Основен проблем на някои от горните теории е неяснотата за произхода на
депресията, т.е. от къде точно идват безнадеждността, негативните
виждания, ирационалните идеи, погрешното мислене, само-критиката,
ниското самочувствие и др. Теорията за срама не може да бъде обвинена в
това отношение -- тя определя произхода като ранни преживявания в
детството. Срамът е чувството, че си неадекватен, ниско стоящ, който не
е "достатъчно добър, нещо му липсва", тип "срам ме е от себе си". За
разлика от страха, който включва външна заплаха, срамът се появява,
когато сме разочаровани от нещо в самите нас, от нашата истинска
същност. Срамът е вътрешно измъчване: да се чувстваш страхлив, глупав,
необичан, неструващ, "лош човек". Ние се крием в срама, т.е. обръщаме
се, покриваме си лицето, навеждаме очи, изолираме се. (Съществува и
друго свързано измерение -- срамежливостта, но тук ние се занимаваме
със самоомразата или да те е срам от самия теб).
Огромната загриженост за пристрастяванията през последните 15-20 години
е породила нова вълна литература за нефункционалното семейство,
вредните родители, детето в нас, взаимната зависимост, възрастни деца
на алкохолици, поддържащи групи и др. Съществуват стотици книги с
подобни теми: Кауфман (1989,1992), Брадшоу (1988, 1989) и Бийти (1989).
Произходът на срама обикновено се търси в ранното или в по-късното
детство. Срамът се използва като начин за контрол от родители,
приятели, обществото. Част от най-травмиращото възпитаване включва
коментари свързана с чувството за срам: "Не те е срам!", "Караш ме да
се срамувам!", "Ти наистина ме разочароваш, когато...". Ние казваме на
децата обидни неща, които никога не бихме казали на възрастни:
"глупав", "непохватен", "егоистичен", "мамино детенце", "дундьо",
"заради теб...", "ти си ужасен", "надут" и др. много възрастни ясно си
спомнят болката от тези забележки. Братята и сестрите наред с
приятелите са жестоки: подигравки, надсмиване, дразнене, обиди и др.
децата са плескани и бити, надвивани (подчинявани) и унизявани; тяхната
воля е прекършвана. Всичко това може да накара едно дете да се срамува
от себе си (да се депресира).
Дори по време на пубертета се чувстваме наблюдавани и съдени (не ни
вярват); ние сме принудени от срам да изоставим плача; гледат ни с
пренебрежение, ако не сме успешни, привлекателни, независими и
известни. Срам ни е, ако сме бедни и се обличаме бедно; ако сме дебели
или прекалено слаби; ако не можем да се изразяваме добре или имаме
ниски оценки, малко приятели и др. Някое чувство за срам и безпокойство
може да има полезна цел, но може да бъде опустошително.
Има някои данни, които поддържат теориите основаващи се на наличието на
срам. Андрюс (1995) е установил, че "дълбок срам", не просто
неудовлетворение, в жените спрямо техните тела (най-вече гърди, задник,
корем или крака) е изключително много свързано с изживяването на остри
депресии. Ако жена е физически или сексуално наранена като дете или
като възрастен, рискът за депресия се увеличава 4 или 5 пъти. Само
насилието в детството обаче причинява срам при жените относно тяхното
тяло. Вижте Айзак (1995) за подробна дискусия за последиците от насилие
върху мъже в детството.
Спомените от нашето минало -- нашето детство и юношество-- оформят
идентичността ни и нашето основно възприятие на самите нас. Понеже ние
имаме семейства и култури до голяма степен основаващи се на срама,
срамът се свързва с много неща, като нашите основни нагони, социални
(междуличностни) нужди, чувства и цели в живота. Примери: голяма доза
срам е прикрепена към сексуалните нагони (помислете за неудобството,
което изпитваме спрямо самозадоволяването, да не говорим за
хомосексуалността), а също и към задоволяването на глада и хранителните
ни потребности (помислете за хранителните проблеми на бебетата,
караниците около храненето с децата, хранителните проблеми на младите
хора). Ние сме дълбоко наранени и принуждавани да се срамуваме от
нашите нужди за близост и сигурност, винаги когато важна връзка е
прекъсната чрез отхвърляне, насилие, пренебрегване, развод, задушаващо
прекомерно покровителство или контрол. Понякога срамът е свързан с
телата ни, с нашата липса на компетентност, с целите ни в живота
(помислете за реакцията спрямо някого, който иска да стане известен
певец или момиче, което иска да стане механик или пък момче, което иска
да стане медицинска сестра.) Също така се прави и връзка между
чувствата и срама ("Не плачи!", "Не се чувствай така!" или "Престани да
подсмърчаш или ще те напердаша!") и по този начин ние започваме да се
срамуване от плачене, гняв, страх, самоизтъкване и дори понякога
радост. В крайна сметка човек може да започне да се срамува от всичко,
което представлява -- от себе си като цяло -- "Аз съм едно нищо!".
Срамът е мощна сила, но ние можем да разберем и преодолеем някои от
неговите причинители.
Има няколко естествени защити използвани срещу самоатакуващия срам:
Нападаме другите. Да нападаме другите като сме критични, саркастични
или оскърбителни са начини да възстановим нараненото си его и да
предпазим слабите си и уязвими места от излагане на показ. Да се държим
високомерно и да изпитваме презрение към околните са други методи за
утеха на наранената душа.
Надмогване за власт и желание да бъдем идеални. Желанието на едно дете
би било да компенсира своите слабости като стане силно и перфектно.
Обвиняване на другите. Какъв по-добър начин да отречем нашите слабости
от това да обвиняваме други за нашите или пък за световните проблеми?
Превръщане в прекалено мили хора, готови да угодят на всекиго, да
станат спасители или жертващи се мъченици. Ако се чувстваме
незначителни нашата надежда може да бъде да компенсираме това като
станем "истински добри". Ако сме прекалено мили често това означава, че
се преструваме или лъжем за нашите истински чувства или мнения навярно,
защото се срамуваме от нашата истинска същност.
Истинската ни същност може да се оттегли толкова на дълбоко или да се
затвори изцяло за външния свят (отричане), че срамните действия или
случки просто да не ни безпокоят и по този начин нашата душевност да не
може да бъде наранявана.
Очевидно, човек който изпитва срам, но използва тези защитни тактики,
ще предизвика срам в други около него. Така, душевни рани причинени от
срам се предават от родител на дете. Това става по няколко начина: а)
словесно, сексуално или физическо насилие, б) физическо и емоционално
изоставяне, (от детето дори може да се очаква да се грижи за
емоционалните нужди на родителите), в) възприемането на децата като
маловажни подчинени, които трябва да бъдат направлявани и обвинявани;
или като личности, които да контролират чрез заплахи за насилие,
неодобрение или оттегляне на обичта; или като хора, за които да се
грижат прекомерно, да не им казват истината, защото те са нуждаещи се,
крехки и "не могат да разберат"; или като хора, с които да бъдат
емоционално свързани, защото те са чудесни, перфектни, могат да
посрещнат нуждите им и могат да се окажат единствените, които ги е
грижа за тях. Така срамът поражда срам.
Какви са последиците в семейство, където срамът играе важна роля?
Самообвинения и самокритика. Постоянно да се сравняваш с другите и все
да излизаш по-лош. Депресия -- ние може да не харесваме и да се
отричаме от части от нашата същност и дори може да изпитваме презрение
към себе си като цяло. Човек, който се срамува може да се заеме с
обсебващи дейности -- физическо и сексуално насилие, пристрастяване към
наркотици и алкохол, анорексия - булимия и затлъстялост, работохолизъм,
сексуални пристрастявания, пристрастявания към определени чувства
(ярост, да се чувстваш засрамен и отхвърлен), интелектуализация,
анти-социални действия както и други проблеми на личността включително
и раздвоение на личността (multiple personality). Списъкът е дълъг.
Някои от тези "болни" поведения, като пристрастяванията, ни помагат да
скрием нашия срам; някои, като работохолизма, се опитват да компенсират
нашите слабости; някои, като насилието, прилагат върху други вредното
поведение, което ни е било наложено; някои, като криминалните прояви,
отразяват страха и омразата към начините, по които сме били карани да
се срамуваме. Срамът действа вътре във всеки от нас... това е вътрешен
глас. Обикновено гласът звучи като нашите родители. Понякога гласът на
срама е здравословен и полезен; понякога е нездравословен и
саморазрушителен. Натансон (1995) би трябвало да ви помогне да
разберете тази сложна емоция.
Семейства базиращи се на срама често имат негласни, но добре разбрани
"правила" като: "Недей да имаш чувства, или най-малкото недей да
говориш за тях. Не се опитвай да подобриш нещата -- остави семейните
проблеми намира. Не бъди такъв какъвто всъщност си; не бъди откровен и
открит; винаги манипулирай другите и се прави на нещо различно -- на
добър, неегоистичен и в контрол на нещата. Винаги се грижи за другите,
не бъди себичен и не разстройвай другите, и не се забавлявай. Не се
сближавай с хората -- те няма да те харесат, ако знаят истината за
теб." Правила като тези ни задържат слаби, загубили надежда, незрели,
наранени и нездрави -- депресирани, а може би и пристрастени.
"Обезкуражаването е просто отчаянието на наранената любов към себе си."
Франсоа Де Фенелон
Лечението според тази теория включва разкриване на източниците на срама
и разпознаване на опресивния контрол наложен ни от вътрешния глас на
срама, семейните правила и културните ограничения спрямо половете.
Освобождаването от тези неща може да означава да се погрижим за
нараненото, уплашено малко момче/момиче в нас и да съградим нашето
самочувствие.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 4433
1. .
Написано от danii, на 08-12-2007 18:18
благодаря :) |
2. за срама
Написано от anahata, на 29-11-2006 00:38
Фундаментална статия,която казва много истини за срама като катализатор на редица разстройства и травми.Темата е изключително интересна и многопосочна. Колко терзания бихме си спестили, ако по-често навлизахе в този лабиринт от взаимоотношения, чувства и емоции. И всичко тръгва от семейството, там където сме "укрепвали" физически и психически първите години от живота си, моделирани от... най-близките си хора. А после...училището и всичко останало.
Най- важният урок е да се научим да бъдем себе си, да бъдем такива, каквито сме - добри или лоши - нещо, което не се постига лесно. Да се обичаме, въпреки недостатъците си, да прощаваме, въпреки, че са ни наранявали хиляди пъти.
Да намираме сили да се изправяме, когато сме паднали. Да се усмихваме на живота, въпреки болката. И да осъзнаваме преходността на нещата. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (2)
