Астрономът проф. Волфхард Шлосер бил извикан, за да опита да
идентифицира изобразените звезди по диска. Той първо изолирал
най-голямата група звезди; въвел данните в компютърна програма, за да
провери дали ще съвпаднат със звездите от нощното небе. Но съвпадения
нямало.После вниманието му било привлечено от малка група от седем
звезди точно между Слънцето и Луната. Те сякаш образували някакъв ясен
модел, приличащ на съзвездие. Проф.Шлосер бързо се досетил, че от
съзвездията, известни през Бронзовата ера, този куп наподобявал едно от
тях - Плеядите.
Плеядите са добре известни в Гърция, Месопотамия, Русия. Това
е една много важна звездна група. Така Плеядите се оказаха първият
кандидат в списъка ни. Плеядите е едно от най-загадъчните съзвездия в
космоса. С помощта на телескопа вече знаем, че то се състои от 11
главни звезди. Обикновено се виждат само шест или седем. И така, Шлосер
потърсил възможно най-старите образи на Плеядите, които могъл да открие
- плочки и свитъци от Изтока. И там той видял чудо - Плеядите,
нарисувани само със седем звезди. Образ, също като този от диска.
Картографирането на звездите е едно от големите постижения на
човечеството. Тази задача е обсебвала учени и изследователи хиляди
години. Но никой не знае кога и къде за пръв път сме осъзнали тяхното
движение или сме записали тези наши познания.
Това, което е сигурно, е, че източните цивилизации - Египет и Вавилон -
са представяли важните съзвездия като животни. Но реалистични звездни
образи не са се появявали до 1400 г.пр.хр. в Египет. Те винаги са били
смятани за най-старите, известни на хората. Но всичко това изглежда
вече се било променило. Сега всичко зависело от точната възраст на
диска.
Тъй като бил направен от метал, не можела да бъде използвана
най-прецизната техника - датиране чрез въглерод. Затова те прибягнали
до друг метод, наречен асоциативно датиране. Дискът бил открит на
същото място и на същото почвено ниво, заедно с два меча. Мечовете
имали много характерен дизайн. Идеята била, че възрастта на мечовете и
на диска можела да бъде фиксирана, сравнявайки ги с подобни обекти,
успешно датирани чрез въглерод. Мелър изследвал мечовете в най-малки
детайли и после сравнил тези детайли с всеки познат тип меч от
Бронзовата ера. В края на краищата, той открил образи на мечове, които
изглеждали точно като онези от съкровището, а датата била зашеметяваща.
С помощта на мечовете е датиран диска от 1600 г.пр.хр. Това правело
Небесния диск от Небра най-старата точна картина на нощното небе в
цялата история - двеста години по-стара от най-старите образи, открити
в Египет.
Дискът съдържал не само образи на звездите, но също и на Луната и
Слънцето. А под Слънцето имало интригуваща златна извивка. Тогава
започнали и трудните въпроси. Флеминг Коуел бил човекът, който сложил
прът в колелата. В Датския Национален Музей той е изградил внушителна
колекция от древни образи на кораби, издълбани в камък, из цяла Северна
Европа.
Те са представени като извивки, често оградени с леки щрихи. Но това не
са образи на морски кораби. Тези кораби били изобразени върху камъни от
Севера. Те не са обикновени кораби в практическия смисъл. Те не са
плаващи кораби просто за забавление или за транспорт. Не, те са кораби
на религиозния свят. Флеминг Коуел направил съществена връзка между
тези образи на религиозни кораби и извивката в диска от Небра. Както в
Севера, така и в диска на Небра, виждаме кораба заедно със Слънцето,
превеждащи Слънцето през хълмовете или нощем през подземния свят.
Корабът на Слънцето е един от най-могъщите и трайни образи в цялата
праистория. И той произхожда не от Европа, а от Египет. Древните
египтяни вярвали, че върховното им божество, Ра - богът-син, пътувал
през нощното небе в лодка, за да може на сутринта да се прероди с
изгрева на Слънцето. Но какво правела тази идея от Египет върху диск,
за който се предполага, че е европейски? Появила се нова обезпокоителна
идея за археолозите.
Първо били Плеядите - образ, който имал голямо значение в Близкия
Изток. Сега - корабът на Слънцето - важен египетски символ. С други
думи, може би самият небесен диск въобще не бил европейски. Може би е
бил донесен от търговци от напредналия Изток и някак е попаднал в
ръцете на примитивните европейци.
Тогава се намесил проф.Шлосер, астрономът. Той бил забелязал още нещо
върху Небесния диск от Небра. Освен слънчевия кораб, отстрани имало и
друга плитка извивка. Те изглеждали със съвсем целенасочени форми.
"Не знаех какво представляват, но измерих ъгъла, който беше 82 градуса. 82 градуса е много специфичен ъгъл."
Той му напомнил нещо, което европейците знаели от най-ранни времена.
Защото точно тук между залезите на лятното и зимното слънцестоене
Слънцето се движи на 82 градуса по хоризонта.
От праисторически времена древните монументи са проектирани така, че да
маркират тези точки на слънцестоене в цяла Северна Европа. Но точният
ъгъл е различен на различните места.
По на север, той би бил 90 градуса, а на юг - само 70 градуса. Само в
един тесен отрязък от Централна Европа Слънцето би отбелязало точно 82
градуса. Когато проф.Шлосер се върнал на площадката в Небра, Германия,
където бил открит дискът, той осъзнал нещо, което не би могло да е
съвпадение. Ъгълът между тях е точно 82 градуса.
Този ъгъл съответства на пътешествието на Слънцето между лятото и
зимата за тази специфична географска ширина тук в Небра. С други думи,
ако златните ленти на хоризонта отбелязват слънцестоянията, тогава
дискът наистина би могъл да е направен в Европа, точно на мястото,
където е открит. Но при такъв висок залог били нужни сериозни научни
доказателства.
Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 5543
1. цитат Написано от nimis, на 14-09-2007 00:47 вероятно учените са прави със своите догатки и предположения,неприятното е че нищо не е сигурно.надявам се някой ден някой да каже "да аз открих истината" |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.107.179.234 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
| |