Тези теории ви дават идеи за това как депресията се развива. Всеки
теоретик счита своето обяснение за основната причина. Но както знаете,
аз не мисля, че животът е толкова прост. Подозирам, че всяка депресия
може да има много причини. Например, може да имате генетично
предразположение към депресията. След това, вие израствате в семейство
основаващо се на срама, което е имало критично, песимистично отношение.
Чувствайки се отхвърлени така или иначе, вие сте почувствали и
намразили враждебността в семейството, което ви е довело до това да
напълнеете много по време на пубертета. Заедно, всички тези фактори
водят до сериозни социални проблеми и ниско самочувствие. Вие не само,
че не се харесвате, но чувствате, че вашето семейство е създало много
от емоционалните ви проблеми и сте им го казали. От своя страна
семейството никога не ви е поддържало емоционално и съвсем честно
смята, че "Ако си дебел/а, престани да ядеш" и "Ако си нещастен, вземи
се в ръце, стани щастлив и остави всички тези психологически глупости
за това как родителите били отговорни." Неможейки да разрешите тези
лични проблеми, когато гаджето ви от 2 години - човек, от когото сте
зависили изключително много и много сте разчитали - решава да ви
напусне, депресията е нещо повече от това, с което можете да се
справите. Вие ставате самотни и тъжни през цялото време, нищо не
изглежда интересно вече; напълнявате още, чувствате се уморени и
апатични, ставате по-самокритични и обзети от вина, не виждате нищо
хубаво в живота си нито сега нито в бъдеще, и дори имате някакви мисли
да свършите с всичко това, ако любовницата/ любовникът ви не се върне.
Историята е сложна. Вие имате сериозна депресия и се нуждаете от
професионална помощ. Твърде късно е да се разчита единствено на силата
на вашата воля. Въпреки това, вие също трябва да се опознаете и да си
помогнете сами. Такъв е истинският живот.
Трябва да обмислите и да разберете колко вярна е всяка теория за вас
- вероятно вие имате нужда да прочетете повече или да поговорите с
роднина, приятел или съветник. Ясно е, че вникването във възможните
причини (във вашия случай) помага да достигнете до възможно решение.
Вземете предвид петте части или нива на всеки проблем - поведение,
емоции, умения, познание (cognition) и несъзнателни фактори. Продължавайте да се опитвате да излезете от тъмнината,
докато не се почувствате по-добре. Дори, ако депресията е от лека до
умерена, потърсете помощ, ако вашите усилия да си помогнете сами не са
проработили за месец или два. Съществуват лекарства, които успокояват
депресията на много хора; не бъдете глупави като ги отхвърляте, ако
психологическите методи не вършат работа. Не се отчайвайте.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 13279
1. незная как да се справя
Написано от даниел, на 19-08-2008 12:53
вече за втори път съм в депресия това състояние ме побърква немога да се справя пак пия хапчета а ефект никакъв моля ви ако се е справил с това полужение да ми каже |
2. Затворен в себе си.
Написано от Любо, на 10-06-2008 22:29
Здравейте! Страшно съм се затворил в себе си и вече почети не общувам с никай. Има дни в които разменям буквално по десетина изречения с други хора.Обикновенно другите ме използват или ме вземат за слушател. Когато говоря никой не ми обръща внимание и не ми вярват, постоянно ми се подиграват и затова избягвам да общувам с другите. Нямам си приятелка и от давна живея сам, което ме подтиска още повече.Каквото и да започна не се получава. Имам проблеми при общуването с жените, а годините си вървят.Мислил съм за края но нямах смелост да го направя. Ходил съмна психоаналитик, на екстрасенси, чел съм разни книги, религиозни учения, но нищо не помага. Вече съм на края на силите си, не знам какво да правя. Единственото което ми помага временно е разходките в парка, но понякога ме депресия повече като гледам влюбени двайки се разхождат а аз съм сам.Имам много ниска самооценка, която разбера се не е основателна. Просто не знам какво да правя. |
3. Как се спавих с депресията
Написано от Пипи, на 30-03-2008 23:48
Две години вземах Анафранил с променлив резултат. Като ми омръзна да съм жертва на депресията и психиатрите, се взех в ръце и реших сама да проуча начините за лечение. Изчетох много наша и чужда литература по въпроса. Избрах няколко начина за лечение, които комбинирах. Вече няколко месеца не вземам лекарства и не се сещам дори за депресията.
1. Просто и евтино – да се пие много вода, обикновена от чешмата. Може и минерална, но да се сменят видовете. Пие се по 30 грама вода на всеки кг от теглото. Аз съм 65 кг и пия по 2 литра на ден. Ако някой се интересува от теоретичната основа на това лечение, да прочете книгите “Тялото жадува за вода” и “Водата лекува, лекарствата убиват” на д-р Батманджелидж – и двете книги ги има за безплатно сваляне в нета. Вярвайте ми, ефектът е поразителен не само върху депресията, а и много други болести изчезват.
2. Да се вземат Омега 3 – рибено или ленено масло. Има много видове в аптечната мрежа, но единствено тези на Барлийнс са с необходимото съотношение на EPA/DHA. Лененото масло е по-добро – цената е малко по-ниска и концентрацията на Омега 3 в него е по-висока - Flax oil на Barlean’s. Не се подвеждайте по ниската цена на нашите производители – много ниска е концентрацията на Омега 3 в българските препарати. Взимам по 3 капсули на Барлийнс на ден – може и наведнъж. Тъй като са скъпи – 35 лева 100 капсули, може вместо тях да се взима и ленено семе – по няколко лъжици на ден, смелено или счукано – цяло не се усвоява – разбъркано с кисело мляко или в мюслите. Лененото семе се окислява много бързо и затова трябва да се изяжда най-много 15 минути след смилането. Има книга “Седем начина да се справим с депресията без лекарства и психоанализа” на някакъв френски автор , не се сещам името му, но я има в книжарниците Хеликон, и в другите големи книжарници се намира, там подробно е обяснен механизма на действие на Омега 3 върху мозъчните клетки. Полезно е всеки да я прочете, може вие да откриете вашия си начин да се справите.
3. Да се ядат белтъчини – риба, извара, сирене, кисело мляко, ядки, семена, банани, фурми, леща, грах..... това са най-добрите източници на аминокиселината триптофан – от нея в организма се получава серотонина. Има и други, всеки може да ги намери в нета – най-добри източници на триптофан в Гугъл и излизат. Всеки може да си подбере по свой вкус.
Дано да съм полезна. |
4. ???
Написано от неказвам, на 06-02-2008 06:49
защо това е сложено във саит от подобен тип? |
5. Написано от gal, на 10-11-2007 00:45
И още нещо-не лекувайте симптомите на тази болест с хапчета,а намерете истинската причина за това,за да не се повтори.Бръкнете дълбоко в душата си и се изправете срещу най-големите си страхове и подтискани спомени и емоции,за да откриете от къде идва това състояние.Ако е свързано със определен човек,отмъстете му мислено 100 пъти даже,но го пуснете да си иде,защото не бива да въртите подсъзнателно или в ума си една и съща плоча на болка и обида.Това ви убива.За да простите истински,помислете,че може би човека,който ви е наранил също е бил нараняван.Или си го представете като малко дете-говорете му,погалете го,питайте го,така ще простите по-лесно.Ако причината е някаква случка,дълбоко скрита,за която отдавна сте забравили,изровете я и разберете,че тя се е случила,за да ви помогне да промените нещо в себе си.Простете си,за това,че сте просто човек,слаб и раним.Научете се да се обичате каквито сте,без да се съдите или съдите другите. |
6. Написано от Gal, на 10-11-2007 00:21
\'\'Депресията е средство,използвано от страдащият човек ,за да не му се налага повече да преживява натиск,особено когато става дума за обич.Този натиск го е довел до границите му.Човек,склонен към депресия има конфликт за оправяне с родител от противоположния пол.Несъзнателно той прехвърля върху половинката ситази омраза и го/я наказва вместо родителя си.Колкото е по-тежка депресията,толкова по-тежкко е било преживяното като дете нараняване-отхвърляне,изоставяне,унижение,предателство,.Болката е била изживяна в самота,този човек не е имало с кой да сподели,не се е научил да споделя,да се доверява,блокирал е желанията си и се е затворил в себе си,като е развил огорчение и омраза.Никой не може да помогне на депресиран човек,освен той самият.Да приеме,че състоянието му е причинено от голяма болка на равнището на неговата същност,когато е бил дете.Той отрича това,което е.Най срещаното нараняване е отхвърлянето или страх от него.За да промени нещата този човек трябва да се научи да прощава на себе си,че е бил обиден толкова време,на родителя си.Трябва да се научи да признава собствената си ценност.Ако има мисли за самоубийство това значи,че нещо в него иска да умре,за да направи място за нещо ново.Така той бърка частта в себе си,която иска да умре със самия себе си.\'\'Ако това може да ви накара да се замислите как да промените възгледите си за емоциите,спомените,живота си прочетете Лиз Бурбо,според която всяка болест е сигнал от вашето тяло да промените нещо,което става в душата ви.Научете се да чистите емоциите от себе си така,както се грижите за хигиената на тялото си.Аз вече гледам на нещата от друг ъгъл-просто,защото реших да не тая стари и нови обиди,емоции,защото те са отрова и дрога за душата и тялото,което е по-мъдро от нас. |
7. депресията?
Написано от калина, на 09-10-2007 10:06
писах,писах но май се изтри. Та, никакво споделяне не помага, защото никой не може да разбере какво става в една душа. Всички сме като самотни острови. Трудно е да се разбираме, дори невъзможно. Ако приемеш всички обстоятелства в своя живот спокойно с разбиране, без паника и страх, без ужас, може би ще бъде по-лесно...Но перспективата на живота е доста отчайваща и това ни води до отчаяние. Трябва да намерим смисъла вътре в себе си. И после, самотата, не е страшна. Тя е единственото истинско състояние на човека. Всичко останало е някакъво театър. Освен ако хората оне са си близки, до толкова, че дори когато мълчат, да се чувстват прекрасно... Иначе хапчетата помагат, малко, но всичко зависи от нас. Да имаме духовна сило, която да ни води. И да не се отчайваме. Всичко ще се нареди и без нашето участие. Има и една приказка"И това ще мине". Практикувай я. Много е полезна. обичам ви! |
8. Написано от , на 09-10-2007 10:00
депресията не е точно страх, но и той е вътре. Депресията е състояние в което не виждаш смисъл да продължиш натам, защото пред очите ти стават такива неща. първо си отглеждаш децата, те излитат, после започваш да си отглеждаш вродителите, с памперси,лекарства и куп внеприятности,които те довеждат до състояние на гнет. Не виждаш смисъл от живота, така както се развива той. Не намираш причината на своя живот, след като той ще продължи с памперси и така до самия край...Не е справедливо някак си. Може ми ще има други времена, в които хората няма отака омъчително и тежко да живеят и да умират. Когато човек е млад тези неща му убягват, но като встигне 55, тогава започва ода ги вижда. Те са отчайващи. Ето от това произтича и депресията. Ако вси на 20 - 30 години, няма нищо , животът е още пред теб, ще се оправиш.Но впосле...не можеш да се освободиш от ужаса,който очаква всяко живо същество. Е , тогава вза какво е било всичко, само за да продължиш рода, да продължиш съществуването на потока...Чувстваш се използван в някакъв смисъл. Човек разбира се е имал и светли моменти. Но когато дойде лошото, мисля че лекарствата помагат малко, но повече зависи от нас, как да се научим да приемаме истината за живота... |
9. Написано от , на 23-09-2007 10:32
Аз също съм депресирана, от дълго време. Става все по-зле. Депресията ми се оформи от работата ми личния и професионален живот,от екзистенцията, която не може да бъде променена.Само трябва да приемеш нещата от живота, да си в мир със света и със себе си.Смъртта е неизбежна, но не трябва да мислим само за нея, тя ще дойде и без да мислим.Но страшното е чакането, чакането на края.Глупаво е защото през това време можем да живеем вместо да чакаме.Така или иначе тази мисъл ми отнема възможността да правя каквото и да е.Мисълта за безмислието на живота.Ако намеря някакъв отговор на този въпрос, ще бъде едно същество, в мир и хармония със себе си.Лесно е да се каже\"живей в мига\",но е много трудно да се направи.Човек е така устроен, че мисълта му отскача напред, много напред, и стига до самия край...Мисля че тези екзистенциални въпроси за смисъла на живота, след като ни чака смъртта, вълнуват и други хора.Някак неусетно животът те подминава, и ставаш ненужен, дори за самия себе си.Ех, ако можех да се увлеча от нещо, да забравя всичко, да живея тук и сега, да се зарадвам на въздуха, който дишам...щях да бъда излекувана.Всичко е в осъзнаването.И в приемането.
обичам всички които имат моя проблем и им пожелавам късмет! |
10. Написано от , на 22-09-2007 23:04
Аз мисля,че депресиата е страх с които трябва да се пребориш.Ако чувсваш ужас от нещо го споделяи.Много хора които са около теб по една или друга причина са минавали по този пьт просто са сьумяли с помощ или без помощ да осьзнаят че са ценни че винаги има закакво да живеят.В такива моменти забравяме че има хора които ни обичат и не виждаме болката в очите им,защото не можем да простим за нещо или на някои ,или искаме да нараним някого ,защото ни е наранил или нараняваме себе си ,защото осьзнаваме собствените си грешки инеможем да простим на себе си .Не осьзнаваме че просто трябва да живеем и да се борим за мечтите си и да не се отчаиваме когато сьбитиата не се случват както ни се иска.За мен господ е любов ,а дявола е ужаса и страха.Когато те е страх се оставяш по течението и страха те мачка защото беэдеистваш.Добро и зло се борят в душата ти и неможеш да ви диш каде е границата,обсебен от болка кото е преодолима но не го сьзнаваш.Господ ни е сьздал с любов за да живеем с любов а не сьс страх.Всичко е добре когато свьршва добре.живеем добре когато обичаме и се чувстваме обичани.Забравяме че трябва да пазим любовта в душата си а болката да я преодоляваме защото непреодоляна болка или страх сьсипват душата сьрцата иживота ни. |
11. депресия
Написано от lilia, на 14-08-2007 18:54
от доста време имам проблем с очите, но тъй като едното компенсира другото много не прави впечатление на околните. често когато имам нужда от помощ те не се отзоват.от една година се боря с чернилката в мен, но лекарят все ми повтаря ти си силна няма нужда от хапчета. изпитвам нужда да полетя от високо.но ходих в румъния и на хоризонта се появява мъничко слънце.не ,че чернилката в душата не ме дърпа пак в трапа, но и излиза по малко през отворената ми фонтанела.не съм вярваща ,но искрено се помолих над едни мощи - усещането ,че всичко лошо излиза през теб и ти можеш да летиш е невероятно. пълното изчистване и полет за мен траяха една пълна седмица. беше невероятно. летях и носех на крилете си света.от този пречистващ миг ми остана само чувството, че никога няма да бъда сама. аз не съм вярваща ,но мигът на докосване до нещо ново ме разтърси . и сега имам мигове на спад, но ги преодолявам бързо. |
12. депресия
Написано от lilia, на 14-08-2007 18:54
от доста време имам проблем с очите, но тъй като едното компенсира другото много не прави впечатление на околните. често когато имам нужда от помощ те не се отзоват.от една година се боря с чернилката в мен, но лекарят все ми повтаря ти си силна няма нужда от хапчета. изпитвам нужда да полетя от високо.но ходих в румъния и на хоризонта се появява мъничко слънце.не ,че чернилката в душата не ме дърпа пак в трапа, но и излиза по малко през отворената ми фонтанела.не съм вярваща ,но искрено се помолих над едни мощи - усещането ,че всичко лошо излиза през теб и ти можеш да летиш е невероятно. пълното изчистване и полет за мен траяха една пълна седмица. беше невероятно. летях и носех на крилете си света.от този пречистващ миг ми остана само чувството, че никога няма да бъда сама. аз не съм вярваща ,но мигът на докосване до нещо ново ме разтърси . и сега имам мигове на спад, но ги преодолявам бързо. |
13. Депресия
Написано от Живко, на 31-07-2007 07:02
Здравейте! Много се радвам, че има с кой да споделя. От много години съм в депресия, но в последните няколко месеца имам допълнителни проблеми, които влошиха състоянието ми. Ходил съм по разни лекари и те - момче, антидепресанти. Пих и нищо не се случва. Почна депресията и в секса да ме удря... Кажете някакъв начин, освен позитовното мислене и самолечението, начин без медикаменти. Благодаря. |
14. Написано от krisi, на 18-07-2007 08:13
zdraveite,makar na skromnite 17 godini,4esto mi se e slu4valo da izpadam v depresiq i dori da pomislqm za samoubiistvo...vinagi 6te ima ne6to koeto nqma da haresvate v sebe si,no nai-vajnoto e da preodoleete vglejdaneto v nedostatacite vi.Usmihvaite se 10 min pred ogledaloto,ako trqbva nazorvaite se i si mislete kakvi iskate da badete,nqma da povqrvate kolko pomaga.Zagledaite se v prekrasniq den koito e navan! Znaete li kolko hora nemogat da go vidiqt,poneje imat nedag,no ne se predavat i sa 6tastlivi.Motiviraite se ! Jivota e prekrasen i vi o4akvat prekrasni momenti stiga da si gi poiskate! Uspeh! |
15. има начин
Написано от Диди, на 17-05-2007 19:22
Разбирам всеки един от вас. Не знам какво да ви кажа, защото и на мен ми е много трудно да убедя себе си в това, колко е безполезно да въртим проблемите в главите си, докато се превърнат в чудовища и ни тровят денонощно, но искам да ви препоръчам една книга, която ми помогна много, и в която има много мъдрост и ценни съвети: \"Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота\" на Дейл Карнеги. Намерете я и я прочетете! Надявам се да помогне поне малко на всеки един от вас. |
16. Депресията
Написано от депресирана, на 12-04-2007 05:18
Аз се чувствам зле, толкова зле, сякаш всеки момент щ еми се "откачи и другият край на дъската". Преди няколко години направих поредния си опит за самоубийство, който беше с много тежък изход - оцелях, но развих паническо разстройство. Започнах да пия лекарства, пих ги половин година, после реших, че съм се излекувала, тъй като симптомите поотшумяха. Кой да знае, че минимумът за прием на това лекарство бил точно 6 месеца. Пристъпите се възобновиха след прекратяване на приема, след това започнах да го вземам пак /лекарството/, и сега поне това нямам. Но съм чувала, че подобни явления могат да бъдат отключващ момент за други психични заболявания - шизофрения например. Вярно, в моя род при никой не е установено такова заболяване, но като цяло нервите ми никак не са в ред, колкото и тривиално да звучи. За капак миналата година се запознах с мъж, когото много харесвам, но се оказа, че съм неподходяща за него. По принцип не съм семейна, нещо не ми върви и с мъжете. След серия от разправии, породени от това, че го преследвам, а той ме отблъсква, той открито ми заяви, че приличам на "бунище", с което ме разяри, и аз направих куп глупости. Сега се чувствам просто развалина - като тръгне нещо наопаки, върви във всички посоки така. Лошото е, че май не му виждам края, и се замислям за пореден път дали да не го ускоря.... |
17. depresiq
Написано от GALINA NIK, на 20-03-2007 04:09
molq jenata,koqto e pisala pod nomer 36 na 17.11.2006 g.da mi pishe.i az ima to4no su6tiq problem.molq vi! |
18. blagodarq,Vrana!;)
Написано от tayna, на 04-03-2007 08:25
той свърши всичко-явно,че още има момчета,които са старомодни;)беше първата ни целувка,която продължи дулллго!;)))за вонята в автобусите ще кажа само-хора,моля ви КЪПЕТЕ СЕ!!!а на мазните чи4ковциии...не се надявайте!и надеждата в случая не помога:)-гледайте си жените и децата и не зяпайте теен-овете! |
19. zabivka
Написано от tayna, на 04-03-2007 08:25
мн съм зле!;)ние с тоя пичага се забихме преди 2-3 часа...хора НЕ СЕ ОТчАЙВАЙТЕ!..има надежда!:Д оказа се,че ме е харесал още от първия миг!а си мислех,че си въобразявам!вярно е,че колкото и дълга да е една нощ,тя винаги свършва и идва утрото-помнете това,когато сте в кофти настроение!;)или ви иде да се метнете от някъде!и на мен често ми е хрумвало,но сега не съжалявам за избора си,защото избрах да живея(така и така,искам,не искам някой ден ще умра,защо да не си поживея?!)...животът е толкова кратък-искам да го изживея,както си искам.и да знам,че всичко аз съм си го направила,без да ми пука от другите |
20. Питай го!
Написано от BPAHA, на 03-03-2007 01:33
Драга тиинейджърко,
нали знаеш, че вече не е на мода мъжете да "правят първата крачка" :)
Плюс това може да е гей и да си му приятен човек и да иска да сте "просто приятели".
Всичко е възможно!
Така че... what the fuck YOU are watting for?
;)
действай!
За мазните чичковци си има уроци по бойни изкуства. За смръдливите автобуси си има разходки пеша.
Депресията я изчакай малко, като минеш теен годинките, малко по малко ще отшуми, освен ако не хванеш възрастна депресия някаква. |
21. bahti jivota!
Написано от tayna, на 04-03-2007 08:27
аз съм в теен годинките и ме е треснала депресията!;(на приливи и отливи съм-просто нз къв ми е проблема-вс ме дразнят...иде ми да изтрепя всичко живо в тия гадни автобуси с тая покъртителна воня и чи4ковци,който ти се натискат!а също и всички от класа ми-няма с кой да си кажеш 2 приказки!да не говорим,че си харесвам 1 момче(винаги има момче!;),с което нон-стоп си говориме,снощи ме изпрати до нас(след като се събрахме по двойки),но не ме е целунал още;(((леле,ква лигла съм станалааа-но комент!ama,mn го харесвам!:)ta se 4udq-what a hell he is waitting for?!;) |
22. депресия ли?
Написано от една влюбена, на 15-02-2007 04:04
Целият български народ е в депресия! А тези, които смятат, че са нормални, със сигурност са откачени! Жени, ползвайте мъжете и ги забравяйте! Най- непреодолимата зависимост е любовта към един мъж, която може да съсипе живота ти! Не се влюбвайте!!! |
23. Написано от бени, на 14-02-2007 18:36
трудно е човек да се справи сам с депресията,аз лично сам в това състояние от скоро може би 2 седмици.става въпрос за животът ми за заболяване което незнам как ще протече и негативните мисли които имам в главата си водят само до задълбочаване на проблема.сега чувствам куп симптоми които може би са породени от непрекъснатото четене на информация.пия най- различни лекарства но полза няма когато главата ми е заета денонощно с проблема.всички мои близки и приятели ми говорят "горе главата" но аз си знам какво ми е.може би ще трябва да говоря с психотерапевт. |
24. Депресия ли ?!?!
Написано от ., на 10-02-2007 07:19
Да,наистина я има,лично аз съм преживявал такава!но..,депресията е подтикната единственно и само от нас!има си начин за преодоляването и!наистина в 1 такъв момент всичко губи смисъл но!:).. ако не можете да се оправите сами,предалагам ви 1 прост начин.отдаите се на Тибетска музика и медитираите!дори не знаете какво ви очакава,но това е друга тема.. |
25. има решение...
Написано от anahata, на 09-02-2007 21:05
С истината за цялата ситуация! Без страх и илюзии! От това всички ще спечелят! |
26. Как да изляза от тинята?
Написано от една жена в депресия, на 09-02-2007 20:11
Толкова съм депресирана, че дори не мога да подредя мислите си и да опиша състоянието си. Да, на моменти имам проблясъци, но стават все по редки. Започнах да пиша тук, за да мога после да прочета и донякъде да си анализирам състоянието, въпреки, че знам много добре какви са причините, както и виждам резултата.Причината да не потърся помощ досега е това, че не мога да се доверя на когото и да било. Изпитвам несигурност, страх от промените които трябва да предприема за да се избавя от състоянието си и пак страх. Страх да не би да греша, ами ако не съм права, ами ако после съжалявам. Не е лесно.И ето отново не мога, не смея, страхувам се да кажа това което ме безпокои. А трябва, заради децата, но ще ги загубя знам. Преди години баща им отиде да живее с друга, аз преди няколко месеца също заживях с човек, с когото имах дълга връзка преди това. Този човек бавно и сигурно ме мачка и унищожава-знам че трябвада го напусна, а не намирам сили. Ако го напусна ще изгубя децата си- ще отидат при баща си, защото аз не мога да им осигуря това, от което имат нужда. А децата ми не са щастливи също знам. Кое е правилното, как да постъпя?Да изгубя децата си, за да са по добре и да се измъкна от депресията или да живея с тях и да продължавам да потъвам. Повярвайте:това решение е ужасно тежко. В безизходица съм.Нищо не ме радва, върша всичките си задължения по инерция, не желая да се виждам с никого, не желая да излизам, не желая да чета и гледам телевизия, не мога да се усмивам, не мога да се зарадвам на нищо вече. |
27. да те успокоя ли?
Написано от BPAHA, на 05-02-2007 03:44
Има и такава част от живота. И с мене е било така и с по-голямата ми сестра и с още един милиард тиина по земята.
Та като казвам, че има и такава част от живота се сетих, че може и да няма такава част от живота.. примерно да си сирак.
Или по-сладкото баща ти да е Ванко 1, а майка ти да е кокаинова кралица и на всеки рожден ден да ти праща картичка от Париж или Делхи и малко ароматен хашиш от Ориена. |
28. ...
Написано от oli, на 04-02-2007 18:57
обикновено на дъртите не можеш да им обясняваш много-много, ама пробвай. Ако са поне малко хора ще разберат, че ти причиняват зло.
Другите ги знам... Като военните са. Ако са от тия и ти се живее във военно положение продължавай да се депресираш и не предприемай нищо... |
29. като за начало:
Написано от oli, на 04-02-2007 18:48
Кажи им това всичкото, което написа тук и то с по висок тон. Както се казва, дай им да разберат. Ние тука всички разбрахме, но никой от нас не е родителите ти. Винаги ако си задържала тия емоции в себе си е нормално да се депресираш. Не им се сдухвай... |
30. лични проблеми
Написано от Гост, на 04-02-2007 01:24
здравеите,
мн съм объркана и ще се радвам,ако някои успее да ми даде някъкав съвет.на 18 години съм и имам проблеми със родителите ми и със самата себе си.не се чувствам уверена в себе си,често съм в депресия,нямам желание за нищо,не мога да се зарадвам истински за каквото и да е.просто съм се настроила мн скептично към всичко и не знам какво да направя.нашите са вазрастни и постоянно имам проблеми,когато става въпрос за излизане или приятеля ми.те смятат че трябва да наблягам повече на уроците,а не на тези неща.но на мен ми се излиза и ми се иска да ме подкрепят и да вярват в мен,а не е никак така.според наште и сестра ми,която е на 26 год.,аз или ще се омажа или ако някои не ми помага няма да мога да се справям сама.не разбирам защо не вярват в мен дори и малко.не съм ги лъгала,в училище съм мн добре и не мога да разбера с какво съм заслужила това.моля ви да ми дадете съвет какво да направя,за да се усмихвам отново и да намеря общ език с родителите ми,за да мога да съм по самостоятелна и да не се караме всеки ден .:( |
31. depresiqta
Написано от Гост, на 03-02-2007 03:24
zdraveite!Ne pi6a za6toto sum v depresiq...razbira se,izpadala sum mnogo puti i povqrvaite v ne leki depresii..no se uverih v edno depresiqta e na4in da izbqga6 ili da mine6 po zaobikolniq na4in ot re6avaneto na problemite!!!Az daje li4no sama sum se podtikvala da izpadam v depresiq i posle sama sum si izlizala/to ne 4e moje nqkoi da ti pomogne ako ne go iska6,a v pove4eto slu4ai e taka/.Vuprosa e tam kolko si silen i dali moje6 da si zabrani6 tova razto4itelstvo da se samosujalqva6 sebe si i okolnite i jivota kato cqlo...za6toto gubi6 cenno vreme i tui kato jivota e tolkova kratuk..gubi6 mnogo cenni migove s liubimite si hora zaradi edin moment na slabost!!!Prosto ne se davaite .....budete SILNI i si go povtarqite vseki den!!!!
jelaq vi uspeh |
32. Коментар
Написано от Просто някой, на 28-01-2007 09:00
Здравейте,всички вие повече или по-малко депресирани!Чета написаното от вас и се питам къде е моето място.
Нека си зададем въпроса кои са най-честите причини,за да изпаднеме в депресия.Изоставили са ни,чувстваме се самотни,не свързваме двата края,децата ни не слушат,не ни обръщат достатъчно внимание....и още толкова много.
Свикнали сме да се оплакваме за най-малкото нещо,да се "тюхкаме",да преиграваме за всяко нещо ,от което не намираме изход пред себе си в даден момент.Но моментите в живота на човек са твърде много и рано или късно изход се намира.Това се нарича воля на духа.Когато си песимист и виждаш света само в черно и мислите са ти насочено само в такава Светлина(тъмнина),ти сам предизвикваш поредица от такива събития в живота си и се изгубваш в бездната на самотата,отрицанието,тъмнината.
В даден момент стигаш до предел на изолация и самосъжаление,и дори започва несъзнателно да ти харесва да се самоизмъчваш.Тогава вече наистина е страшно и измъкването от тази бездна става почти невъзможно.Вярвайте ми,че това не е откъс от книга с фантастично съдържание,а нещо изживяно с лично участие и собствен опит.
Понякога човек изпада в състояния,които не може да си обясни и не може да определи,но това е присъщо на обикновенните хора,не всички са психолози или философи.Тогава често обсебени от обикновенните,житейски проблеми ние нямаме много време да изолираме съзнанието си и да разнищиме съответния проблем.
Може би искате да разберете как аз излязох от това състояние и с риск да ви отегча,ще разкажа или по-точно ще изложа своите мисли.
Една сутрин събудих мисълта си и я накарах да разчупи закоравялата обвивка,която беше придобила с течение на 33г.С две думи започнах да мисля,качество позабравено в днешния забързан и удобен живот.Мисълта,една велика даденост на човека.Замислих се кои са важните и ценни неща в живота и с изумление установих,че другите,дребните и незначителни са много повече,но са тези,на които обръщаме изключително внимание.Тогава се запитах,ако ги изолирам тези дребните,дали няма да видя истинските.И се получи,вярвайте ми!И когато си отвориш очите и успееш да ги видиш,със сигурност ще се почувстваш пълен глупак,че си отделял толкова време за незначителните и си изгубил толкова красиви моменти в търсене на "вятърни мелници".Но също така ще се почувстваш щастлив,че си имал преимуществото да крачиш по тази земя.Няма една единстена истина,колкото хора има по света,толкова са и истините,важното е да вярваш и следваш своята истина.Тогава ще се чувстваш наистина доволен,защото няма нищо по-хубаво от това да живееш в мир със себе си.Благословен е този,който е успял да намери себе си и вечно самотен ще крачи този,който не е. |
33. Краси
Написано от Краси, на 28-01-2007 01:08
Катастрофирах лошо и много се оплаших .Виеше ми се свят и какво ли оште не знам че ште се оправя но ще мине време .Цял живот се боря и с това ще се справя трябва да си повярвате.... |
34. за пола и депресията
Написано от Гост, на 16-01-2007 06:33
Прави впечатление, че всички, които пишат, са жени. Има ли мъж с депресия, как мислите? Или се прикриват умело? Аз познавам един такъв, вие познавате ли? Защото те не се разкриват... |
35. Kak se depresirame?
Написано от Jansan, на 15-01-2007 22:33
Az sam Jana,i jiveq v Belgiq ot 3 godini.Iskam da razkaja za depresiata si.Jenena sam za maj,koito PREDI be6e dobar.Po4nahme da se karame postoqnno,stana ejednevno-az revnuvah prekaleno-dori ako zakasnee 30 min.I minaliat den se karahme za poreden put.Toi se iznervi mnogo,i me blasna v zemqta 2 puti.Posle mi kre6te6e,4e deteto NI ne e ot nego-a toi e samo na godina i polovina.Depresirah se vednaga,ne govoreh,i sega pla4a vsqka no6t.Strah me e ot nego.Vav Balgaria niamam nikoi,nqma kede da otida,i zatova sam o6te s nego.Tova li zaslujavam-doidoh ot 3000km za po-dobar jivot,a polu4avam to4no obratnoto.Pove4e ne izlizam nikade,po4ti ne govorq,tova si e za men-no se otrazqva na detenceto mi!Neznam s kogo da govorq-toi me pra6ta na psihiatar,no 6te mi vzeme deteto taka!Znam go,4e iska naro4no da otida,i 6te izpolzva tova v sada da mi vzeme deteto!Nemoga da otida!Dori svekarva mi ne iskam da vidq pove4e.Za men sa6testvuvame samo AZ i DETENCETO MI!Posavetvaite me kakvo da pravq vav pat bez krai! |
36. за депресията
Написано от Емилия, на 15-01-2007 22:08
Вярно, лошите мисли са и лош съветник.Загубих съпруга си и две години не можех да си кажа даже малкото име.Но... като виждах очите на децата си - това вече не може да се опише думи прости!Надигнах си кльощавия задник ... трябваше - просто тряваше да се надигна.Бях станала 38 килограма, без коса и зъби ... Като ставах от възглавницата - кичури коса оставаха по нея.Започнах да се храня през два часа-първо си върнах килограмите - т.е. разреших на тябото да живее, след това започнах да се грижа и за душата си.Започнах да се опитвам да се срещам с приятели - не много - по малко.Просто се подписвах, че и аз съм между живите.След това застъпах работата.Много - денонощно почти.Не исках да се прибирам у дома, където той почина и ... вече два месеца даже си и имам и приятел, който ме подкрепя , цени и обича. Не съм прежалила, но се опитвам да съм между живите.Трябва да сме ТУК всички живи и полноценни хора.Кой какъвто ще да е - само да се опитва да остане ТУК. |
37. поредната в депресия!!!
Написано от Гост, на 11-01-2007 07:20
моят случай е подобен на много други.В депресия съм,чувствам се ненужна,некадърна,дебела,грозна и още куп негативни неща.И едно от нещата,които напоследък забелязвам е,че не искам да виждам и да се срещам с никой познат или приятел,искам сякаш умишленно да се отчуждя от тях,да не ги срещам или да си говоря с тях,незнам може би съм в тежка депресия?!? |
38. отново съм на линия
Написано от Гост, на 31-12-2006 02:04
Здравейте отново!Преди няколко дни споделих мнението си ,че депресията е като високата температура .Сега като си чета коментара чак малко се уплаших.Но явно при различните хора по различен начин се проявява депресията.След писаното се оставих на апатията да ме води. Три дни плачех ,дори мисля че си търсех причини да плача.Когато си изплаках всичките сълзи ,бях толкова уморена ,че заспах . Спала съм много време и когато се събудих ,бях като нова.Потърсих си нови причини да бъда щастлива,потърсих си цел която да ми е светлина в тунела.И си казах че трябва да благодаря на Бог ,за всеки ден ,за всяка усмивка и всеки миг с любимите ми хора.Казах си че трябва да живея и се радвам сега ,а не в миналото или в бъдещето.Спрях да обвинявам други хора за моите неуспехи и разбира се не обвинявам мен. Понякога нещата с еслучват без нашето участие и не е необходими да търсим причините за това . Това е все едно да се питаме защо е създадена земята.Наистина се надявам да помогна на хората ,които за да попаднат на този сайт ,са имали причини да го направят.Всеки има силата да опита да се справи с депресията. Ние сме господари на мислите си .Моята рецепта е следна:
1.Вяра - в Бог и в себе си
2.Да намерим щастливата мисъл която да ни вдигне и да се покаже като пътеводна звезда.
3.Да потърсим любовта - тя е навсякъде около нас .
4.Да се придържаме към златната среда- от всичко по не много и не малко.
5,Останалото ще го напишете вие. |
39. Това е страшно!
Написано от Ангела Тари, на 30-12-2006 06:25
Чета и НЕ мога да повярвам,че толкова много хора са в депресия,а не правят нищо за това!
МОЛЯ!!!!-момичета и момчета....има психолози,на тях това има е работата.Просто ги посетете!:)Не се опитвайте сами да се борите... |
40. ние сме най-големият си враг и приятел
Написано от gal, на 28-12-2006 13:22
Много ми е жал за всички вас-всяка история е истинска ,затова ми се иска никoй да не страда и всеки един от вас да умее да бъде щастлив-лошото е че никoй не ни е учил на това,Учили са ни на хиляди глупави ненужни неща,но как да контролираме емоциите си и как да се радваме на света и себе си-не:)Каква ирония,Ами тогава,нека сами открием пътя,Започнете да се учите да живеете все едно се раждате наново и опознавате света-помните ли как беше ,когато сте били деца?За детето света е вълнуващ и то го наблюдава с любопитство и чувството на откривател,Започнете всяка вечер да си припомняте живота си като стартирате от детството-от най първите спомени-превъртаите всеки дребен детайл,случка,чувства,вземете си ги обратно,И не забравяйте,че всеки човек не е материален обект,а процес-това значи че вие се променяте непрекъснато,вашето състояние също,За да сте наясно със това как да се преборите с депресията започнете да изучавате себе си-вашето съзнание определя как да гледате на нещата,От тази бездна е невъзможно да излезете сами:)но хубавото е че не сте сами-имате себе си-вашият нов най-добър приятел:)
|
41. депресията е като високата температура
Написано от просто споделяща, на 25-12-2006 19:11
След като се надявах няколко месеца да се случи нещо в моя живот и положих максималните услия,които можах .......... се провалих .Оттогава не мога да спра да плача. Не мога да върша ежедневните ми задължения.Обзела ме е абсолютна апатия.Плача за най - малкото . Толкова зле не съм се чуствала от много години. Аз съм много борбен човек и винаги съм била оптимист но .... сега направо се скапах.На 37 години съм а се чуствам на 100.Искам да се вдигна а не мога. Имам чуството че никой не ме разбира,че сам като самотен остров.Но има едно предимство цялото това състояние---- не очаквам нищо. Просто си почивам от очакванията от надеждите. Нося се по течението ,докато намеря сили в себе си отново да се изправя и да се надявам и мечтая.
Много е неприятно но ,може би депресията е начин нервната система да си почине от натоварванията които и причиняваме с надежди , с битовизми , с очаквания към хора и събития.Може би това е само моя концепция, но помислете ,депресията е начин да си почине нашият мозък , така че трябва да се остави да си мине с времето -- ако разбира се потерпевшия не се самоубие разбира се и остане да изгледа филма - живот до край. Пожелавам на всички депресирани , да не се пришпорват и съпротивляват на депресията . Това е като високата температура . Организмът се бори. Но когато стане прекалено висока тогава ще трябва медицинска намеса. |
42. за мислите
Написано от Marushka, на 20-12-2006 05:45
Аз съм оптимистка. Трябва да мислите само хубави неща, въпреки че всичко ви е черно. Ами тези,които са без работа, как се справят без пари. Просто се чудя
защото ние с минимални заплати не ни стигат парите,та камо ли на тези, които са без работа. Тъй че има и много по-зле. А не трябва да е така. Няма справедливост. Но Бог накрая ще направи всичко възможно за да сме равни всички на рая. |
43. Наистина да си помогнем
Написано от Майя, на 15-12-2006 08:41
Депресията е нещто ужасно.Искаш да направиш нещто, а не можеш. Даже един стол не става да преместиш. Мислиш само за проблема от който е дошла а няма как да го решиш! Ина4е няма6е да има депресия.Но това, което ме накара да пиша коментар 2 на гост. Та кои взима 800лв. за 14 дни.И как за 14 дни ще се излекува такова нещо? Та за една настинака са нужни 7 дни.Дано съм лош пророк. |
44. почнах да излизам
Написано от simeon, на 28-12-2006 13:29
аз съм на 19 а толкова неща ми се случиха че от половин година живея със страшни мисли в главата превърнах се в роб на собственото си тяло по едно време имах чувството че всичко зло ми се случва на мене докато не потърсих помощ. дадаха ми лекарства след няколко месечно ползване се пооспокоих но истинската награда дойде когато осъзнах че съм трява да си помогна и да преодолея страховете като се изправя срещо тях беше трудно но ефекта не закъсня.вдигнете главата на горе и продължавайте да се борите не драматизирайте нещата гледайте розово и да не ви се окача всичко това е моя съвет. ПРОСТО ДА НЕ ВИ ПУКА докъдето може |
45. за депресията
Написано от миленска, на 29-11-2006 22:59
вече почти две години живея с това състояние депресия на средна възраст съм имам прекрасен съпруг имам страхотно дете имаме работа имаме жилище но аз не се чувствам добре осъзнавам проблема си теоретично знам как да го реша но на практика не се получава |
46. за депресията
Написано от Гост женя, на 28-11-2006 19:48
сигурно е много трудно да се вгледаш в живота си и да преосмислиш всичко.как да се изправиш срещу собствените си страхове като те са резултат от неизпълнените ти желания?как да се пребориш с нещо ,което ежедневно трови дживота ти? лесно е да се каже изправих се срещу собствените си страхове-но как се осъществява това,ако си го постигал с хапчета и нямаш средства за психолог?? |
47. вечното неудовлетворение
Написано от anahata, на 28-11-2006 02:29
Разделих се с депресията, когато осъзнах, че мога да разчитам само на себе си. Изправих се срещу собствените си страхове, болки, проблеми; отказах се от борбата за сметка на самопознанието; по различен начин започнах да възприемам външните обстоятелства, спрях да ги драматизирам и да очаквам по- добри времена. Потърсих решение на проблемите вътре в себе си, заех се със собствената си енергетика, потърсих равновесие в собствената си душа. Природата на желанията ни прави неудовлетворени. Човекът продължава да търси трайните неща, а те нямат нищо общо с нетрайните прояви в заобикалящия ни свят. |
48. бьди добьр,за да ти помага господ
Написано от мама, на 26-11-2006 22:24
и аз като много други жени минах през този период цели 12г докато се лекувах и ваиках нищо не се получи затова започнах много трудна мьжка работа нямах време да се вглеждам в себе си не се оплаквах а работех много нали бях проуснала преди това хем си вьрнах паричките които бях дала успех |
49. за депресията
Написано от женя, на 24-11-2006 18:40
чувствам се депресирана отдавна.за това спомогнаха неприятните неща ,които ми се случиха в живота.а не оздравявам защото живота ми стана труден ,едва се оправям с нуждите на двете си дъщери а в колектива се чувствам чужда и неразбрана.по природа съм оптимистка,но колко може да продължи оптимизма,когато не успяваш да надделееш над проблемите си?а и живота стана толкова труден за всички- липсата на пори опорочава всичко.как да се отърсиш от мрачните мисли и да видиш хубавото в живота? как бихте ми помогнали вие? |
50. за депресията
Написано от Гост, на 20-11-2006 23:09
от слънчев и силен човек се превърнах в човече,по-скоро ме превърнаха,тъй като бях наивна,но и баба ми е била в депресия,майка също,така че е и наследствено явно.Един ден съм отчаяна и безсилна,друг се мобилизирам и искам да обърна света.Знам,че няма невъзможни неща,също както и вие.Помогни си сам,за да ти помогне и господ. |
51. как да надскочиш себе си
Написано от Гост, на 20-11-2006 22:37
имам същия проблем-на 33 години съм и имам две деца...а понякога гледам "през тях"и не ги забелязвам.Може би защото упреквам себе си че направих много грешки в живота си и не се чувствам способна да им послужа за пример...Осъзнавам че и в това си състояние им вреда повече,но как да надскоча себе си?!!!Сълзите са на очит ми и ....ужасно състояние и най-лошото е че те обхващат и фобии...внушаваш си и се вживяваш. |
52. дани
Написано от Гост, на 18-11-2006 06:17
имало в далечна страна един мъдрец,от цял свят хората ходели при него за съвет-но...както навсякъде се намерил един тарикат ,който решил да доказва на хората ,че мъдреца не е мъдър.и взел тариката в ръцете си една пеперуда и тръгнал при мъдреца-решил да пита мъдреца дали пеперудата която държи е жива или мъртва-и ако мъдреца каже:жива е-ще я смачка да умре-ако каже мъртва е ще я пусне да лети .Влиза тариката при мъдреца и си задава въпроса,амъдреца го погледнал и казал:ВСИЧКО Е В ТВОИТЕ РЪЦЕ!!! |
53. усмихнете се
Написано от Гост, на 18-11-2006 00:30
аз също съм депресарка - след като ме лекуваха от рак. Сега всяка сутрин се събуждам с мисълта "Ами ако тази нощ той се е "събудил" отново?". Страхувам се за децата си - че ще ги оставя сами, страхувам се за живота си - че някак си го пропуснах... Не се харесвам и искам да съм отново АЗ, каквато бях преди. Не е лесно. Може би всеки от нас трябва да промени драстично нещо в живота си - което не харесва, но търпи /като тумор? |
54. депресия
Написано от Гост, на 14-11-2006 07:39
Чувствам се ужасно- никой не ме разбира, изнервена съм, не мога да се справя със задълженията си, чувствам се нищожна, ненужна, некадърна, само на мен не ми върви.Не мога да спя добре, напълнях много, мразя се.Завиждам на храта край мен. Помогнете ми |
55. депресия
Написано от Гост Меги 11ноем,2006, на 11-11-2006 21:31
от мн,години сам в депресиа,ако за момент сам довре,след негативен коментар или забележка се сривам и немога да варша нищо чувствам се наи-ненужния и нещастен човек на земята,незнам какво да предприема,сутрин ставам с надежда да се променя,УВИ! |
56. една мисъл на Гьоте
Написано от ande, на 11-11-2006 11:51
Ако загубиш богатство,
малко си забулил.
Ако си загубил чест,
много си загубил.
Ако загубиш смелост,дух,
всичко си загубил.
Бъди наковалня
или чук.
Така е.НИЕ никога не бива да губим смелост и дух в борбата за по добър живот,нали! |
57. коментар
Написано от Гост, на 02-11-2006 00:50
моя близка, която живееше като царица , жкъдето си поиска по света..пътуваше за разлечения..не работеше защото нямаше нужда да работи...се самоуби..защото била изпаднала в депресия..и до днес немога да разбера какво стана с нея..дали не беше фамилно заболяване? |
58. как да си помогнем сами
Написано от dida_m84, на 01-11-2006 01:50
Бях изпаднала в депресия близо 10г.Никакви лекарства не помагат ,ако не си помогнеш сам.Научих се да гледам на живота от хубавата страна.Започнах да гледам на себе си като на стойностен човек.Мобилизирах се.Започнах де се уважаваи да се харесвам.Запълвах времето си с приятни неща.Опълчвах се срущу това което ме тревожеше и от което се страхувах.Правех му на инат и не позволявам на лошите мисли да ме обсебват.Живота е хубав,когато си го направиш сам и да ти е приятно.Няма по силно от психиката на човека.Гледай на живота от хубавата страна и изживявай всеки момент.Не се ли мобилизираш и не тръгнеш ле срещу проблемите си,нищо не може да ти помогне.Вярвай в даброто! |
59. da si pomognem
Написано от Гост, на 26-10-2006 22:32
az sam maz i imam sz6tija problem,porovih se povece v internet i namerih zentara/ayurveda/v bankja-ima programa /harmonizirane ne duh i tjalo/i re6ih da otida,skapo e za 14 dena 800 leva-no mislja 4e tova ste me napravi niv 4ovek-dano sam ti polezen,pi6ati sas salzi na o4ite-USPEH |
60. депресия
Написано от Гост женя, на 20-10-2006 21:58
това е наи ужасното састояние с което живея вече 8 години толкова е болезнено ростоянно се намираш в един кошмар в един лаберинт от които не можеш да излезеш това е мъка отчаяние болка тъга вина а съм на 33 мисля че няма да се излекувам и не зная ще могали да издържа или ще полудея |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 66.249.67.154 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (60)
