Occultism and Esoterics World Library.

Живот след смъртта. Когато говорим за живот след смъртта е добре да сме на ясно какви са допирните точки между тези две взаимно изключващи се явления, до колко и как се справя нашият мозък като оценъчна структура на ставащото около него „преустройство” от събитията, засягащи драстично системата човек-дух... В момента на клинична, не биологична /мозъчна/ смърт се наблюдава отпадане на моторни и сетивни функции на организма. Въпреки това се наблюдава явление, описано от много автори като запазване и изостряне на сетива като: пространствено виждане, съхранена памет, способност за конкретно детайлно наблюдение на физически и нефизически обекти, ”излязлият” чува разговорите на заобикалящите го, може да се пренася мислено в други пространства /физически/ да приема информация, която в последствие да бъде доказана като достоверна. Ако се приеме, че шоковото състояние е причина за поредица от събития като недостатъчност на мозъчното оросяване /хиподебитен с-м/ или е налице срив на общата хемодинамика, в такъв случай би трябвало логически погледнато пораженията да са симетрични: разхвърляност в психичния материал, липса на фокусиране на съзнанието и т. н. Това обаче не се наблюдава при някои пациенти прекарали подобни катастофални, застрашили живота им събития. Смятам, че може спокойно да се приеме, че голяма част от умствените /оценъчни/ способности на човек не се намират в главния мозък, а навън в т. н. етерно тяло на душата. Мозъкът служи единствено като „посредник” за транслация на съответната програма на Духа на физическа плоскост. В полза на това твърдение са и изследванията на Д-р Макдугъл още през 1906 год. в Главната Болница в щата Масачузетс. Той построил везни, способни да отбелязват разлики до 1/10 от унцията. Докторът изпробвал везните си с умиращи хора, слагал ги на едното блюдо на теглилката, като уравнявал другото блюдо с тежести. При всеки случай било отбелязвано , че в момента на смъртта, когато умиращия изпускал последното си дихание, блюдото с тежестта падало, повдигайки леглото и тялото /трупа/. По този начин за пръв път било доказано, че нещо невидимо напускало тялото в момента на смъртта. Подобни опити провел и проф. Туининг, председател на научния отдел в Лос Анжелоската политехническа школа, който правил опити с мишки и котки, затваряни в херметически запечатанистъклени буркани. Установено било, че всички животни губели от тежестта си при смъртта им. Съществуват различни методи, с чиято помощ може да се докаже наличието на умствено тяло в структури далеч от физиката на материалното тяло. Ще спомена някои от тях:

• Регресивна хипноза - връщане назад в минал живот посредством сеанси от типа на провежданите от проф. Шарко, но с регресия до минал живот. Важното тук е да докаже достоверността на извлечената информация посредством исторически и други специфични справки по отношение на предмета на разглеждане. Друго важно условие е достигането на състояние транс, с цел да се избегне манипулиращия ефект на подсъзнанието.
  
• Метод Робърт Монро – използва се т. нар. вълнов метод /хемисинк/. Известно е, че мозъчните въни функционират в диапазона от 0,5 до 30 / сек като балновълновите от 0,5 до 3,5 /сек. се появяват в състояние на сън. Монро измисля метод, чрез който доставя до буден мозък звук с подобна честота, като по този начин се спазва едно междинно състояние между сън и бодърстване. В хода на изследванията се натъква на обстоятелството, а именно: бавновълновите сеанси отварят сетивата на оператора към други измерения и пространства, и всичко това на фона на будно съзнание.
  
• Източни техники: раджа йога, джнана йога, лая йога, мантра йога и др. 

Всички тези техники имат за цел да дистанцират чрез поредица от физически и умствени упражнения, заедно с медитативни такива душата на човек от неговото физич. тяло.

• Техники на ясновиждане и разговор с развъплътени същества, населяващи невидимите плоскости на мирозданието.

•  Не на последно място- документиране на състоянията на клинична смърт на пациенти и на терминално болни. Пишещият тези редове в качеството си на семеен лекар е имал възможността да присъства на поредица от подобни случаи. Общото между всички тях бе яркото, запазено състояние на съзнанието, на фона на загиващото вече физическо тяло на пациентите.
  

Време е вече да загърбим старите материалистични схващания за мисленето като функция на високо организирана материя. За наше общо съжаление доказателствата в полза на конкретно- абстрактния модел на оценка на битието не са от вчера. Те са съществували от векове, но ограниченият от материята фокус на ума не разрешаваше на обществото да ги забележи. Сега, в условията на бурно развитие на човешкото знание и интелект, е наложително да се изхвърлят линейните стереотипи на поведение и оценка на процесите и явленията от заобикалящата ни действителност. Необходими са нови, одухотворени Пътища за постигане на онова чисто одухотворено състояние, към което са се стремели всички велики Духове, живели на тази планета- Буда, Моисей, Христос, Мохамед..... Дали ще го направим? Имаме ли сили и воля за това. От отговора на този въпрос зависи доколко сме свободни вътре, в душите си. Човекът се ражда свободен, но сам навлича веригите на материята върху своя мироглед! Нека изградим Новият Човек вътре в себе си.