Едно време, в един град на далечния Запад живяло
момиче на име Фатима. Тя била дъщеря на процъфтяващ предач. Веднъж баща
й казал: "Дете мое, приготви се за път. Тръгваме на пътешествие. Имам
работа на островите в Средиземно море. Може би там ще срещнеш красив
юноша с добро бъдеще, който ще те обикне и ще се ожените".
И така, отправили се те на пътешествие от остров към остров. Бащата
се занимавал с търговските си дела, а Фатима прекарвала времето си в
мечти за бъдещия мъж. Веднъж, когато плавали към Китай, ги застигнала
ужасна буря и корабът тръгнал към дъното. Фатима, загубила съзнание,
била изхвърлена на брега от вълните, недалеко от Александрия. Баща й и
всички, които били на кораба, загинали и тя останала сама без всякаква
подкрепа.
Сцената на корабокрушението и дългото пребиваване в открито море й
повлияли така, че запазила само откъслечни спомени за предишния си
живот.
Дошла на себе си, станала и тръгнала по брега. Скоро се натъкнала
на семейството на един тъкач. Хората били бедни, но изпълнени със
състрадание към нея я приютили в скромното си жилище и я обучили на
своя занаят.
Започнал нейният втори живот. Година-две тя живяла с тях напълно
щастливо и била доволна от съдбата си. Но веднъж, когато излязла на
брега, я грабнали търговци на роби, завели я на кораб и я отвели заедно
с другите неволници.
Горчивите жалби и оплаквания на Фатима не събудили у тези хора и
капка жалост: закарали я в Истамбул, за да я продадат като робиня.
На пазара за роби имало няколко купувачи. Единият от тях си търсел
роб, който да може да работи в неговия цех за производство на корабни
мачти. Нещастният вид на Фатима привлякъл вниманието му и, искайки да
облекчи участта й, той купил момичето, тъй като смятал, че при него ще
й бъде по-добре, отколкото при друг стопанин.
Завел Фатима в къщи и смятал тя да служи на жена му. Но в къщи го
очаквало печално известие: корабът с неговата стока, в която вложил
целия си капитал, бил завладян от пирати. Сега не можел да си позволи
да държи работници и се наложило той заедно с жена си и Фатима да се
заемат с производството на мачти.
Фатима, благодарна на стопанина си за неговата доброта, работила
така прилежно, че скоро той й подарил свободата и тя станала негово
доверено лице и помощник. И така, за нея започнал трети живот и тя се
почувствала напълно щастлива. Веднъж стопанинът й казал: "Фатима, искам
да отидеш като мой агент на остров Ява с товар от мачти и да ги
продадеш там изгодно".
И така, тръгнала Фатима на плаване, но при бреговете на Китай мощен
тайфун връхлетял върху кораба и го потопил. По чудо девойката отново се
спасила и се съвзела на непозната земя. Дошла на себе си и започнала да
плаче горчиво за своята нещастна съдба. Щом като животът й започнел да
се приближава към благополучието, безжалостната съдба разрушавала
всичките й надежди. "Защо се случва така, възкликнала тя, с каквото и
да се захвана, винаги ме очаква неминуем неуспех. Защо ме спохождат
толкова нещастия?" Но никой не й отговорил и ... станала и тръгнала
където й видят очите.
Макар че никой в Китай никога не бил чувал нищо за Фатима и не
знаел за нейните изпитания, на всички била известна древна легенда за
това, че някаква чужденка ще дойде някога в страната им и ще направи
шатра за техния император. Тъй като никой в Китай не умеел да прави
шатри, всички с жив интерес очаквали изпълнението на това предсказание.
За да не пропусне тази жена когато тя пристигне, всеки китайски
император по тридесет пъти в годината изпращал по всички градове и села
пратеници, които били длъжни да доведат в столицата всички чужденки.
Когато Фатима стигнала до най-близкия крайморски град, там точно в
този момент разгласявали императорския указ за чужденките и хората,
като я забелязали, разбрали, че е отдалече и я завели при посланиците
на императора.
Завели Фатима в двора и я въвели в тронната зала. Синът на Небето я попитал: "Девойко, ще успееш ли да ни направиш шатра?"
- Мисля, че ще успея - отговорила Фатима.
И така, дали й помещение и тя веднага се хванала за работа.
Най-много й трябвало въже. Но никой дори не знаел какво е това. Тогава
Фатима, спомняйки си своя първи занаят, събрала лен и оплела въже.
После поискала да й донесат здрав плат, но в целия Китай не се намерил
такъв плат, какъвто й трябвал на нея. Спомняйки си на какво се е учила
при александрийските тъкачи, тя изтъкала здраво платно. И накрая, за да
завърши работата, й трябвали пръти, но не се намерили в цялото царство.
Сега й потрябвало умението да прави мачти, получено в Истамбул. Тя
ловко измайсторила надеждни пръти.
Като приключила, тя започнала да си спомня как изглеждат
всевъзможните шатри, които е виждала по време на скитанията си по
света, и накрая, сглобила шатрата.
Когато показали това чудо на императора, той бил така възхитен, че
обещал на Фатима да изпълни всяко нейно желание. Тя пожелала да остане
в Китай, където скоро се омъжила за прекрасен принц, с който живели
дълъг и щастлив живот и оставили след себе си многочислено потомство.
По този начин Фатима разбрала, че това, което й се е струвало на
времето тежко изпитание, неочаквано се е обърнало в необходим опит,
който й е помогнал да достигне щастието.
Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 2421
1. това е живота Написано от nelina, на 05-01-2007 07:26 през целия си съзнателен живот трупаме различни опитности които ни помагат в неочаквани ситуации |
2. наистина страхотна приказка Написано от Marushka, на 02-01-2007 08:16 Всеки може да вземе поука от нея. |
3. за Живота Написано от k46, на 10-12-2006 22:58 Няма случайни неща. Ако винаги даваш всичко от себе си в нещата, които вършиш съдбата ще ти се отблагодари някой ден, въпреки неизбежните нещастия и трудности, които трябва да преживееш, за да достигнеш до истинското щастие. |
4. невероятна история Написано от Гост, на 08-12-2006 03:11 страхотна история, прили4а ми на приказка |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
| |