|
За пръв път митът
за Атлантида се появява в двата диалога „Тимей” и „Критий” написани от
Платон, около 360 г.пр. Хр. Според Платон става въпрос за „съвършено
достоверно предание”, разкрито на атинския законодател Солон /640-560
г. пр. Хр./ от жреци на египетския град Саис, който потдържал оживени
културни връзки с Атина.
В диалога „Тимей” четем: „Много и чутовни неща се говорят за
вашия град. Но едно от тях превъзхожда всички останали по величие и
значение. Записите разказват как вашият град някога обуздал силата,
която изведнъж дръзко се била насочила откъм Атлантическо море срещу
цяла Европа и Азия. Тогава по морето могли да плават кораби, защото
пред неговото устие, което по своему вие наричате Херкулесови стълбове,
се намира остров. Тоя остров бил по-голям от Ливия и Азия, взети
заедно. ..Върху тоя остров на Атлантида съществувала велика и страшна
държава на царе, властта на която се простирала върху целия остров,
върху много други острови и върху някои части на материка...”
Вече
повече от 2300 години преданието за тази потънала всемогъща държава
продължава да вълнува съзнанието на хората. До този момент на тази
загадъчна тема са били посветени хиляди книги, писани са неизброима
количество коментари. Човешкият разум в неумолимото си желание за
познание не се е спирал да търси различни начини за разгадаване на тази
дълбоко скрита тайна.
Все пак би било добре да си
зададем въпроса: какви са били мотивите на автора да предприеме
разкриването пред широката публика на тази загадка. Какво всъщност се
е стремил да ни покаже чрез нея. За да си отговорим на този въпрос е
редно да се запознаем по-добре с личността на Платон – Божествения,
както са го наричали неговите съвременници. Според данните е роден с
името Аристокъл, в деня, в който се родил Аполон, в рода на
Кодридите- царски род, стигащ по майчина линия до Посейдон, морския
бог, а по бащина линия стигала до последния атински цар, линия стигаща
директно до боговете. За да се разбере обаче Платоновото учение е добре
да се проследи неговия път в Академията, на чиито порти стоял надписа:
„Да не влиза незнаещия геометрията”. Предполага се, че Платон излага
най-съкровените си идеи зад тези порти.
За много хора
платонизмът представлява краен идеализъм, по причина на това, че
ако съществуват обекти и явления в битието, то те се осмислят
единствено в тяхния идеален, духовен аспект. От тази гледна точка
възниква въпроса: кой е скрития смисъл на легендата за Атлантида, за
кого и за какво е намеквал авторът?
Известно е, че
още преди хилядолетия тайните на битието са били строго охранявани в
херметични школи. Малцина са били щастливците да се доберат до
съкровеното знание. Много от имената на Великите посветени остават
забулени в тайна до ден днешен...
Такива школи е имало в
Египет, Асировавилония, Индия, Юдея и на много други места по света,
дори в България /Орфеическа школа, в по-късно време обществото създадено
от Боян Мага и др./. Общото между всички тях е стремежът да се съхрани
чистотата на Тайната и да не се допусне оскверняването на езотеричните
знания от хора неподготвени в духовно отношение...
Нека
да се върнем към тайната на Атлантида и да видим колко и какви аналогии
бихме могли да открием в езотеричното тълкуване /чрез средствата на
Кабала, най-ранната монотеистична мистична система/ на Херкулесовите
стълбове и големия Материк „Атлантида”.
Според Кабала
предметите и явленията в битието имат своя вътрешна /в света на идеите
според Платон/ природа, независима от външната им обвивка. Ние сме в
състояние, познавайки външната страна на обекта да си изградим
понятие за неговото вътрешно съдържание чрез средствата на аналогията.
Поради тези причини едно нещо преди да се реализира на физическа плоскост
първо проявява рождението си в духовната област. За да се разбере
пълноценно „рождението” на идеите и претворяването им на физическо
равнище нека се помъчим да направим една виртуална структура на
Вселената. Тази структура, този чертеж, древните кабалисти нарекли
"Дърво на Живота". Върху това "Дърво" са разположени 10 сефири /сфери/
- символ на етапите на еманациите на Божествения Дух до изграждането на
физическия носител на феномена. Тези сефири са следните: Кетер, Хохма,
Бина, Хесед, Гебура, Тифарет, Нецах, Ход, Йесод, Малкут. Всяка сефира
е етап от пътя на насочената енергия, съществуваща като фокус на
концентрирана енергия, преливаща в необходимия момент за да създаде
следващия център. Проследявайки този път на развитие на световете
забелязваме геометрично подреждане на Силата под формата на Светкавица,
спускаща се по посока на най-долната сефира, наречена Малкут
/основа на Дървото/. Освен това забелязваме и дуалистичен признак на
подреждане на сефирите- т. нар. Колони на: Строгостта и Милосърдието,
символизиращи принципа на противоположностите в битието. Това са
Бялата и Черната колони в Соломоновия храм, двата Стълба на Силата,
пред които е изправен окултният ученик в своето духовно усъвършенстване-
достигане до това състояние на равновесие на Духа, което е универсален
стремеж на цялата Вселена /по друг начин наречена от древните окултисти
Адам Кадмон/. Ето мястото на Херкулесовите стълбове!
Сега остава да уточним и следващия вълнуващ ни въпрос: Какво символизира Атлантида?
Според
кабалистичната теория съществува и друго хоризонтално делене на Дървото
на Живота. Тези пластове са: Ацилут- светът прототип, Брия-
съзидателния свят, Йецира- формиращия свят, Асиа- материален свят.
Светът Прототип се състои само от Кетер, мястото на първичния живот,
семенния атом. Съзидателният свят се състои от Хохма и Бина, чистата
сила и идеята за формата. Формиращият свят включва останалите без
Малкут, който от своя страна е мястото на проява на физическата база.
Всяко едно по-горно ниво е с по-финни честоти на трептене по
отношение на долустоящето, като всички сфери съществуват едновременно
една в друга.
Раждайки се човек на тази земя забравя до
голяма степен опитностите си в миналите животи, като по такъв начин
губи съзнателна връзка със собствения си Дух, понеже душата му вече не
вибрира с тази честота, а приема честотата на материалната сфера,
където са създадени условия за новораждане. От тази гледна точка
духовния свят му изглежда загубен, потопен; така е с всички хора,
загубили своето рождение в Духа, приемайки единствено материалните
стереотипи на живот.
Според теософското учение след
смъртта душата в желанието си да се приближи до Първоизточника, започва
постепенно „събличане” на етерните и астралните си тела /обвивки/, до
момента, в който тя остане съвсем гола, в духовния смисъл на думата. На
нея се отрежда място в зависимост от достигнатата чистота по време на
земния си живот. Освобождаването на душата от връзките на материята не
може да се извърши за едно прераждане, за това са необходими редица
инкарнации в различни времеви плоскости. Когато окултният ученик
завърши обучението си в духовните класове, стане дух. абитуриент, той
застава пред вероятността да се слее с необятния океан от Божествена
светлина. Това е влизането в рая! А какво е раят? Място Бриа
/съзидателен свят/ на цялото човечество от сътворяването си до сега.
Свят, неподвластен на формата.
Е, сега можем много ясно да разберем притчата на Платон за „потапянето” на съзидателния свят, наречен Материк Атлантида, свят непригоден за сетивата на тогавашния, а може би и на днешния бездуховен човек.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 4972
1. според който където..
Написано от BPAHA, на 17-02-2007 00:45
Ако имам много пари и стана много известен и си купя няколко докторатски дипломи, дали моето мнение, че Атлантида е била на мястото на България днес? |
2. последните изследвания
Написано от димитър, на 17-02-2007 00:25
Според един английски учен, чието име не си спомням за съваление, Атлантида се е намирала в района на местността "Алтиплано" в Южна Америка. Това гледах по канал "Дискъвари"преди два-три дни.Препоръчвам на всени, който се интересува по въпроса, да прочете обезателно книгата на Хърби Бренън "Великите загадки". Теорията му за опустошената слънчева система е най-близка до истината, според скромното ми мнание. |
3. Атлантида като освобождение
Написано от anahata, на 01-12-2006 01:40
Митът за Атлантида събужда у нас копнежа по истинския Граал, който човечеството търси, откакто си задава въпроса за смисъла на своето съществуване. Неговият свещен съд, Лунната чаша, подхранва надеждата ни да надскочим своето ограничение и да постигнем освобождение. |
4. крилата змия
Написано от anahata, на 13-11-2006 20:01
Тайните на Атлантида са част от скритото знание за космическата енергия, за това, че от нейния "резервоар" можем да черпим знание за тази интегрираща и озаряваща сила, която ни слива с Безграничната Светлина на Абсолюта.Това е виното и опиянението от него, Слънцето и светлия му огън; змията, глътнала отровната си опашка, балсама и всичките му удивителни свойства. Мигът, в който всички Мъдреци се радват шумно. |
5. Атлантида като символ
Написано от Гост, на 21-10-2006 01:25
В такъв случай има ли смисъл да се питаме дали Атлантида е съществувала в действителност. Ако по време на земния си живот не освободим душата си от зависимостите на материята, нищо чудно да ни сполети съдбата на потопената Атлантида. Другата възможност е да открием Атлантида в себе си като осъществена връзка със собствения ни Дух. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (5)
