Есето е включено в сборника "Неиздадената" книга за българските будители"
Взирам се в заглавието върху белия лист. Опитвам се да разшифровам смисъла на частите му и да потърся възможните значения на лексемата “неиздаден”. “Неиздаден” означава ли “непубликуван, но написан” или “непубликуван, защото е не-написан”? Разчленявам мисълта си на рояк изречения, завършващи с въпросителна: За кои будители е тази книга – за онези от времето на Българското възраждане или не само, или за българските будители изобщо? Защото, ако смислово “будител” се стреми към изравняване с “творец”, то въпросната книга не се ли превръща в някаква форма на автобиография? Ако писането в смисъл на творене е дейност будителска, то и въпросното есе, не се ли превръща в част от тази “неиздадена” книга за българските будители? Не съм ли и аз частица от онзи Будител, написващ Книгата за Българското, Човешкото, ценното, ценностното...? И накрая, стигнала до самото написване на есето, изниква питането – по какъв начин да пиша за тях – да ги изобразя, такива каквито те са или да ги покажа, разкривайки онова, което те не са? Последното ми изглежда интересно, затова пускам мислите си като стадо антилопи и гледам онова, което ще ми разкрият.
Аз тази година някак пропуснах новогодишните празници – не помня дори
химна. Затова пък ясно си спомням гърмът... не, не на шампанското, а на
“пиратките”, които превзеха момента, отреден за “Мила родино...” и
дунавското хоро и ми припомниха (защо ли?) установената
културно-халтурна традиция по родните гнезда. Затова се вгледах
внимателно в пъстрия хаос от сгради и реклами и въздъхнах успокоена,
едва когато открих белезите на Тяхното присъствие: Първо, във всеки
град има улица “Отец Паисий”; второ, във всеки град има училище “Паисий
Хилендарски”; трето, имаме университет с това име; четвърто, надникнем
ли в портфейла си можем да срещнем позната физиономия – на автора на
“Рибения буквар”. Но ето махаме окуляра на нашето внимание и веднага
Петър Берон се превръща в продуктите за семейната вечеря улицата става
просто една улицата с липи, където живеят приятни и вечно заети хора;
училището е пълно с ученици, които твърде малко се вълнуват от пълнежа
на думата “будител” и още по малко от писаните, но все още неиздадени
книги за Българските будители. Те си имат свои, други. Те не познават
Чинтулов, но затова пък си “падат” по Eminem. Запяват “Аз съм волна
пеперуда”, преди да са разбрали, че съществува “Аз съм българче”. Те
имат свои герои: Скалата, Трите хикса (XXX) и един куп биоанаболни
идоли. Те усвояват успешно “методиевицата” (писането с латински букви
на български думи) и някак между другото кирилицата. Будителите на
“новото време” усмихнато ги водят към карнавала на буфонадата и кича –
там е шарено, там е весело, там има дрънкулки made in China.
“Будител” е лексема (чието значение интересуващите се могат да
открият в тълковния речник), която за израстващото в
интернет-забавачницата, самоопределило се като поклонник на виртуалната
и халюциногенната реалност поколение, скоро би се превърнала в
непонятен архаизъм от бюфета на бабината сестра. Въпросният “бюфетен”
питомник сутринта след някое “много яко” парти би могъл да еволюира
единствено до будилник. И понеже еволюцията е сложен и бавен процес,
почти колкото и самото пробуждане, неиздадената книга за българските
будители има всички шансове до остане дълго ръкопис и да ограмоти
няколко десетки фамилии паяци и стоножки (инсекти, който нормално се
срещат на всеки таван).
След като се е обърнал към всички възможни фондации, сдружения и
спонсори и е писал за целта проекти и молби, съперничещи по обем с
бъдещата книга, нейният автор, убедил се, че не е още дошло времето за
раждането й, е прибрал ръкописа в някой шкаф или в някой неизползван
мозъчен ъгъл. После е отворил кафене (може би същото, в което сега
седя, пия чай и пиша моите мисли за него) и се научил да не се пита
дали писаното слово е елемент на нужното във всяко време “будителство”,
дали човекът лесно забравя нещата, които са истински и се превързва към
вещите, които са не-истински. И само късно вечер в полусън чува
далечен, подобен на ехо глас: “...о, неразумни ... поради що...”
Поради що, “българин” е срамна дума? Дали, защото в обетования
запад тя е синоним на “крадец” и “проститутка”. Или, защото сами си
прикачваме етикета “втора ръка” и се държим точно така – от
екскурзианта до политика – забравяйки онзи, измислил компютъра и
другия, написал “Балканът пее хайдушка песен”.
Балканът пее... И може би, за да не ги разсейва в преследването на
покупко-продажбното щастие хората са се сдобили с чифт уокмен, с мощен
компютър, включен денонощно в Интернет или с гланцирано цветно
списание, изпъстрено от жълти хроники и се заливат с информация за:
новото световно турне на тибетските монаси, новия шедьовър на
пластичната хирургия върху лицето на Майкъл Джексън, новата реколта на
марихуаната в Мексико или подробности от живота на някой световно
неизвестен сапунен любимец.
“ О, неразумни...поради що...”
Вървя по сънените улици, натежели от реклами, лъскави витрини и
просяци и чета табелите с имената им. “Васил Левски”, “Г. С. Раковски”,
“Христо Ботев” – надгробни надписи или белег на тяхното присъствие в
нашия живот, изпъстрен тъй много с посредственост и тъй малко с книги
за българските будители?
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 2499
1. в чест на първите будители ...и след тов
Написано от еioae, на 23-05-2008 17:06
Нашите светци са Кирил и Методий.Внедриха те национална идентичност с потеклото. Създадоха с Божа помощ и за нас българското слово.Вековните окови те разбиха не с меч, ни с рало, а с много- вековното голямо, крито и опазено от чужди погледи ненужно подтискано н свидно четмо-писмо за нужно признание на любимата Родина. За правото и да ни има. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (1)
