3-ти духовен клас
/пробуждане на по-силно желание за спасение/
След като човек е потърсил помощници в света и не е намерил, след като се е сблъскал чрез ума си с много свои мъчнотии и изпитания на съдбата, човек се обръща към Бога.
Обръщането към Бога туря началото на вярата, че той със своята крепка десница ще очисти нашия затрънен път, ще внесе струи на радост в живота ни и ще ни даде възможност да вкусим от сладкия плод на нетленното; обръщането от сърце към небесния Баща е белег на зародена надежда... Нужна е нова тактика за трети духовен клас да носи семето на търпението, упованието , самообладанието, увереността и твърдостта. Към миналото си човек трябва да гледа спокойно, за да поправя хората той е още твърде слаб, но ако иска един ден да стане учител, човек трябва търпеливо да учи уроците на новото учение в новото училище.
Хората от света са твърде стари грешници. За мнозина от тях не би трябвало да се хаби словото или да се губи труд напразно. Стоическия философ Сенека в своите избрани писма /писмо С ХII/ ето как описва мъчнотията да се въздейства на стар грешник: „Кълна ти се, че аз не по-малко от тебе бих искал да образовам и възпитам твоя приятел, ала твърде много е загрубял вече той, или по-скоро , което е много по-лошо, твърде много изнежен и развален е той от лоши, застарели навици, ще поясня своята мисъл с пример от лозарското изкуство.
Не всяка лоза е годна за присаждане. Ако е стара и изтощена, ако е слаба и тънка, тя или не ще издържи присаждането, или не ще храни присадената лоза и не ще вземе нейните качества и свойства.
Такива лози режат равно със земята, за да се опитат да направят второ присаждане, щом не е сполучливо първото, направено от подземната част на стъблото. Твоят приятел, за когото пишеш, и когото поверяваш на мене няма сили- той е потънал в пороци. /Окултна бележка: отговаря на евангелския блуден син, който е делил храната със свинете/. Той в едно и също време е изнежен и загрубял.
Той не е способенм да постигне нито мъдростта, нито да я подхранва със своя ум. „Но той жадува за нея”- не му вярвай, не казвам, че лъже. Той мисли, че иска това, понякога се разкайва за своя разсеян живот, но затова скоро и лесно се помирява с него. Обаче той казва, че е не доволен от живота, не отричам и това, кой е доволен от живота?
Но хората обичат и ненавиждат пороците същевременно. За да мога да повярвам на твоя приятел, трябва да докаже, че му е ненавистен разсеяния живот: засега той се е поскарал с него”. Третият духовен клас се свързва със Св. Троица, човек започва да разбира ангелските сили, що оживотворяват мъртвата минерална материя. Съвестта се пробужда.
А какво нещо е съвест?- първите движения на детето в утробата на майката, които докарват радост в духовната област. „И щом чу Елисавета поздравлението Мариино възигра младенецът в утробата и, и изпълни се Елисавета с Дух светий, и възгласи с глас голям и рече: „Благословена си Ти в жените и благословен е плодът на твоята утроба” /Ев. Лука 1:41-42/. До колкото човек дава да расте и се развива в него Божествения Дух, дотолкова и съвестта е добра, духовно прекрасна, чиста, непорочна и неподкупна; равносилно е заглушаването на съвестта с умъртвяването на Божествения зародиш. /Послание Евреи 10:22/
Еднакво значение има изгорената съвест /Посл. Тимотея 4:2/, с нанесения удар върху лицето на Спасителя. Не може да има чиста съвест, с глас мощен и наложителен човекът, що е окултномистично неграмотен или живее в отделенията /без дух. клас/ на жизненото училище.
Съвестта, тоя глас Божий, може да бъде наречена и внушение Божие: до като тя стане глас ясен и членоразделен като човешкия, ученикът я схваща по интуиция, разумява я като силно втълпяваща се наложителна мисъл. И в единия и в другия случай съвестта намира своето съсредоточие и основание във всички дейни сили на безсмъртното начало, ума, волята и сърцето. Ако се случи противоречие между тия деятели и поселения дух, що взема участие със съвеста, тя изтъква това противоречие като една Божествена мярка, вложена в тайното естество на човека за всички съотношения към съществата.
Има една голяма прилика между психоплазмата, като извор на човешкия живот, и земята като извор на планетния живот, изобщо, земята трябва да бъде разгледана като живо тяло, като една грамадна клетка, в която има ядка- нейната тайнствена вътрешност с тъмните пещери, пропасти и вулканични сили, и ядчица, тоест скритата възможност за разумен живот, тая ядчица е голямо празно кухо пространство, което се простира в центъра на нашата планета и съдържа магнетически и електрически сили.
В повествованието на Омир, а още по-ясно е обяснено в произведението на Хезоид /8 век до Рождество Христово/ се срещат оригинални мисли за произхода на земята и за взаимодействието между небето и земята. Талес и Александър Милетски, тия двама основатели на космичната физика, изразили по-ясно Омировите и Хезоидовите твърдения за земята. Едва в 5- о столетие до Христа Емпидокъл Агригенски изказал предположения за огнетечното състояние в недрата на земята и с това пръв е обяснил природата на лавата и топлите извори.
По-късно Херодот и бащата на медицината Хипократ благодарение на своите благовременни пътувания , са доставили твърде ценни изучавания относно географията на земята. Ала понятията на хората от тогавашно време свършвалис това, че я смятали за кръгла и плоска пластинка, около която се простира океана, а от края се извисява небесният свод във вид на полушарие; и към това полушарие били прикрепени звездите ту възлизащи по свода, ту спускащи се към края на пластинката.
Ала Питагоровото окултно училище още от 5 век до христа е учил, че земята е кълбообразна, същото е потдържал и географът на Александър Македонски – Питий. Аристотел, чиито съчинения се отличават със системност и всестранност е изказал мисълта, че има притегателна сила в центъра на земята.
Александрийският математик Клав Птоломей в съчинението си „Алгамест” отдава значение на земята във вселената, но той твърде прекалява с това, като смята нашата планета за неин център. Известно е окултно, че положението на клетката земя спрямо Адам Kадмон /Всемирния Човек- Вселената/ се определя някъде към стомаха.
Изучаването на нашата планета не се е придвижило особено напред в 10 век. 100 години по-късно се явяват Кеплер, Галилей и Нютон, които дават голям тласък на геофизиката, физиката и астрономията. Немският учен Кирхер пръв почва да дава сведения за земната кора, която може да се сравни с кожата на човека: като последната има пори, през които става вторичното дишане на човека - успоредно с белодробното.
Земният магнетизъм е бил познат на китайците още от древността. Те си служели с магнитни стрелки /чи накан/ при пътуванията си. Магнитната сила може да бъде разгледана окултно като трептения на твърде малки частици в една посока. Чрез тази сила добрите духове се стараят да възвърнат отклонената мисловна „ос” на земята.
Знае се научно, че полюсите на земята ежегодно се отместват на няколко метра от предишното си положение. Знае се чрез ясновидски начин че всеки 100 години това отместване клони да докара до пълен отвес земната „ос” на земята. Физическото тяло само по себе си е инертно, без другите сили да го карат да се движи и расте. Това е тъй наречената „рупа” на индийците. Физическото тяло представлява куп от минерални частици- пръст, която отива пак в пръстта.
Макар физ. тяло да няма, взето отделно никакви способности, но тук на земята то съставя основата на живота. В долните духовни класове човек трябва добре да се грижи за физическото си тяло. Кожата, която изобилства с пори, трябва да се чисти и измива добре; знае се, че ако се намаже човешката кожа със смола или друго вещество което не пропуска въздух, човек умира. Човешкото жилище, духовният човек си прави на здравословно и добре проветрено място.
Именно по тази причина отшелниците, които са избирали пусти и отдалечени от хората места са построявали манастирите в красиви гористи или планински местности. Обаче днес е известно, че спасението на душата не изисква такава усамотеност, но построяването на хигиенични жилища е човешки и обществен дълг.
Човекът в духовните класове трябва да постави своето легло от север към юг, по течението на земния магметизъм. Светлината с нейните струи, минаващи през 7- те небеса на земята, съдържа живителни и благотворни сили. Човек, който се старае да запази тялото си по-дълго време здраво, трябва да прави водни, слънчеви и дори лунни бани, тоест да излага кожата си на влиянието на четирите елемента: земя, въздух, огън и вода.
Лунната светлина понякога действа по-силно от слънчевата, тъй като тя е магнетично отрицателна. Слънцето действа възбудително, а Луната подобно на астралните лъчи- успокояващо.
Окултното определение на трети духовен клас, който е 10 пъти по-обемист, по-времетраен и по-мощен от втория е това: степен на нравствен подем, при който човек несъмнено познава кое е духовно мъртво и кое е духовно живо.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 1067
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.16 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай първи!
