"Най- важното нещо, което трябва да се научи, е как да се добереш до
процепа между световете и как да влезеш в другия свят. Има процеп между
двата свята- светът на диаблеро и светът на живите хора. Има място,
където двата свята се застъпват. Процепът е там. Той се отваря и
затваря като врата от вятъра. За да се добере до там, човек трябва да
тренира волята си, бих казал, че той трябва да развива едно
непоколебимо желание за това, трябва да се посвети всеотдайно. Но той
трябва да направи това без помощта на никаква сила или човек. Човекът
сам трябва да обмисли и да желае, докато дойде моментът, в който
неговото тяло е готово да предприеме пътуването... Когато процепът се
отвори, човек трябва да се промъкне през него. Трудно е да се вижда от
другата страна на границата. Ветровито е като пясъчна буря. Вятърът се
върти наоколо. Тогава човекът трябва да върви в която и да е посока.
Това ще бъде кратко или дълго пътуване, в зависимост от силата на
неговата воля..."
* * *
- "Знаеш ли нещо за света около теб? - попита ме Дон Хуан.
-Знам всякакви неща. - отговорих аз.
-Искам да кажа, усещаш ли понякога света около себе си?
-Усещам толкова от света около себе си, колкото мога.
-Това не е достатъчно. Трябва да усещаш всичко, иначе света губи своя смисъл.
Изказох класическия аргумент, че не е нужно да вкуся супата, за да
узная рецептата, нито пък че трябва да ме удари ток, за да узная за
електричеството.
-Правиш го да звучи глупаво. - каза той. - Според мен ти искаш да се
придържаш към аргументите си, независимо че не ти носят нищо. Искаш да
си останеш същия, дори за сметка на твоето благополучие.
-Не разбирам за какво говориш.
-Говоря за факта, че ти не си цялостен. Ти нямаш покой.
Това твърдение ме ядоса. Почуствах се обиден. Мислех си, че несъмнено
не е той човекът, който може да съди моите действия или моята личност.
-Ти си заразен с проблеми. - каза той. - Защо?
-Аз съм само човек, Дон Хуан - казах аз докачливо.
Направих това изявление в същия дух, в който баща ми го правеше.
Винаги, когато казваше, че е само човек, той безусловно искаше да каже,
че е слаб и безпомощен, и изявлението му, подобно на моето, беше
изпълнено с чувство на крайно отчаяние.
-Ти твърде много мислиш за себе си. - каза той. - А това ти причинява
особено изтощение, което те кара да изключиш света около себе си и да
се придържаш към аргументите си. Затова всичко, което имаш са
проблеми."
* * *
" ...Да бъдеш
побеждаващ и да бъдеш побеждаван е едно и също. Ето ти сега се
страхуваш, защото ти казах, че си еднакъв с другите, с всеки друг. Ти
се вдетиняваш. Нашата участ като хора е да учим и човек тръгва към
знанието, както тръгва на война. Човек тръгва към знанието или на война
със страх, респект, осъзнавайки, че отива на война, и с абсолютната
увереност себе си. Имай доверие в себе си, не в мен.
И така, тебе те е страх от празнотата в живота... Но в живота на човека
на знанието няма празнота, казвам ти. Всичко е пълно до горе.
Дон Хуан стана и преотегна ръце, сякаш опипва нещо във въздуха.
-Всичко е пълно до горе. - повтори той. - и всичко е еднакво. За мен
няма победа или поражение, или празнота. За да стане човек на знанието,
човек трябва да бъде воин, а не хленчещо дете. Човек трябва да прави
усилия- без отказване, без оплакване, без треперене- докато види, само
за да разбере, че нищо няма значение. "
v
Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 1433
1. нищо няма значение Написано от Лиана, на 10-10-2006 19:55 Да проумееш, че нищо няма значение, че цялото възприятие е просто движение на събирателната точка в безкрая и при това да си изпълнен с радост, с хумор, с живот....според мен това значи, че си вече магьосник. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 74.6.8.125 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
| |