|
Страница 1 от 4
"Казах на Дон Хуан, че искам пак да опитам силите си във "виждането".
Той поклати отрицателно глава, засмя се и аз бях принуден да възразя.
Каза ми, че трябва да бъда търпелив и че моментът не е подходящ. Аз
обаче твърдоглаво настоявах, че съм готов.
Той никак не изглеждаше раздразнен от досадните молби, но опита да
смени темата. Аз не мирясвах обаче и го помолих за съвет как да
преодолея своето нетърпение.
-Трябва да действаш като воин- каза той.
-Как?
-Човек се учи да действа като воин с действие, а не с говорене.
-Ти каза, че воинът мисли за своята смърт. Аз винаги мисля за нея. Очевидно това не е достатъчно.
Той явно кипна и цъкна с език. Казах му, че не съм искал да го разсърдя
и ако не ме искатук, в дома си, готов съм да се върна в Лос Анджелис.
Дон Хуан нежно ме потупа по гърба и каза, че никога не ми се сърди.
Просто смятал, че знам какво означава да бъдеш воин.
-Какво мога да направя, за да живея като воин?- попитах аз.
Той свали шапката си и се почеса по слепоочията. Погледна ме втренчено и се усмихна.
-Ти обичаш всичко да се изрича, нали?
-Умът ми е устроен така.
-Не би трябвало.
-Не знам как да се променя. Затова те моля да ми кажеш точно какво да
направя, за да живея като воин. Ако знам, бих могъл да намеря начин да
се пригодя.
Той явно намери нещо весело в изявлението ми. Докато се смееше, отново ме потупа по гърба.
Той ми обясни, че ако през глава започна да се опитвам да "виждам",
преди да съм "излекувал раните", получени в битката с пазителя има шанс
отново да го срещна, макар да не търся това. Дон Хуан ме увери, че
никой човек в такова положение не би могъл да оцелее в подобна схватка.
-Ти трябва напълно да забравиш пазителя, преди отново да се отправиш в търсене на виждането- каза той.
-Как човек може да забрави пазителя?
-Воинът трябва да използва волята и търпението си, за да забрави.
Всъщност воинът има само своята воля и търпение и с тях гради всичко,
което пожелае.
-Но аз не съм воин.
Ти започна да изучаваш пътищата на магьосничеството. Вече нямаш време
за отстъпления и съжаления. Имаш време само да живееш като воин и да
работиш върху волята и търпението си, независимо дали го искаш или не.
-Как един воин работи върху тях?
Дон Хуан дълго мисли преди да отговори.
-Мисля, че е невъзможно да се говори за това- каза той накрая. -
Особено за волята. Волята е нещо много специално. Тя се появява
мистериозно. Няма реален начин да се каже как човек я използва, освен
че резултатите от използването и са поразителни. Може би първото, което
трябва да направи човек е да разбере, че може да развива волята. Воинът
знае това и продължава да чака. Твоята грешка е, че не знаеш, че чакаш
своята воля. Моят благодетел ми каза, че воинът знае, че чака и че знае
какво чака. -В твоя случай ти знаеш, че чакаш. От години си тук с мен,
но не знаеш какво чакаш. За обикновения човек е много трудно, ако не и
невъзможно да знае какво чака. Воинът обаче няма проблеми. Той знае, че
чака своята воля.
-Какво точно е волята? Тя решимост ли е, като решимостта на твоя внук Луцио да има мотоциклет?
-Не- каза меко Дон Хуан и се изкикоти. - Това не е воля. Луцио само се
глези. Волята е нещо друго, нещо много ясно и силно, което може да
ръководи нашите действия. Волята е нещо, което човек използва например,
за да спечели битка, която по всички сметки би трябвало да загуби.
-Тогава волята е сигурно това, което наричаме храброст - казах аз.
-Не. Храбростта е нещо друго. Храбрите хора са надеждни хора,
величествени хора, постоянно заобиколени от народ, който се тълпи около
тях и им се възхищава. Но много малко храбри хора имат воля. Обикновено
това са безстрашни хора, склонни към действия, извършвани със здрав
разум. Често храбрият човек е и страхлив, и изплашен. Волята обаче се
свързва с удивителните подвизи, които опровергават нашия здрая разум.
-Контролът, който можем да имаме върху себе си ли е волята?- попитах аз.
-Може да се каже, че е вид контрол.
-Смяташ ли, че мога да упражня своята воля като се откажа от определени неща например?
-Като задаването на въпроси ли?- подхвърли той.
Каза го толкова закачливо, че трябваше да спра да пиша и да го погледна. И двамата се засмяхме.
-Не- каза той.- Да се отказваш е глезене и аз не препоръчвам нищо
такова. Ето защо те оставям да задаваш всичките си въпроси, които
желаеш. Ако ти кажа да спреш да ги задаваш, ти може да изкривиш волята
си, опитвайки се да го сториш. Глезенето при отказването на нещо е
наистина най- лошото. То ни принуждава да вярваме, че вършим велики
неща, докато ние всъщност само сме се съсредоточили върху себе си. Да
спреш да задаваш въпроси не е волята, за която говоря. Волята е сила. И
тъй като е сила, тя трябва да бъде контролирана и приспособявана, а
това отнема време. Има една пролука в нас, като мекото място на
детската глава, която се затваря с възрастта. Тази пролука се отваря с
развиването на волята.
-Къде е тази пролука?
-На мястото на сияйните нишки- каза той, сочейки коремната си област.
-Какво представлява тя? За какво служи?
-Тя е един отвор. Отваря място за волята, за да се изстреля тя навън, като стрела.
-Волята обект ли е? Или е като обект?
-Не. Казах това, просто за да разбереш. Това, което магьосникът нарича
воля, е сила вътре в нас. Тя не е нито мисъл, нито обект, нито желание.
Да спреш да задаваш въпроси например, не е воля, защото за това са
нужни мисъл и желание. Волята е това, което може да те накара да
успееш, когато твоите мисли ти казват, че си победен. Волята е това,
което превежда магьосника през една стена, през пространството, отвежда
го до Луната, ако той поиска.
Той обрисува волята като сила, която е истинската връзка между хората и
света. Беше много прецизен в доказването, че светът е всичко, което
възприемаме, какъвто и начин на възприятие да изберем. Дон Хуан
твърдеше, че "възприемането на света" води до процес на разбиране на
всичко, което ни се представя. Това особено "възприемане" се
осъществява чрез нашите сетива и чрез нашата воля.
-Онова най - важно нещо, което може да ти помогне да развиеш своята
воля е някъде сред всички мънички неща, които правиш.
* * *
|
