occultism.biz Българският сайт за окултизъм, езотерика, религия и култура. Психология, социалност, лечение. Древни религии и традиции
Там където не се проветрява, свежият въздух се обявява за
нездравословен. Там, където няма религия лицемерието се превръща в
добър вкус. Там, където няма познание невежеството се нарича наука.
Гласове -
Това е секцията на www.occultism.biz, която е от хората за хората. Напишете това, което винаги сте искали да кажете пред света. Ако имате възможност да оставите съобщение на тези, които ще живеят 1000 години след нас и се чудят какво ли е било 1000 години преди тях, напишете им как живеете. Какъв е вашия свят. Ние ще го публикуваме. След това разпространете тази страница сред приятели, познати, форуми и блогове. Така една част от света ще чуе посланието ви. А може би някак то ще отлети и в бъдещето. Натиснете тук
Не забравяйте, че във форума на сайта www.occultism.biz/forum можете да дискутирате теми и въпроси, които ви вълнуват. Отговаряйте на въпросите на другите или задайте свой собствен въпрос или просто споделете нещо. Необходима ви е само регистрация. Коментари - под всяка статия в този сайт ще намерите текстово поле за коментари. Ние винаги сме разчитали на вашите мнения и за нас, вашите коментари са много важни.
В клишетата се казва, че даден сайт е неправителствен, некомерсиален с благородна цел. Когато преди около 6 години започнах всичко това не мислех за правителства, комерс и благородни цели. Имах за цел да върша нещо смислено и ценно и след време много хора откриха смисъл и ценности. Всеки един от вас може да помогне с превод на интересна статия, да напише авторска такава или просто да разкаже на познатите си за съществуването на тази страница. Всяка подкрепа ще бъде дълбоко оценена. Пишете ни
Благодаря ти, че натисна този малък червен въпросителен знак!
Желая ти успех по пътя ти и знай, че много от нещата, които търсиш са вътре в теб!
Желая успех и добро на всички приятели, гости и
редовни посетители на www.occultism.biz
Попътен вятър!
Далечна, ярка светлина за кратък миг опари праисторическото ясно нощно небе.Тя привлече погледа на гол мъж, млад, със силно окосмени гърди и крайници. Имаше дълга, черна коса, която беше измил сутринта в един малък поток, до който беше нощувал предната нощ.
Необичайно бе за този мъж да скита все още из гората до тъмно, но той все още не беше намерил безопасно място за нощувка.Преди година голям, смъртоносно отровен паяк ухапа жената, с която той се срещаше често при една скала.Там тя лягаше под слънчевите лъчи след като се изкъпеше. На същата скала я беше намерил мъртва един ден. Случайно забеляза два малки белега от ухапване на лявата и ръка. Едва тогава разбра как беше умряла. Случилото се не го трогна много, но от този ден до сега не беше оставил необърнат камък и листо около мястото му за сън и почивка.
Красивата светлина се стрелна за миг и изгасна малко над хоризонта, но мъжът все така продължаваше да се взира в звездите. Изпитваше страх, безпокойсктво, несигурност. Нещо в него трепна. Той нe знаеше, че метеорит с маса няколкостотин тона за миг се беше стопил в атмосферата. Трепетът в него наруши хармонията му с природата. Голият мъж се почувства слаб и застрашен. Беше само частично изплашен от светлината. Безпокойството нарастна след това. То беше в главата му. За пръв път той ограничи отделни мисли и чувства. Почувства нещо, което стегна корема му, разтрепери ръцете му, отслаби всичките му мускули. Той седна на влажната земя. За пръв път си спомни. За пръв път се натъжи. Спомни си как като дете за малко да пропадне в една пропаст. Спомни си как беше загинал мъжът, който му беше баща. Голям съблезъб тигър повали баща му и го разкъса. Спомни си как наблюдаваше всичко от храстите. Толкова се беше ужасил, че се покатери на едно дърво и там остана три дни. Спомни си жената, с която се срещаше.
За пръв път почувства болка и тъга. Болка в гърдите си, която нямаше видима причина. Още нещо ново за него. Беше безкрайно объркан. Разбра, че е различен. Че не е като мравката, тигъра, облака или слънцето. Почувства се човек. Тази разлика беше единствената негова мисъл.
Изведнъж разбра за всичко това. Избистри съзнанието си. В същата секунда побягна на някъде. Бяг, така уникален по себе си, защото както никога до сега не беше интуитивен. Преди беше бягал, за да спаси кожата си от зверовете. От този момент малко по малко голият, млад мъж притъпяваше интуицията си. Доверяваше се на разума си. Бягаше без да спира. Искаше да избяга от страха си, от притеснението си, от самотата си, която почувства от досегашния се живот.
Пробяга цялата долина и продължи нататък. Умори се чак до гробището на мамутите. Спря да си почине. Възхищаваше се на величието им. Точно през 303 изгрева идваше по един стар мамут за да умре толкова бавно, че веднъж, когато мъжът гледаше един му се стори, че ще издъхне с него. Той си спомни тази случка и се разсмя. Когато отпочина отново пое на път. Стигна до един скалист хълм. Изкачи се и се огледа наоколо. По посока залязващото слънце се виждаше кратер на затихнал вулкан, а в отсрещната, той видя вода. Толкова много, че очите му не виждаха края й. Той се стресна отново. Не беше виждал подобно нещо. За два дни той се сблъска с много загадки. Видя една плитка пещера и влезе вътре. Вече знаеше как да си запали огън. И докато беше на тема загадки си спомни и деня на "Голямото събитие". В този ден когато беше юноша, двама мъже бяха запалили огъня. Беше се събрала цялата долина, където обитаваха себеподобните му. Беше гладен, но умората победи глада му и той заспа скоро до топлината на огъня.
На сутринта, когато се събуди усети, че искаше да се излее. Сякаш нещо в него преливаше. Той взе един въглен от огнището и започна да драска по стената на пещерата. Мъжът за първи път рисуваше. Нарисува баща си - голям ловец с копие в ръката си. Нарисува огромен мамут. Нарисува жената, която е загинала докато го е чакала. Нарисува безкрайната вода. А в средата нарисува себе си.
Гладът му го накара да излезе и да потърси храна. Пред входа на пещерата вида глиган, умрял явно през ноща точно там. Изненада се много, но беше толкова гладен, че не пожела да размишлява за това. Живя в тази пещера четири години съвсем сам. Един ден, когато слънцето бе застанало над него той усети същия трепет в себе си, както преди четири години. Беше се захванал да си прави съдове от кал, но изведнъж заряза всичко и тръгна. Спираше се само да поспи и да похапне.
Трепетът в него го караше да продължава без да спира. След четири седмици неуморно вървене към непознатото мъжът стигна до една неравна скалиста местност. Седна на един камък да си почине. Отправи поглед към безоблачното небе. Отново спомени нахлуха в главата му. Спомни си за долината, в която живееше. Изминали бяха години. Знеше, че се е отдалечил толкова много, че едва ли някога ще се завърне. Не беше виждал човеци от около пет години. На него му се струваше цял живот, това беше така, защото през тези последни години той толкова се промени, че когато се връщаше назад във времето животът му се струваше чужд, различен. Сякаш беше две залепени части. Малко по малко той ги разлепи. Наложи си да си спомня само последните пет години. Той самият не знаеше защо го правеше. Понякога имаше страшни видения на сън и с вик се събуждаше. После будуваше цяла нощ. А друг път просто ридаеше на сън. Свиваше се като котка в клоните, с които се завиваше и оставаше в тази поза до сутринта.
Стана от камъка напълно отпочинал и пое отново на път. Не след дълго, зад един храст видя ужасяваща гледка. На земята лежеше труп на човек. Беше по гръб. Мършоядите бяха прояли всички меки меса. Тези кафеникави мазни буболечки се впиха в очите му, устните и слабините му.
Трупът миришише ужасно. Младият, гол мъж пребледня и се отдръпна малко...Той беше виждал подобни гледки и преди, но сега се погнуси както никога. Повърна плодовете, които беше ял сутринта. След като се поотпусна и се стегна той погледна отново трупа. До дясната му ръка имаше кожена изработка. Преди беше виждал стара жена с подобна. Тя вадеше от вътре толкова странни и непонятни за него предмети, че той забрави почти веднага за нея. Мъжът помисли малко, че тази кожа може да му е потребна. Щеше да я пълни с плодове и месо и когато стигнеше в пуста местност щеше да яде от храната в нея. Така винаги щеше да е сит. А и нямаше да му се налага да ловува толкова често. Наведе се над трупа, взе кожата и тръгна. Докато вървеше се опитваше да разбере как беше загинал човекът. В кожата имаше малко сухо месо. Не е от глад. Нямаше белези от зверове. Мъжът не можа да разбере и спря да мисли за това.
Изминаха още две години. Той дори не знаеше накъде върви и защо върви. Започна да се уморява. Не само физически. Така голият мъж реши да е засели за постоянно веднага щом открие подходящо място. Искаше да е близо до вода. В далечината видя дълга редица високи дървета. Забърза, знаейки, че там има река. Но изведнъж спря. Остана така замръзнал доста време, вгледан в дърветата. Младият гол мъж изхълца. Видя дим измежду дърветата. Краката му се подкосиха. Хукна натам с всички сили. Там имаше огън, което означаваше, че има и човеци. Усети трепета отново. Знаеше, че е дотигнал целта си. Там наистина имаше човеци. И то много. Имаше селище. Те го приеха дружелюбно. Показаха му още много непознати за него неща. Научиха го на реч. Показаха му как да се труди. Бързо учеше всичко щом усвои речта, двама възрастни мъже го повикаха една вечер и дълго говориха. Нищо не разбираше, но се съгласяваше, защото всичко до тук му се харесваше. Казаха му, че вече ще бъде един от тях. Казаха му, че ще му дадат млада жена, като за него. Казаха му да почита боговете им. Обясниха му, че те управляват живота му. Казаха му още много неща и въпреки, че не разбираше нищо - приемаше. Родиха му се три деца. Две момчета и едно момиче. И заживя постоянен и спокоен живот.
Една нощ, когато всички спяха мъжът излезе от колибата си и седна под ясното небе. Вече не беше млад. Не беше и гол. Очите му, празни, се взираха в звездите с копнеж по нещо. И тогава, той видя втора падаща звезда. Стрелна се бързо и упари небето. За този кратък миг целият му живот премина пред очите му. Спомни си детството си. Спомни си времето, когато беше млад и скиташе безцелно из гората. Спомни си как побягна когато видя първата падаща звезда. Направи си сметка, че животът му е бил сякаш на два отделни индивида. Разликата беше огромна. Почти нямаше прилика с живота му преди да усети трепета в себе си. Остана да гледа небето цяла нощ. Очите му бяха дълбоки и умислени. И леко натъжени. След няколко дни почина. Вождовете казаха на синовете му, че по нареждане на боговете трябвало да направят ковчег и да го пунат в реката. Беше сторено така, противно на обичаите на хората в селището, защото не бил от там. Защото не се научил да почита боговете им. Реката беше широка и дълбока. Вливаше се чак в морето, което той беше видял преди години от върха на един хълм. След единадесет месеца реката го върна в родната му долина.
Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 82.33.181.60 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
Сродството между ума и тялото е толкова близко, че
умът вярва: “Аз съм тялото”. Тялото има нужда и умът казва: “Аз се
нуждая”. Умът взема всичко, отнасящо се до тялото лично, защото се
опитва да разбере “Кой съм аз?” Така че е напълно нормално в един
момент умът да започне да печели контрола над тялото. И вие си живеете
живота докато не се случи нещо, което ви разтърсва и ви позволява да
видите, че това не сте вие.
Започвате да ставате осъзнат, когато видите какво не сте, когато
умът ви започне да разбира, че той не е тялото. Умът ви пита: “Тогава
кой съм аз? Аз ръката ли съм? Ако отрежа ръката си, ще продължавам да
бъда аз. Значи не съм ръката.” Отстранявате всичко, което не сте,
докато накрая остане единственото нещо, което сте вие. Това е дълъг
процес на ума, който намира своята идентичност. В този процес, вие се
освобождавате от личната история, която ви кара да се чувствате
сигурен, докато накрая разберете кои сте наистина. Накрая вие откривате, че вие не сте това, което вярвате, че сте,
защото никога не сте избирали своите убеждения. Тези убеждения са били
вече тук, когато сте се родили. Откривате също, че не сте тялото,
защото започвате да функционирате без него. Започвате да забелязвате,
че не сте сънят, че не сте умът. Ако навлезете по-надълбоко, започвате
да забелязвате, че не сте също и душата. Тогава това, което намирате е
толкова невероятно. Откривате, че това което сте е сила – сила, която
позволява на тялото ви да живее, сила, която прави възможно умът ви да
сънува.
Без вас, без тази сила, тялото ви ще колабира на пода. Без вас,
целият ви сън просто ще се разтвори в нищото. Това което наистина сте е
тази сила, наречена Живот. Ако погледнете в очите на някой покрай вас,
ще видите самоосъзнаването, ще видите проявите на Живота, блестящи в
неговите очи. Животът не е тялото, не е умът, не е душата. Той е сила.
Чрез тази сила новороденото става дете, тинейджър, възрастен,
възпроизвежда се и остарява. Когато животът изостави тялото, то се
разпада и се превръща в прах. Вие сте Животът преминаващ през тялото, ума и душата. Веднъж след
като откриете това - не посредством логиката, не с интелекта, а защото
можете да почувствате този Живот – ще откриете, че вие сте силата,
която кара цветята да цъфтят и прецъфтяват, която кара колибрито да
прелита от цвят на цвят. Откривате, че вие сте във всяко цвете, вие сте
във всяко животно, във всяка скала. Вие сте тази сила, която движи дъха
през вашето тяло. Цялата вселена е живо същество, движено от тази сила,
и това сте вие. Вие сте Животът.
Сайта е оптимизиран за търсачките и има SEO оптимизация от SEOMO ® Професионални уеб дизайн услуги и изработка на сайт
Енциклопедия Окултизъм и Езотерика - начало | условия за ползване | всички права запазени под защитата на и
За коментари, предложения и реклама пишете на адрес webmaster@occultism.biz
www.occultism.biz ® 1999 - 2010
Коментирай първи!
