Occultism and Esoterics World Library.

Човек бива чувст­вителен към милостта от небето. Иисус Христос ни препоръчва да бъдем милосърдни, както и Небес­ния Отец е милосърден. А , че небесният баща е мило­сърден се познава от това, че той е дал на земята въздуха, който дишаме и водата, която пием. Слънцето даром по Божия милост ни дава лъчите си: земята, макар и с малко труд ни дава плодовете си, въздухът, без който не може да вирее нищо дава простор на надеждите ни.

Пророк Осия съвет­ва евреите да се върнат към Бога и да пазят милост и съдба.

Човек има в тоя клас сила да спаси по магичен начин една душа от погибел.

Духовната сила за спасяване човешките души има своя произход от горните седем сили.

Химическата сила- това е смъртта: уравновесена, тя представя покой и неподвижност. Спираловидното движение е тип на живота. Това е духовен винт, обладаващ всички свойства на металически винт, проникващ материал­ния свят.

Човек, който носи спасение е будител на жи­вота, такъв се явява сътрудник на духовния винт, негов насърчител.

Само истино - пси­хичните основи на здравето крепят материалните и духовни сили. Не може да бъде спасител онзи, който е болен телесно и душевно. Магнетичните сили на човека, имащи допирни точки в слънчевия сплит имат нужда от свобода, простор и прави­лен развой на чист въздух.

Човек е длъжен според Божествената любов да работи за спасението на всички свой по-малки братя. Ако разгледаме кармата на тия по - малки братя, изостанали назад, ще намерим, че те напълно заслужават участта си да се наказват поради грях или невежест­во. Това напълно изразява закона каквото си постелеш, на такова ще легнеш. От гледището обаче на Божествената любов, ние сме длъжни, без да търсим карма да помагаме. А 13-и дух. клас ни дава възможност да опитаме на практика тия сили. Клас на братолюбието.

В умствено отношение братството трябва да се разбира съединението на ума с интуицията.

В областта на живота,истината и братство­то трябва да вървят ръка за ръка и да се проявяват в дела.

Истината трябва да бъде сила, а братството - единство на душата. Гръцкият мит за Кастор и Полукс, които отмъстяват за открадването на Елена, може да се проведе на съвременен език така: су­шата на истината и единството на братолюбието трябва да пазят винаги непостоянната, изложена на големи съблазни душа.

В тоя духовен клас и нагоре човек почва да се отделя съзнателно на сън, да пътува с духов­ното си тяло през време на физическата почивка, и да работи като невидим помагач.

Ние познаваме като хора три външни измерения, където работи човек: науката признава това. Ала има още много измерения. Окултната наука признава седем измере­ния. Професор Цьолнер виден окултист, е изтъкнал и изучил четвъртото измерение. За него той пише в Трансцедентална Физика.

Всеки предмет със своите атоми и молекули образуват атомна система от твърде малки величини - спътници на атомите, които се обръщат подобно планети око­ло слънцето, около техния първоначален атом, сиреч непроницаемата точка на всеки кристал . Между всеки от тия атоми има празно пространство. То­ва свободно междуатомно пространство се нарича ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ.

В четвъртото из­мерение работи духа, който действа като духовен помагач.

В какво се състои ролята му на духовен помогач? Духовният пома­гач е човек в плът , който изоставя плътта си нощно време, и с астралното си тяло отива да се въплащава в нова времена плът и да помага на хора­та. Духът, като напуска физическото тяло е разбу­ден съзнателно и това е важно в тоя път.

Сън ли е това състояние? Ни най -малко, защото през време на сън, човек действува главно със своето подсъз­нание и не може да си даде сметка по отношение действията си наяве. През време на Четвъртото измерение, духът е твърде зает с картини от втора категория, които ни говорят за състоянието отвъд.

Човек спи. И когато спи, той се обръща изцяло със своето съзна­ние към областта на духо­вете, разговаря с тях сво­бодно, живее напълно тех­ния живот и разбира техните нужди и изпитания.

Ролята на духовен помагач изисква: да работи човек напълно със своето съзнание денем и нощем и да съзнава всецяло това помагачество.

Тринадесетия клас отго варя на буквата „ Н" от българската азбука.

„Н„ е буква на наложителност, но същевремено и на самотност.

в/сво­бодни.

Никой не може да иде на небето ако не е слязъл от небето. Душите се пращат на земята да се превъплъщеват поради своите грешки и грехове... има човешки души, които се раждат вдовици и чийто духовни съпрузи са пленени в мрачното царство на ЛИЛИТА. Ако един мъж отдавава любовта си на много жени, той става роб на лукави духове и отхвърля духовната връзка на отредената от съдбата му жена. След смъртта божественият дух, който оживотворява човека, се възвръща сам на не­бето и оставя на земята и в атмосферата два трупа: единият земен и елементарен, другият въздушен и звезден: единият вече мъртъв /пръст от пръста на земята/, а другият оживя­ван още чрез всемирното движение на светов­ната душа, но предназначен да умре бавно, ос­вободен от астралните сили, що са го произвели. Трупът земен е видим: другият труп е невидим за телесните очи на хората, той е дос­тъпен само за ясновидците.

Отиването на небето не става изведнъж, а постепенно. В кн. "Върху медиумизма”, издание на Пс. О. / 3 год. в. Витлиемска звезда”/ е посочено подробно начини за сношение с невидимия свят. Там е казано и как да се избягват съобщенията на лукавите духове или паднали души.

По добре е да се сношаваме със задгробния мир когато сами отиваме чрез ясновидство при добрите духове: по-малко препоръчителен начин е чрез спиритичен сеанс, при който за да се яви добър светъл дух нужно е да слезе в по-близката до нас област и да се материализира.

Духовете, които работят за човешката еволюция в името на Христовата любов, със удоволство правят жертви, потапяйки се в по-гъстата материя.

В тоя клас ученикът на окултизма може да извиква духове чрез спиритичен сеанс или по друг начин, от което да се ползва за добро и напредък.

Има едно мнение в известни църковни среди, че човек не може да се сношава с неви­димия свят посредством спиритични сеанси и че било грешно да се сношаваме по тоя начин. Това мнение не е добре обосновано и не издържа критика. Самото Евангелие казва: "Всичко изпитвайте, доброто дръжте” Всеки спиритист знае, че се явяват на сеанси добри и лоши духове и че има добре гарантирани средства за избягване лъжливи съобщения.

В тоя 13-и дух. клас добротворството, стремежът към истината и чистотата в живота става привичка. Това е клас на добронравие.

Добронравието е отличителна черта на човека, който служи на Божествената любов. Такъв не се оттегля от добротворството. Такъв не си отвръща очите от болните, сираците, унижените и презрените. Добронравният примира за блага реч. Добронравният намира винаги удобни случаи да помогне с мисъл, слово и дело на хората около наго, на страната, где­то живее и на човечеството, чийто образ носи.

Истината и чистотата е неговият девиз, търсенето им е привичка, постижението им- осигурено.

Тоя духовен клас е врата на духовното / небесното/ царство.

"Аз съм път, истина и живот"- дума Иисус Христос на своите апостоли. С други думи, Христос е вратата за небесното /духовното/ царство.

Път - това е насока на нашите добродетели, без които не бихме могли да направим раз­лика между добро и зло, между Христа и Велиара.

Истината - това са факти от ок. м. естество, Бог е истината, казва се във Второзаконие 32:4. „В ръцете ти предавам духа си....”

Животът е духовен ток, дарен от горе. Той слезе от Бащата на светлините /физическа, духовна и божествена/. В тоя ток сам по себе си няма промяна, нито в растението, животното или човека - животът е еднакъв, но съзнанието е различно: то е на степени, със словото на истината се ражда. Тоя дух. клас 13-и е в състояние да оп­редели степените на светиите.

...Ала святоста е мъчно нещо и едва пости­жима през вековете добродетел, та смешно е изобщо да се нарича някой светия. Кант е про­тив това възвеличаване. Както не може човек да е щастлив преди смърта си /Солон/, така и све­тия не може да се нарече човек. Изразът, отпра­вен към някой църковник "Негова святост” или „Негово светейшество" е човешка измислица.

Давид не беше святия, но се стремеше към святост. Неговите псалми са цяла изповед на душата и верен израз на един вътрешен копнеж към свят живот..

Израил бе свят на Господа, начатък на рожби­те му: „Всички, що го пояждаха бяха повинни" казва Прор. Йеремия за избрания народ /старите евреи/ , но те не оцениха тая своя съдба и осъ­диха ПРАВЕДНИКА.

Ев. Марко така охарактиризира Йоана Кръстителя: "Ирод се боеше от Иоана, като го знаеше, че е човек праведен и свят, и предпазваше го” /Ев. Марко 6:20/.

Пророците /Лука 1:70/, ап. Павел, жените на старите патриарси също са се стремели към святост, без да са имали безочието да парадират с нея.

Животът, Бог по собствената си воля го има и го дава на своите деца - различните творения, Във всяко живо същество има начатък на живот. И тъй, еволюцията на човека се състои в след­ното: да бъдеш бърз в изучаване истината: да бъдеш бавен в харченето на своите сили: да бъдеш муден във всяка своя постъка, която не е съг­ласна с Божията правда. "Отхвърлете всяка не­чистота и множеството злоба и приемете с кротост насаденото слово, което може да спа­си душите ви”. /Посл. Яков1:21/. Тоя клас 13-и на светли души определя необятноста и силата на духовното царство.

Първото жилище на царството Божие е геометричната точка - ДУШАТА, която трябва да развива всички свои божествени ка­чества докато един ден /не само в един земен живот/ тя достигне съвършенство. Второто жи­лище на царството Божие е геометричната окръж­ност, описана с радиус- място, пространст­во на по висшите полета над нас - рая, Елисейските полета, девакан и пр. Там отиват душите на чистите духовни люде.

В 13-и духовен клас се пие от чашата на светската фаталност, понеже тоя клас е твърде мъчен като носител на Божествената любов.

В кн. Таро има следния пасаж за три­надесетата буква на староеврейската азбука: "Гробът е преход на новата земя” / ново небе и нова земя на Апокалипсиса /Откр. 21:1/. Самата смърт свършва, но животът е безкраен”.

13-то число е духовно. То е фатално само за хора от света. Ап. Павел бе 13-я апостол. Христос бе 13-ия на 12-те апостоли.

Монадата, която се явява носителка на озарено чис­ло 13 /Христос в пълнота - 35 д. кл./ не може да се връща назад в животинското състояние или в минерала, това е все едно изразът: "По плът ако живеете ще умрете: но умъртвявайки духом телесните дела, ще бъдете живи” /Посл. Римл. 8:13/.

В тоя клас грешките бързо се изправят и наказанието за греховност виси над главата.

13-и клас е наложителен, има тяжест, но се чувствува отритнат.

Авторът на кн. "Светлина от Египет”/ заключ. стр.323/ като говори за мистичната верига или свръзката на душите и звездите обяснява: „Кога­то душата извършва своята еволюция- в духовния свят, появява се връзката и единството между човека и неговия Божествен извор, а също меж­ду човека и милиардите творения на безкрайната вселена: тая свръзка става абсолютна и сам по себе си очевиден факт. Ала за зла участ, неразвитата душа не вижда нито един от тия велики факти на връзка и тъждество и не възприема жизнените отношения, съществуващи между душата и звездите. Вследствие на това се явява грехът, създа­ват се грешките. Грехът не е понятен без еволюцията на душата. Човек като микрокосмос и храм на духа, сам по себе си е едно същество, което е грешно и сега греши. Целта е да се осво­боди от грях занапред и колкото е възможно по малко да греши. Да се греши това е човешко, но многото грешки пропускани до сега от наше­то съзнание трябва да ни стреснат.

В 13-и дух. клас, понеже стълбата на еволюцията е почти отвесна, на грешките бързо се налага изправяне и наказанието за греховност се явява в твърде скоро време. Разстоянието между причина на греховност и сетнина /последица/ наказание, отплата е повече скъсено. Какво нещо е грях? Това е състояние на отрицателност, тъмнина, невежество и отда­леченост от Твореца. Човекът на греха е безумен зидар /Мат. 7: 24-27/. Греховете- това са ПЛЕВЕЛИТЕ в известната притча /Мат. 13: 24 - 30/.

Човекът на 13-и дух. клас има вече разработен многоценен бисер в душата си /Мат.13:45/ и разработен, тоя бисер в душата се използва за нови идеи и нови придобивки.

Тринадесети клас е 60 пъти по голям и по обемен от 12-и дух. клас.