" -Аз съм доволен от своя живот, Дон Хуан. Защо трябва да го променям?
-Мислиш ли, че ние с тебе сме равни?- попита той рязко.
-Равни сме, разбира се- казах аз.
Естествено бях благосклонен. Усещах истинска топлота към него. Все още
пазех в подсъзнанието си, макар никога да не го бях изричал гласно, че
аз, като студент и човек от изтънчения западен свят, съм по - съвършен
от един индианец. -Не - каза той спокойно. - Не сме.
-Равни сме, разбира се - възпротивих се аз.
-Не -каза той меко. -Не сме равни. Аз съм ловец и воин, а ти си сводник.
Останах с отворена уста. Не можах да повярвям, че Дон Хуан наистина
беше казал това. Изпуснах бележника си и онемял вперих очи в него, след
което, разбира се, се вбесих.
Той ме погледна спокойно и хладнокръвно. Избягнах втренчения му поглед.
И тогава той заговори. Произнасяше думите ясно. Те се лееха гладко и
смъртоносно. Каза, че своднича на някой друг. Че не водя битки за себе
си, а за някакви непознати люде. Че не аз искам да изучавам растенията
и лова, и каквото и да било. И че неговия свят на точни действия,
чувства и решения е безкрайно по - смислен от изпълнената с груби
грешки безмислица, която аз наричах "свой живот".  Когато свърши, аз се
бях вцепенил. Беше говорил без агресивност, без надменност, съвсем
спокойно и с голяма мощ, така че гневът ми се изпари.
Останахме безмълвни. Бях объркан и не можех да измисля нищо подходящо.
Чаках той пръв да наруши мълчанието. Изминаха часове. Дон Хуан ставаше
все по - неподвижен, докато тялото му придоби особена, почти страшна
вдървеност; с падането на здрача неговия силует все по - трудно
долавяше и накрая, когато около нас съвсем се стъмни, той сякаш се сля
с чернотата на камъните. Състоянието му на неподвижност бе тъй пълно,
че той като че ли беше престанал да съществува.
Беше вече полунощ, когато най - накрая разбрах, че той може и ще остане
неподвижен там, в тази пустош, сред тези скали, ако се наложеше
вероятно и завинаги. Неговият свят на точни действия, чувства и решения
наистина беше по - съвършен.
Мълчаливо докоснах ръката му и очите ми се наляха със сълзи."
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 3614
1. не може да сме равни
Написано от bobi1954, на 17-01-2008 10:38
Вярно е само едно:Всички се раждаме с еднакви вЪзможности за старт, но в зависимост от това кога сме родени и под каква звезда, какъв е урокът който трябва да научим през този живот ние тръгваме по различни пътеки.Едни избират лесния път за печалба и власт, а други дългия и труден път на достойнството! Това е то което ни прави различни - ИЗБОРЪТ,който всеки от нас прави.И ТАКА ЩЕ БЪДЕ... |
2. Написано от Galena, на 03-01-2008 20:02
Аз пък не разбирам защо държите да сте равни? |
3. За равенството
Написано от Росна, на 20-12-2007 19:10
И пред любовта не сме равни,защото едни обичат повече,други по-малко,а трети убиват от любов |
4. всички сме савни, но някой са по равни
Написано от дени, на 21-11-2007 22:09
Никога неможе да сме напълно равни, защото сме прекалено различни като личности, като материално положение, както късмет :) Единственото нещо обединяващо ни е любовта и само пред нея сме еднакви и може би точно това е причината когато сме влюбени да не усещаме толкова рязката помежду ни граница. За това вместо да оплакваме колко нечестен е живота, по добре да открием своята ЕДНАКВА половинка :) КЪСМЕТ в търсенето. |
5. Написано от , на 07-11-2007 13:06
Ако всички сме \"равни\",светьт щe е скучен. |
6. всички сме равни
Написано от Сталин, на 21-08-2007 03:57
материално богатите са напълно нещастни и объркани.А материално бедните са по малко нещастни, те само страдат от несгодите. За да се оправи положението ,сега ,както и преди трябва да вървим по сталинския път. Така както е в най проспериращата държава в света -Китай ! |
7. Всички ли сме равни?
Написано от BoBS1to, на 30-07-2007 07:56
Всички ли сме равни?!...Абсурд...Никога не е било така-няма и да се промени...Винаги е имало класово раэделение-бедни-богати... |
8. всички ли сме равни?
Написано от BoBS1to, на 30-07-2007 07:39
недейте да живеете в таэе эаблуда че всички сме равни...абсурд!никога не е било така-няма и да бъде...винаги е имало класово раэделение-бедни-богати! |
9. ВСИЧКИ ЛИ СМЕ РАВНИ ?
Написано от СТЕФКА, на 29-05-2007 09:29
С излизането от утробата и вдишването на въздуха- равенството изчезва, за да се появи тогава, когато напускаме този свят по един и същи начин- все е нещо два пъти в живота си хората са истински равни |
10. .
Написано от Тея, на 25-05-2007 00:54
Всеки робува на нещо... Целта към която трябва да се стреми човек през живота си е да не е роб на себе си или на другите. Само симбиозата може да но води напред... |
11. !
Написано от oli, на 21-03-2007 18:21
Всеки човек, в своята самота е равен на другите. Съберат ли се повече хора- повече от един, още повече общество- те не са равни. Може би са извървяли еднакво дълъг път.
Целта им ги прави неравни, нали така.
Това също е условие човечеството да се развива. Общество на което е втълпено, че са равни е обречено на разпад, рано или късно, понеже деструктивността е заложена в него. Не е възможно да се върви напред, защото няма кой да води.
Сам човек може да бъде и водещ, и следващ, но при повече хора не е така. Човека се ражда зависим. Първо зависиш, после зависят от тебе. Така си устроен.
Огледайте се! |
12. Vsichki li sme ravni?
Написано от Rosi, на 21-03-2007 15:02
Az si mislia, che vsichki sme ravni i ednakvi, samo proiavata na ednakvostta ni se sluchva po razlichno vreme, za da moje da ni e interesno edin s drug v momenta na izjiviavane na ideiata za razlichiata si. Interesno ne oznachava zadaljitelno priatno. Vsichki tragvame ot edno nachalo i se vrashtame otnovo v nego sled kato vseki ot nas premine prez vsichko po patia na otivane i vrashtane. A za da mojem da izjiveem tova vsichko triabva da sme ednakvi v razlichni momenti, za da si vzaimodeistvame. (oprosteno:...edin moje da bade i dashteria na maika i maika na dashteria i oshte mnogo neshta v razlichni situacii i vremena). |
13. е па
Написано от tattoo, на 26-02-2007 05:10
Да всички сме равни, не сме еднакви, но се раждаме с равни възможности, едни по-силни физически, други по-талантливи, сумата от възможностите е равна. |
14. всички ли сме равни?
Написано от Abalone, на 09-10-2006 19:11
можеш да имаш и двете |
15. всички ли сме равни?
Написано от Marushka, на 21-09-2006 06:56
Трябва да бъдем всички равни, но не сме - едни робуват на пари,власт и богатство,а други на бедност, но мъдри пълни със знание хора. Много ясно показва и това тази статия. Много ми харесва. Аз предпочитам да съм бедна и мъдра. Затова се примирих с бедността. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (15)
