7 ДУХОВЕН КЛАС
/На утринна звезда, която е предвестница на бялата слънчева светлина/
В 7-и духовен клас човек започва да има подражатели в живота, едно
поради растящата красота на духовното му тяло и друго- поради
усмихващата се зора на новия окултен ден. Ученикът може да се нарече
Син на младостта. Грубо изразено, той прилича на воин, чийто пушка е
пълна с патрони и той е готов за бой с видимия /а особено с невидимия/
неприятел; работата на един седмокласник в духовната област наподобява
на пожар, запален в съседство с някоя гора: по същия начин и тъмните
духове са застрашени в съседство с толкова повдигнат човек. И който от
тъмните и лошите духове усети близостта на тази опасност, избира едно
от двете тези положения- а/ или да стане по-лош, та да се струпа на
главата му по голямо възмездие или б/ да послуша словото на духовно
повдигнатия. А това слово по своята сила може да достигне и до царски
уши.
Седми духовен клас в сравнение с другите класове до 35, отговаря на
оформянето на детето в утробата на майката от 5 до 7 месеца; още
по-вярно може да отговаря на онова положение в предвечерието на
превъплътяването, в което заловеният за майчината утроба дух намалява
своя ръст до степен на 15- 20 см. човече и постепенно се затваря в себе
си. Това състояние, при което връзката между духовното и материалното
от тънка паяжина надебелява на 3-4 см. връв довежда до пълна забрава на
всичко обкръжаващо. Подобно на житно зърно покрито от дебел сняг
запазващ една вътрешна топлина, а духът чака новия кълн във физическата
област при нови условия и обстоятелства. Едва тогава, в своя път към
духовното, може да си спомни това чедо на духовното, че то е имало
друга премяна по-рано и е живяло в друга епоха. Като в сън минават пред
умствения му взор картините на миналото и той се пита учуден дали е
това той. Може ли прекрасната пеперуда да знае, че е била грозна
гъсеница? Може ли гъсеницата да сънува бъдъщето си като пеперуда?
Търпението е особено нужно в духовните класове от 1 до 7. Ученикът не
може да напредне в по-горните класове, ако не усвои първите окултни
уроци. Необходимо е да се усвоят добреодетели като вяра, надежда, любов
и справедливост. Чрез тия четири духовни сили земята заприличва на
четириъгълна звезда. Вярата на посветения е като бич: тя дава
възможност да се правят чудеса, чрез които се издава една голяма
нравствена сила и която бичува порока, пропъжда служителите на черната
ложа и им вселява страх. Надеждата в ръцете на посветения е като факла,
понеже в нея гори пламъка на тази добродетел и осветява всичко с една
приятна светлина- там лъжа и измама не могат да живеят. Надеждата е
озобличител на мрака, в който цари отчаяние. Любовта е крепител на
духовните класове и без нея не би могла да се установи трайност на
класовите връзки, без нея е немислим окултен напредък. Справедливостта
забранява всяка кражба, и насилие и отдава всекиму заслуженото.
Правдата избавя от смърт. Дванадесет маги символизират 12- те апостоли
/с мантия без Юда/, носители на 12 добродетели:
• Правда, която възкресява за нов живот своя носител;
• Духовна и телесна чистота, която ни доближава до Бога;
• Възвишена любов, което всъщност е Бог
• Духовен труд, който прави чест на тялото и подпомага душата;
• Послушание, което е скритият път на истината;
• Неосъждане, което без труд спасява;
• Разсъждение, което е връх на добротата;
• Молитва, която свързва човека с Бога;
• Благодарение, което е намеса на Христа в нашите дела;
• Милосърдие, което е страшилище за лукавия
• Покорност пред Бога, което означава изпълнен закон;
• Покаяние, което е приятно Богу.
Тия добродетели окръжават пълнотата Христова, която е Все и Вся...
Костите на малките деца съдържат твърде малко землено вещество, затова
лесно се огъват. Колкото расте детето, земленото вещество се увеличава.
Ето защо, костите на старите хора не са така гъвкави и лесно се чупят и
трудно заздравяват. Същото е и с доброретелите- детето се поддава на
добри и лоши влияния. То е по-добър медиум на духове, отколкото
възрастен човек. Затова възпитанието се укрепва в крехка възраст, а не
после, в по-напреднала.
В този случай важи поговорката: „От старо дърво обръч не става”,
напротив, стар човек ако се разболее в ДОБРОТО, ще свърши твърде
печално, защото отворената НРАВСТВЕНА РАНА дълго време ще зее. Старият
човек се смята повече за изоставен от своите близки, докато детето
скоро забравя злото и се радва непринудено на окръжаващия го свят.
Връзките на детето с физическия мир се затягат, а ония на стареца се
разхлабват и недоволният му от земята поглед се обръща към неща
по-трайни и постоянни. Сборът на всички кости в човешкия организъм
съставят скелета- 213 кости без зъбните и ушните. Това число 213,
събрано по кабалистичния способ гематрия, дава 2+1+3=6- числото на
обновата, тоест число на на духовната сила, що работи на двете полета;
на това число отговаря следното място от Светото Писание: Псал. 72 ст.
15,16 , в което се тълкува човешкият труп, потдържан чрез скелета, що
живее за да получи като дар Дух. Духът ще стане причина за благослов и
изобилие на земята. Числото 213 е съдържание и израз на земното
роднинство. Костите на скелета се делят на 3:
• Кости на трупа;
• Кости на главата;
• Кости на крайниците- ръце и крака.
Костите на трупа са вместилище на душата и седалище на Божествения Дух;
костите на главата са средоточие на човешкия ум- служител на Духа;
костите на крайниците образуват в най-съвършеното земно творение 2 нозе
и 2 ръце, органи, които характеризират човека като цар на природата.
Благодарение на Божествения Дух , на небесния си произход, тия органи
на тялото са развити до такава степен, че произвеждат най-изкустни
неща. По своето благородно произхождение /небесно жителство/ човек ходи
прав, изправен на земята, стъпвайки здраво и изящно на своите нозе.
Никое земно същество от животинското царство, дори и най-умното няма
такъв стоеж, и такава грация при вървене както човека /хомо сапиенс/. А
човешките ръце са способни на многообразни изкуства- от най- грубите до
най-трудните.
Левият крак у човека символизира вярата, десният- надеждата; лявата
ръка отговаря на справедливостта, а дясната на любовта. Тези четири
атрибута- ВЯРА, здрава като бич, могъща да запази своя обладател от
астрални нападения, НАДЕЖДА, светеща пред духовния му взор като лампада
и показваща пътя му на сполуката; ЛЮБОВ, силна и пламенна , святкаща
като меч, и внасяща разделение –по думите на Иисус Христос, който
казва, че подобно на меч тя внася разделение между хората? /Ев. Матея
10:34/; най-сетне четвъртият атрибут на съзнателния и смислен живот-
СПРАВЕДЛИВОСТТА. С тези 4 атрибута вяра, надежда, любов и справедливост
се установява началото на човешкия духовен развой. Тези 4 символа си
имат и своите благовестници- евангелисти. Това е смисълът и окултното
съдържание на четворката, чрез която Божественото умножение /4х3=12/
всъщност ни дава вселената. Добър пример от старогръцката литература ни
дава Мери Кетбисън в своята статия „Питагор и неговата школа” /сп.
„Път”-1907г./. Ето един откъс от тази статия, даваща сведение за
окултиста философ:
Когато Питагор се установил в Кротона /град в южна Италия/, жителите му
били твърде много разположени към охолството и разкоша. Идването обаче
на философа сякаш променило въздуха в тази разлагаща се среда. Как е
било постигмато това историята не посочва, но несъмнено е, че в този
град бил вдъхнат нов живот. Отново младите хора са подновили своите
посещения в храма на Аполон, а жените в тоя на Юнона. Суетността и
разпуснатостта са били осмивании, добродетелта отново възстановена.
Силата на Питагор тъй бързо променила всичко, че това направило силно
впечатление на градския съвет. Той бил повикан пред тях да обясни на
какво би могло да се дължи тази промяна. Това дало на Питагор
възможността, която той търсел, за въздигането на една школа, в която
да се преподават и практикуват неговите принципи. Той спечелил
благосклонността на съвета може би чрез своята благородна възвишеност и
мъдри думи, а може би чрез моралното влияние, което бил достигнал след
години на строга умствена и физическа самодисциплина. Така на един
хълм, вън от града, заобиколен от градини и надвесен над сините води на
залива се издигнала знаменитата школа. Дълго време след своето
разрушение, което станало още през живота на основателя си, тая школа е
заемала такова място и е била твърде прочута.Самата тя била братство от
посветени миряни, които били учени на физика, психика, религия, имайки
за крайна цел да доведат човека до единение с Бога. Тя се състояла от
една външна секция /тези, които идвали само да слушат/ и вътрешна
/тези, които били приемани в ордена/.
Последните /учениците/ са предоставяли всички свои богатства на
школата, също както става в някои религиозни ордени в Англия. В случай,
че ученикът напусне школата всички негови богатства му се връщали.
Когато някой ученик безотговорно разпространявал някое от ученията на
школата, той е бил изпъждан и това се придружавало с една някак страшна
церемония:
Вдигали един надгробен камък на този , който напускал и за тях той бил
завинаги мъртъв, защото както казвал Учителят: „И той е умрял, даже
както не са умирали умрелите физически, защото се повръща към лош
живот. Тялото му все още се движи между хората, но душата му е умряла.
Нека плачем за нея.”
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 1085
1. Написано от , на 07-04-2008 12:37
|
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.16 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (1)
