Occultism and Esoterics World Library.

Молитвата като състояние, представлява рационално представяне на ирационалния разговор на човешката душа със своя божествен Баща. От хилядолетия духовните търсения на хората са били насочени към постигане на правилно разбиране на понятията “Бог”, “Дух” и ”душа”. Още древните египтяни и асировавилонци са разбирали, че молитвата е мистично изживяване, вътрешен разговор на душата с божеството, за което не са били необходими думи, мисли и желания. Смятало се е, че усъвършенстването на човека е немислимо без постигането на пълен контрол над волята, чувствата и разума на неофита. За тази цел в херметичните общества се е провеждала специална подготовка с предварително четене на свещени текстове, медитация, пламенна молитва на глас или формулирана в мислите /молитва на ума/. Според маговете Свещените писания притежават няколко нива на асимилация: буквален; преносен, символичен и във видение, като влизането в съответното ниво на текстово тълкуване се е определяло от чистотата на посветения. Тази форма на изразяване на молитвата е позната на изток под името Бхакти йога- това е йогата на набожния мистицизъм…
За силата на молитвата говорят и различни текстове от Стария и Новия завет. Прор. Иеремия казва: “Ще викнете към мене и ще Ми се помолите, и Аз ще ви чуя. Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, ако Ме потърсите от все сърце.” Известно е духовното бодърстване на пророчица Анна, дъщерята Фануилова, от Асировото коляно, която достигнала до дълбока старост , 84 годишна, служела Богу с пост и молитва денем и нощем. Иисус Христос също съветва: “Постоянно се молете” Сол. 5:17; Ефес. 6:18.
Св. Евагрий Понтийски /399 год./ е първия, който изковава термина “умствена молитва”, превърнал се в стандарт за византийския исихазъм. Молитвата това е “подобаваща дейност на ума”, “безстрастно състояние”, “най-висшата възможна умствена дейност”. В това състояние на молитва умът е напълно освободен от всякаква множественост, той е “глух и ням” за всякакво възприятие на сетивата. Според Евагрий молитвата означава, че духът е в “същинско единство” с божествения. И така, евагрийските монаси от VI век могат да се хвалят, че са “равни на Христа”.
При Св. Макарий Египетски, молитвата на ума се превръща в молитва на сърцето. Центърът на психосоматичния живот на човека е сърцето, ”плочата, на която Божията благодат изсича законите на духа”, но то може да бъде и “гроб”, където “принципът на злото и неговите ангели намират убежище”. Човешкото сърце е бойното поле между Бога и Сатаната, между живота и смъртта. Тук Божието присъствие е реален факт, който “вътрешния човек долавя като духовен опит и с увереност”.
Според Св. Йоан Златоуст, необходимо е църквата да подчертае сакралния характер на християнските св. тайнства, да ги предпази от светска профанация, да ги забули и заобиколи с бариери и по този начин практически да изключи масата от миряни от активно участие в тяхното служене, с изключение на пеенето на химни. Трансформацията на раннохристиянската общност в множество от номинални християни е описана като истинска трагедия от Златоуст в прочутите му проповеди в Константинопол.
Ученията на Мистериите, преподаваните днес знания в окултните и езотерични школи на запад, които са еквивалент на системата Йога, са религиозни истини извън възможностите на рационалния ум, недостижими за него. За правилното им разбиране, за изработването на стойностни понятия за окултните събития и явления, са необходими средства като аналогията, алегорията и символа. Чрез умелото им прилагане, заедно с използването на медитацията и съзерцанието, ученикът би могъл да постигне висшите степени на Посвещаването. И тук, както и в миналото важи основния принцип на молитвата по отношение на Божеството- молитвеният призив е вътрешен акт на съединение на най-чистата есенция на човешкия дух с Бога. От значение за човека на запад християнският път без съмнение е най-добрият. Известни са думите на Иисус: “Аз съм пътят, истината и животът: нито един човек не идва при Отца без моя помощ.” Този път по своя характер не е компромис към ортодоксалността, а е живо прилагане на езотеричните закономерности в условията на заобикалящата ни действителност.
В условията на ултраматериализъм в днешно време в България, а и по целия свят, са създадени предпоставки за усилена духовна работа на окултните школи, за разпространението на знания, касаещи усъвършенстването на човешката душа и изграждането на отношения от съвършено нов тип между хората. В тази връзка от особено значение е презентацията на делото на един от основоположниците на окултното учение в България Александър Кръстников. От съществуващите документите се вижда, че Кръстников присъства в качеството си на представител на град Бургас на годишната среща на Веригата на Бялото Братство край В. Търново от 10. 08. 1911 год. По-късно той основава Обществото за психични издирвания и духознание в България. Под неговите грижи на духовен Учител се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан и др., където се провеждат редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение. Оригинални по своя характер ще останат нощните сеанси тип магнетични вериги, по време на които присъстващите получават разнообразна и изчерпателна информация от поканените светли духове.
Уважаеми читателю, имаме удоволствието да Ви представим оригинални заклинателни молитви, съществуващи досега в православния канон, както и такива, композирани и прилагани години наред от Учителя Ал. Кръстников и неговите ученици. Тези молитви се излагат за пръв път на показ; важно условие за тяхното използване е абсолютната духовна чистота и подготовка на екзорциста.