Медитацията е изживяване, което не може да се опише - така както на
слепец не може да се опишат цветовете. Всички обикновени преживявания
са ограничени по време и пространство и от закона за причината и
следствието.
Нормалното осъзнаване и разбиране не прескача тези
граници. Ограниченото преживяване не може да бъде трансцедентално, тъй
като е затворено в границите на минало, настояще и бъдеще. Тези понятия
за време са недействителни, защото са непостоянни. Безкрайно малко и
отлитащо, настоящето не може да бъде обхванато.
В настоящето не
съществуват нито бъдеще, нито минало - затова те са нереални. Ние
живеем в илюзия.
Състоянието на медитация надхвърля всички тези ограничения. В него няма
нито минало, нито бъдеще - само съзнание за АЗ СЪМ във вечното СЕГА.
Това съзнание е възможно само когато всички умствени вълни са успокоени
и умът не действа. Най-аналогично до това състояние е дълбокият сън, в
който няма време, пространство или причинност.
Но медитацията се
отличава от него, защото той обхваща преживяване в празнотата. Тя е
по-скоро състояние на интензивно, ясно осъзнаване, и променя психиката
из основи. По тези причини и понеже действа на свръхсъзнателно, а не на
подсъзнателно ниво, тя не бива да се смесва с хипнозата.
Медитацията е източник на действителна почивка. Истинският дълбок сън е
рядкост. Дори при сънища умът е активен, макар да действа неуловимо.
Затова когато човек спи, почивката му всъщност е малка. Тя е много
повече при медитацията, когато умът е напълно концентриран, далеч от
обекти и близко до Атман, Аза. Тя е продължителна, духовна, благодатна
почивка, която трябва да бъде изживяна. Така времето, необходимо за
сън, постепенно намалява до 3 - 4 часа.
На чисто физическо ниво медитацията подпомага удължаването на анаболния
процес на растеж и поддържане на тялото и забавя катаболния процес - на
разпадане. Обикновено анаболният процес преобладава в тялото до 18-год.
възраст. Между 18 и 35 год. започва катаболния процес.
Поради вродената
рецептивност на клетките на тялото към нейните благоприятни вибрации,
медитацията значително забавя разпадането.
Едва наскоро учените започнаха да осъзнават отношението между ума и
клетките. До преди няколко години те твърде скептично реагираха на
йогийските демонстрации на умствен контрол върху такива предполагаемо
неволеви функции като сърцебиене, дишане и кръвообращение.
Те смятаха,
че вегетативната нервна система е независима от съзнателните умствени
процеси. Но сега техниките за обратна биовръзка доказват, че повечето
телесни функции могат да бъдат контролирани чрез концентрация.
Съвременните изследвания подчертават факта, че умът може да контролира
дейността на една отделна клетка, както и на група от клетки. Всяка от
клетките на тялото се управлява от инстинктивен, подсъзнателен ум.
Всяка има и индивидуално, и колективно съзнание. Когато мислите и
желанията се вливат в тялото, клетките се активират и тялото винаги се
подчинява на груповото изискване.
Медитацията е силно ободряващо средство. При нея, общо взето, има
огромно увеличение на притока на енергия към отделните клетки. Както
отрицателните мисли могат да ги замърсят, така положителните ги
подмладяват и забавят разпадането. Прониквайки във всички клетки,
вибрациите могат да предотвратят и излекуват болести.
Медитацията
ободрява и ума, и нервите. Успокояващите вълни, които тя поражда,
влияят благотворно върху тях и дълго време умът остава положително
настроен. Така той управлява вътрешния мир и въздейства положително
върху физическото здраве, бързината на умствените процеси и
спокойствието.
Всеки индивид притежава присъщи нему латентни способности. В този си
живот от предишните съществувания той донася склад от сила и знания. По
време на медитацията тези неподозирани способности изплуват. Също така
в ума и в нервната система стават промени, тъй като се формират нови
течения, канали, вибрации и клетки. В допълнение към новите усещания и
чувства човек придобива и нов начин на мислене, нов възглед за
вселената и представа за единството.
Отрицателните тенденции изчезват и
умът се стабилизира. Човек се радва на идеална хармония, безоблачно
щастие и постоянен покой.
С медитацията идва освобождението от страха от смъртта. Повечето хора
смятат, че смъртта е краят на съществуването, но всъщност тя означава
само унищожение на настоящето име и форма. Колкото по-голямо е
отъждествяването с името и формата, толкова по-голям е страхът.
Чрез
медитацията се развива дистанциране от име и форма. Чрез нея човек
съзнава вечно променящия се характер на тялото и на света на явленията.
Като разбира ефемерността на всичко, човек съзнава и невъзможността да
се придържа към каквото и да е, включително и към своето обременително
отъждествяване с егото.
Когато изчезне тази необходимост да се обхване
всичко, когато изчезне страхът, че ще загубим онова, което всъщност
никога не сме притежавали, тогава безсмъртието е в границите на
постижимото.
Онзи, който медитира редовно, развива динамична и магнетична
индивидуалност. Хората, които влизат в контакт с него, не могат да не
се повлияят от неговата веселост, силно слово, блестящи очи, здраво
тяло и неизтощима енергия. Както бучка сол се разтваря във водата и я
осолява, така духовната аура на медитиращия прониква в умовете на
другите. Хората черпят от него радост, спокойствие и сила.
Те се
вдъхновяват от думите му, а само от контакта с него умовете им се
извисяват. Напредналият йоги, медитиращ в самотна хималайска пещера,
може да помогне на света много повече от онзи, който с красиви думи се
моли от трибуната. Както звуковите вибрации пътуват в пространството,
така неразрушимите духовни вибрации на медитиращия преминават огромни
разстояния и носят спокойствие и сила на хиляди хора.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 3076
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 66.249.68.57 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
Коментирай първи!
