|
Страница 5 от 5
- Той се държа доста дълго - отбеляза един мъж, който искаше да убеди
лекарите, че единия му крак е по къс от другия с цял дециметър, - не
като оня дето се преструваше
на парализиран. На него му бяха
достатъчни три хинина една клизма един ден пост и си призна. Преди да
стигне до помпане на стомаха, от парализата му не бе останала и
следа.
Най дълго време се държа един, когото беше ухапало бясно куче. Той
хапеше, виеше и което си е право, право си е, вършеше го знаменито, но
никога не му се отдаваше да изкара пяна на устата си. Помагахме му
както можехме. Колко пъти сме го гъделичкали по цял час преди
визитация, докато не посинее цял и не започне да се гърчи в конвулсии,
но пяна на устата му не се появяваше и не можа да се появи и
докрая.
Това беше ужасно. Много ни беше мъчно за него, когато го видяхме една
сутрин да капитулира. През време на визитацията той се изправи като
свещ край леглото си,
изкозирува и каза: "Господин докторе, моля
разрешете да доложа. Изглежда, че кучето, което ме ухапа, не е било
бясно." Главния лекар го погледна така особено, че ухапания се
разтрепера и продължи: "Съвсем не, господин докторе. Никакво куче не ме
е хапало, аз сам си ухапах ръката." След това признание го съдиха за
самонараняване с цел отклонение от фронта.
- Всички болести - каза
дебелия симулант, - при които е необходимо пяна на устата, са много
трудни за симулиране. Вземете например епилепсията. Имаше тук и един
епилептик, тоя казваше, че припадъците за него са играчка. Правеше ги,
когато
му скимнеше, по десет пъти на ден. Гърчеше се в конвулсии, стискаше
юмруци, пулеше очи, малко оставаше да изкочат от орбитите, мяташе се по
земята, с една дума, ви казвам, великолепна, първокласна епилепсия,
една искрена такава.
Но изведнъж по тялото му се появиха циреи,
два на врата, два на гърба, и те туриха край на епилепсията. Той не
можеше да си мръдне главата, нито да лежи, нито да седи,
та камо ли
да се гърчи и мята по пода. Получи температура и през време на
визитацията избълнува всичко за себе си. Хубава комедия ни изигра той
тогава със своите циреи. Оставиха го заради тях да лежи с нас още три
дни и го
положиха на друга диета: сутрин кафе с кифла, на обед супа,
кнедли със сос, вечер каша или супа, а ние през това време трябваше да
преглъщаме с гладни и изпомпани стомаси да гледаме при пълна диета как
лапа, чешитът му с чешит, как мляска, пъшка и се уригва от ситост. Това
сломи волята на трима от нас, които симулираха порок на сърцето, и те
си признаха.
- Хай добре - подхвана един от симулантите - може да
се симулира лудостта. от нашата учителска колегия тук има двама и лежат
един до друг. Единия по цял ден и цяла нощ крещи непрекъснато: "Кладата
на Джордано Бруно още дими, подновете процеса на Галилей, другият пък
лае. Най- напред бавно три пъти "бау-бау-бау", а след това бърже едно
след друго:"баубаубаубаубау" и пак бавно и така те постоянстват
вече
три седмици. И аз първоначално исках да се преструвам на луд на
религиозна тема и да проповядвам непогрешимостта на папата, но после
един малострански бръснар, срещу 45 крони ми осигури рак в стомаха.
- В Бржевнов имаше един познат коминочистач - подхвана един друг болен,
за 10 крони той такава треска ще ви докара, че ще вземете да изкочите
от прозореца.
- Това е нищо - рече един друг, - във Вършовице има
една акушерка, която за 20 крони ще ви изкълчи крака така хубаво, че ще
останете сакат за цял живот.
- Моят крак го изкълчиха за пет - обади се някой от леглата край прозореца, - за пет крони и три бири.
- Моята болест ми струва вече над 200 крони - заяви съседът му, една
съсухрена върлина, - няма отрова, която да не съм взимал. Аз съм жив
склад на отрови. Пил съм сублимат (силно отровно съединение на живак и
хлор) дишал съм живачни пари, хрускал съм арсен, пушил съм опиум, пил
съм тинктура от опиум, солил съм си хляба с морфин, гълтал съм
стрихнин, пил съм разтвор от фосфор и серовъглероди пикринова киселина.
Разнебитих си черния дроб, белите дробове, бъбреците, жлъчката,
мозъка, сърцето, червата и никой не знае каква е болестта ми.
-
Най ефикасно е - започна да обяснява някой откъм вратата - да си биеш
подкожна инжекция с газ в ръката. Братовчед ми имаше щастие, че му
отрязаха ръката под лакътя и днес войната не му създава никакви
главоболия.
- Виждате ли - рече Швейк - колко нещо изтърпяваме
всички за негово величество императора. И помпане на стомаха и клизми.
Преди години , когато служех в полка беше още по лошо. Там такива болни
ги връзваха на козел и ги хвърляха в карцера, докато се излекуват. Там
нямаше нито легла с дюешеци, както тук, нито плювалници. Голи нарове и
на тях лежат болните. Веднъж един се беше разболял истински от тифус, а
другия до него - от вариола. И двамата ги бяха вързали на козел, а
полковия лекар ги риташе в корема, защото били симуланти. После, когато
и двамата умряха, работата стигна до парламента, а и вестниците писаха.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 7503
1. Ярослав хашек
Написано от Стоян мариновЗанков, на 15-01-2009 16:34
Възхищавам се на творческият талант на автора.Невероятен импровизатор, чуден разказвач, където хумора се лее като планински водопад- нескончаем и неповторим. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.107.179.234 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
Коментирай (1)
