвъд натиска чрез осъзнаване, че всяко усещане за силен натиск е наш собствен проектиран подтик. Човекът, който осъзнае, че това, което изпитва е личен подтик, няма да негодува или да се противопоставя на натиска, а ще действа.”
Така, ако усещаме външен натиск, не е необходимо да се опитваме да създаваме или изобретяваме желание, което да му противостои – ние вече усещаме необходимото желание, само че погрешно сме го нарекли натиск.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 5374
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.107.179.234 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
Коментирай първи!
