В търсенето на щастие човек се обръща непрекъснато към външни обекти и
събития. Той мисли: “Искам тази кола”, “искам тази служба”, “искам да
живея в Аризона - тогава ще бъда щастлив”. След придобиване на желания
обект умът за кратко време се успокоява, за да насочи щенията си към
нова играчка и да търси удоволствия другаде. Но външните обекти никога
не донасят щастие. Човек може да натрупа материални ценности, да
достигне положение в обществото и да има вила, ала умът му е все един и
същ. Удоволствието идва от подхода и отношението към външния свят, а не
от самите обекти. Всеки преминава през по-леки или по-трудни периоди от
живота си. Когато човек посреща пречките с ведър ум, той живее
по-щастливо.
Следователно предизвикателството е да се достигне контрол над вътрешния
мир. Умът непрекъснато разговаря със себе си - припомня си минали
събития,като ги пренарежда с по-добър сценарий, планира бъдещето,
преценява “за” и “против” за разни неща. Като методично забавяме
непрекъснатото му бърборене, вътрешния диалог и се фокусираме върху
положителни и възвисяващи обекти, е възможно да започнем да разбираме
механизма на психиката и да заживеем по-ефективно.
Но умът трудно се опитомява. Съществуват безброй теории за неговото
действие, но умствените процеси на човека са сякаш все още неуловими.
Защо толкова често изпадаме в едни и същи разочарования и се изправяме
пред едни и същи проблеми? Свободната воля наистина съществува, но само
когато я използваме, за да скъсаме с навиците си. Говорим, че имаме
свободно общество, но всъщност човек е обвързан от собствените си
желания и емоции. Погледнете приятеля си, който от години се кълне: “От
утре ще спра цигарите”. Той наистина иска да се освободи от този навик,
но му липсва необходимия контрол над ума.
В известен смисъл умът е като грамофонна плоча. Той съдържа прорези или
впечатления, наречени на санскрит САМСКАРИ. Образувани от определени
мисловни вълни - ВРИТИ - те стават навик. Напр. човек минава край
сладкарница и вижда на витрината шоколадов еклер. В ума му възниква
следната врити: “Какъв разкошен еклер! Ще си го купя!” Ако той я
пренебрегне и насочи ума си към нещо друго, модел не се образува. Но
ако се идентифицира с тази мисъл, той и дава живот: купува си еклера и
очаква удоволствието от него. Ако реши, че може да минава край тази
сладкарница всеки вторник и четвъртък, той всеки път ще си спомня за
хубавия еклер и ще си го купува. Така онова, което първоначално е било
проблясък в ума, става сила в живота му и се образува самскара.
Самскарите не са непременно отрицателни. В ума може да съществуват
бразди, които възвисяват, и други, които погубват. Непосредствената цел
на медитацията е да създаде в ума нови, положителни канали, и да заличи
онези, които са разрушителни. Това е напълно научен процес, като в
същото време целта е духовна. Не е достатъчно да елиминираме
отрицателното. Трябва да се стремим да развиваме любов, съчувствие,
услужливост, радост, любезност и многото други качества, които не само
правят живота на човека щастлив, но и които човек излъчва за другите.
Всеки иска да бъде най-добър. Всеки би желал да мисли, че е идеален. И
въпреки непрекъснатите си решения човек все открива колко пъти е под
нивото, на което би желал да е. Причината за това затруднение е
ахамкара - егото. Шри Шанкара, един от най-големите мъдреци,
съществували някога, във “Вивекачудамани”, казва: “Причината за
нещастията е егото, причината за лошите неща е егото - няма по-голям
враг от егото.” АХАМКАРА е причината за всяко обвързване и основна
бариера за изживяването на вътрешната Реалност.
Егото е само претендиращият аспект на ума. То е, което разделя индивида
от единство с другите и със самия него, понеже егото утвърждава правото
на аза. Ахамкара е най-голямата пречка към спокойствието, защото именно
тя занимава ума с това дали сме добре или зле, дали имаме повече или
по-малко, и дали сме по-силни от другите или не. Нейни прислужници са
желанието, гордостта, гнева, заблудата, алчността, ревността, страстта
и омразата. Егото е най-трудният за контролиране аспект на ума, защото
природата му е такава, че то мами, дори когато човек се опитва да го
контролира. То е онази част от съществото, която най-трудно се поддава
на контролиране.
Чрез медитацията се наблюдава играта на ума. В началните етапи може
само да се опитваме да разберем как егото непрекъснато утвърждава себе
си. С времето игрите му ни стават все по-ясни и започваме да
предпочитаме спокойствието на доволството. Когато егото бъде подчинено,
енергиите могат да бъдат конструктивно използвани за лично развитие и в
служба на другите.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 2419
1. към oli
Написано от АКИРА, на 20-03-2007 22:54
Да за махаяната съм напълно сагласна със теб,но ОМ всъщност е АУМ.Това е мистична сричка,най-свещената от всички срички в Индия.
това е 'призоваване,благословение,уверение и обещание' и е толкова свещено,че наистина би могло да бъде думата при 'долно дихание' на окултното,първоначалното масонство.На близо не триабва да има никого,когато се произнасия тази сричка със някаква цел.Тази дума се поставя в началото на свещени Писаниа и с нея започват молитвите.Това е сложна дума от три букви А,У,М,които символизират трите веди,а също така и тримата богове-А(Агни),У(Варуна)и М(Марути).И друго във езотеричната философия са трите свещени огъня или 'тройният огън'.Та дори е преминала във християнството като 'АМИН' такива са талкуваниата. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.107.191.96 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
Коментирай (1)
