|
Страница 1 от 15 1. III. БАБА МАРТА вж. МАРТА
25. III. БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Именници:
Благовест, Благовеста, Благой, Блага
Обредна трапеза:
риба (печена или варена), шарена пита, лучник
Благовец, Благовещене, Благоец в народните
представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с
окончателното пролетно пробуждане на природата. След Б. всеки гледа да
излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да
бъде през цялата година сит и с пари. Вярва се, че ако някой види
най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го
сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти
завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае
какъв (каква) ще вземе. Този ден се извършват дейности с насърчаващо
значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат
плодните дръвчета, за да са "благи", "плашат" овошките, които не дават
плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли.
Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед.
Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици. Вярва се, че на
Б. и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден
излизат самодивите и самовилите. "Събуждат се и излизат от дупките"
змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия,
които според нар. вярвания имат предпазваща и отгонваща сила. Преди
изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора
и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни
удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези
действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула:
"Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец" или "Бягайте, змии,Благовец
ша ва затисне" и др. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко
краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жени
те не шият "да не ги дупчат змиите", не месят хляб, "че ще се свие
зъмя на него". В Зап. Б-я от сутринта на Б. из селото тръгват моми и
пеят специални благовешки песни.
В Календара на християнската църква празникът е утвърден през VII в. На
този ден, девет месеца преди рождеството на Христос, на Богородица се
явява архангел Гавраил. Той є съобщава, че ще стане майка на сина на
Бога. Тази хубава блага вест дава и наименованието на празника
Благовещение.
БУЕНЕЦ Буенек обичай, познат само в Изт. Б-я.
Изпълнява се през ВЕЛИКИТЕ ПОСТИ за здраве и плодородие. Участничките в
него също както в другите момински пролетни обичаи (вж. ЛАЗАРУВАНЕ,
КУМИЧЕНЕ) са моми. Те избират помежду си водачка буенек. Избраната
мома се облича в празнична носия, в която ризата е мъжка, с богато
украсен калпак върху разпуснати коси. През гърдите є са кръстосани два
колана с големи пафти, а върху тях нанизи от монети. На кръста є са
окичени разноцветни кърпи. С буенеца върви булката 8-10-годишно
момиче, с живи родители, облечено с булченски дрехи и забулено с
червена кърпа. Моминската група посещава всяка къща в селото.
Момите-песнопойки, разделени в две редици, застават една срещу друга и
пеят, а между тях играят двете обредни лица като се разминават и
буенецът върти сабя (секира,пръчка) над главата на булката. След това
тя хвърля кърпата, с която играе, на рамото на стопанката, която връзва
в нея пари, дава в дар яйца и брашно. Стопанката изнася от къщи сито и
го търкулва. Според това как ще падне ситото, гадаят за плодородието
през годината. В Изт. Б-я Б. наричат и буйното, несключено хоро, което
играят на празниците през Великите пости.
ВЕЛИКДЕН
Обредна трапеза:
обреден хляб, кравай с яйце, баница, мекици, кокошка с лук, "старец", саздърма, печена луканка
Велиден, Влиден, Възкресение Христово неделята
след първото пролетно пълнолуние един от най-големите пролетни
празници, който трае три дни. Мястото му в църковния календар съвпада с
възраждането и разцвета на природата, с тържеството на слънцето и
живота. Сутринта на първия празничен ден (винаги неделя) всички отиват
на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома. На
трапезата се отговява (вж. ГОВЕЕНЕ) с малко яйце и ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ.
Вкъщи и на улицата се разменят обичайни поздравления. Всички се чукат с
ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА за здраве. Младоженците посещават кумовете и
родителите на булката, като носят яйца и великденски кравай и също
получават яйца от домакините. Момите, които са се кумичили (вж.
КУМИЧЕНЕ), посещават кумицата в дома й и й носят яйца и кумичин кравай.
След общата трапеза момите отиват да се люлеят извън село. В нар.
представи това люлеене предпазва от похищение на змейове и самодиви,
както и от тежки болести. За това на този ден се люлеят и други млади
жени и деца. Празничното великденско хоро започва на обяд, а се играе и
през двата следващи дни. На втория ден на Великден, наричан в някои
райони на страната разтурни или разметан понеделник, моми и ергени се
събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени
яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка. С В.
завършва СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ.
На неделната сутрешна служба в църквата се припомня посещението на
жените-мироносици, които на сутринта след деня на еврейския празник
(събота) отиват на гроба на Христос и намират отваления камък и ангела,
който им съобщава радостната вест за възкресението на Божия син.
|
ICQ по спешност: 178079719
