Символното знание е основна част от процеса на обмен на информация, наричан “комуникация” и именно на него ще се спрем при обяснението на зараждането на последния основен дуализъм, както и на последното основно ниво на спектъра на съзнанието. Комуникацията може да бъде много сложно явление, особено по начина, по който е представена в информационната теория, кибернетиката и другите сходни науки, но ние няма да се спираме на подробностите. Трябва обаче да отбележим един важен, но често пренебрегван факт: Комуникацията действа в няколко различни равнини. Например Джон казва на Мери: “Ти си влечуго”, а след това добавя: “Шегувам се”. Тези две послания са в различни равнини, тъй като второто се отнася до първото – второто съобщение казва на Мери, че първото не е било казано на сериозно. Послания като второто, които се отнасят до другите послания, се наричат “метапослания”. Те действат в друга, “метаравнина”. На повечето от нас това ни е много познато, макар и никога да не сме го възприемали по този начин. Езикът на тялото например не се обсъжда често и голяма част от него на практика играе ролята на “метаезик на тялото”, т.е. носи послание за вербалното послание. Нека се върнем на дадения пример. Ако Джон каже на Мери “Ти си влечуго”, но в същото време е отпуснат и усмихнат, неговия тон и език на тялото ще изиграят ролята на метапосланието, че Джон се шегува. От друга страна, ако той напрегнат и почервенял от гняв, извика “Ти си влечуго!”, за Мери би било пределно ясно, че я очакват неприятности. И в двата случая вербалното послание бе едно и също/т.е. “Ти си влечуго”/, но метапосланията изцяло промениха неговия смисъл. Това ни подсказва, че в много случай, за да разберем дадено послание, ние трябва точно да определим контекста чрез приписване на правилното метапослание към него.
Обикновено човек прави това много лесно, несъзнателно, без усилия, спонтанно и точно. Понякога обаче човек създава “възли” в своите метакомуникативни процеси – среща затруднения при разчитането на метапосланията, които биха му помогнали да разбере другите послания. Той може да не успее да реши, дали светът е за или против него; може да не е способен да постави етикети /или метапослания/ на своите собствени послания за истинските си чувства; или да не е в състояние да постави в правилния контекст действията на другите към него. Той може дори да среща трудности при определянето на източника на някои послания – дали идват от него самия, или от външния свят. С други думи, среща затруднения със своите метакомуникативни навици. И така започва да се зарежда Четвъртият или Четвъртичният Дуализъм-Потискане-Проекция.
Тези заплитания в комуникацията обикновено се зараждат в ситуации известни като двойни обвързвания. Видяхме, че за правилното възприемане на ситуацията са необходими послания и метапослания; в ситуация на двойно обвързване обаче посланията и метапосланията си противоречат. И ако човек не осъзнае какво става, той ще трябва да изопачи или да игнорира или посланието или метапосланието или и двете. Така неговите процеси на комуникация биват безнадеждно объркани. Нека изясним това с един пример.
Малко дете току-що е извършило нещо ужасно, като например да излее меда върху килима в дневната. Майката е разбираемо ядосана и започва да бие малкия разбойник. Но докато прави това, тя казва нещо от рода на: “Миличко, много те обичам. Правя го за твое добро и искам да знаеш, че дори и сега те обичам.” Това е нейното вербално послание към детето, за което се предполага, че предава чиста любов. Но гласът и трепери, лицето и е почервеняло от ярост и на всичко отгоре удря детето. Това, разбира се, играе ролята на метапослание и конкретното метапослание в случая определено и недвусмислено носи гняв и временна омраза. Тази майка е предала на детето си послания в две различни равнини: едното е вербално и изразява явна любов, а другото е невербално метапослание за ярост – и това метапослание отрича и противоречи на първото!
Какво трябва да направи детето? Ако то правилно долови, че в този момент майката го мрази и й каже това, тя ще използва силата на авторитета и “искреността” си, за да убеди детето, че греши, че в този момент майката истински го обича, че майките винаги обичат децата си. Детето е накарано да вярва, че правилната му преценка на ситуацията всъщност е погрешна. Така, ако то изтълкува правилно нейното послание, се оказва, че е сбъркало. Но какво ще стане, ако повярва, че в този момент майка му го обича и се опита да и отвърне с обич? Е, в този момент на майката не и е до нежности и тя ще го отблъсне с думите “Иди си в стаята”, или “Мирувай” или просто с обичайното “Остави ме на мира”. Очевидно майката не проявява особена нежност и следователно, дори и ако детето погрешно разчете нейното съобщение за “гняв” като “обич”, пак се оказва, че е сгрешило. Сърдят му се като действа, сърдят му се и като бездейства. То е в капан и “няма начин да спечели”. Един изход от това заплетено положение би бил детето да го коментира и да каже “Нещо тук не е наред”, но за майката това би било “нахален и дързък отговор”. Детето няма никакъв изход /освен да избяга/ - и се оказва в двойно обвързване.
Има две възможни последствия от непрекъснатото преживяване на ситуации на двойно обвързване. Първо човекът ще се научи да тълкува погрешно както своите, така и чуждите послания, като в случая, в който майката учи детето да разглежда гнева като “обич”. В този случай метакомуникативните процеси на човека се объркват и той вече не може правилно да определя значението на дадени послания. Второ, в случаи на тежки и чести ситуации на двойно обвързване, човекът може изцяло да изостави всякакви опити за метакомуникация; след като “няма начин да спечели”, независимо дали го прави правилно, или не, какъв е смисълът да опитва? Това се случва относително рядко, но обикновено води до това, което Бейтсън и останалите наричат “шизофрения”.
Засега ще съсредоточим вниманието си върху първото последствие, т.е. върху заплетените и изопачени метакомуникативни процеси, тъй като те спомагат за създаването на четвъртичния дуализъм. Защото много от метапосланията, отнасящи се до информация за его – то, са всъщност послания, които насочват потока от преживявания на его-то – не е достатъчно да се знае, че съществува гняв /послание/, трябва да е ясно и на кого принадлежи гнева /метапослание/. Не е достатъчно потокът от преживявания да свидетелства за някаква емоция /послание/, потокът трябва да бъде точно насочен /метапослание/, за да постави тази емоция в границите на его-то. Например много хора преживяват негативни емоции, като да кажем, “лошотия” /послание/, но поради метакомуникативното объркване те не възприемат тази емоция като принадлежаща на самите тях – те възприемат емоцията /посланието/ правилно, но насочват /метапослание/ посоката така, че да виждат емоцията като присъща не на его –то, а на другите. Другите хора започват да изглеждат лоши и с това започва добре познатия лов на вещици.
Не бих искал да създам у вас впечатлението, че комуникацията и метакомуникацията са свързани единствено с Его нивото, защото, разбира се, не е така. Те просто преобладават на това ниво. Двойното обвързване или безизходиците също не присъстват единствено на Его нивото. Както ще видим всеки дуализъм поставя съзнанието в ситуация на двойно обвързване или безизходица и тъй като на всяко ниво на спектъра /без Разума/ действа конкретен дуализъм, всяко ниво притежава и специфични ситуации на двойно обвързване.
За сега само ще отбележим, че метакомуникативните процеси, чрез правилното насочване на потока от преживявания, играят важна роля при определянето на действащата граница на его-то. При често поставяне в ситуации на обвързване, двойно обвързване /известни в Гещалт терапията като “задънени улици”/, може да се стигне до заплитане на метакомуникативните процеси на човека. Потокът на преживяванията е насочен така, че се създава впечатлението, че някои аспекти на его-то съществуват в околната среда. На практика човек отделя части от собствената си психика, части, които започва да възприема като съществуващи извън него, обикновено у другите хора. Човекът правилно възприема тези части, идеи, емоции, желания, качества и други послания, но неговите метакомуникативни процеси погрешно определят източника на посланията. Така индивидът се отказва или отчуждава аспекти от себе си и след това ги проектира върху околната среда или като че ли ги възприема от нея.
Но и това е особено важно, тези заплитания и погрешни съобщения създават у човека изопачен образ за самия себе си, “осиромашал” образ, който не дава точна представа за цялостния психофизичен организъм, измамен образ, съставен от подбрани части на истинското его. В опита си да направи своя образ приемлив, човек го представя неточно. Ще наричаме този неточен и “осиромашал” образ за себе си Персона; а отхвърлените, отчуждени и проектирани части на его-то, които вече ще ни изглеждат външни, Сянка.
Така, в крайният акт на разделяне и фрагментация, човекът налага дуализъм или разцепление върху собственото си его, потиска подлежащото единство на всичките склонности на его-то и ги проектира под формата противопоставяне между персона и сянка. Това е зараждането на Четвъртичния Дуализъм – Потискане – Проекция.
В същността на всеки дуализъм-потискане-проекция е залегнало представянето на видима или илюзорна реалност, разкриването на нещата такива, каквито изглеждат, а не такива каквито са. Същото важи и за четвъртичния дуализъм и въпреки, че човек потиска и проектира отделни аспекти от себе си, те си остават негови, те, подобно на бумеранг, се връщат, за да го тормозят под формата на “невротични” симптоми. Но тези проектирани части изглеждат външни за его-то и човек още веднъж е преместил и стеснил своята идентичност, като сам е отрязал части от собственото си аз. Това четвъртично разцепване слага началото на последното основно ниво на спектъра на съзнанието, нивото на речено от Юнг Сянка - всички нежелани части на Аз-а ни, които се опитваме да отхвърлим, но които въпреки това ни следват като наша собствена Сянка.
Така се заражда целият спектър на съзнанието. Това развитие може да се проследи най-лесно чрез отбелязване на идентичността на човека на всяко ниво, тъй като всеки основен дуализъм води до прогресивно намаляващо и ограничено чувство за идентичност – от вселената към организма, от организма към его-то и към части на его-то. Нека все пак да споменем и очевидния факт, че тези нива не са отделни, а преливат едно в друго; ние избрахме тези шест нива, просто защото те могат най-лесно да бъдат разпознати и представляват възлови точки в спектъра. Нещо повече човек рядко е обвързан само с едно ниво; в продължение на едно денонощие той може да премине през целия спектър. Обикновено обаче човек прекарва по-голямата част от живота си, когато е буден в рамките на много тесен диапазон от спектъра.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 3808
1. Персона-личност и Селф-Индивидуалност
Написано от Орлин Баев, на 06-02-2007 19:59
нивото на речено от Юнг Сянка - всички нежелани части на Аз-а ни, които се опитваме да отхвърлим, но които въпреки това ни следват като наша собствена Сянка.
Добре казано! А не е ли персоната въобще - в смисъл тялото, емоциите и конкретният ум - сянка? Може би Юнг и това е имал в предвид в един по-широк смисъл! ;) |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.16 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (1)
