Occultism and Esoterics World Library.

Физическа, морална и интелектуална свобода

На следващите редове ще разгледаме понятието “свобода”, като ще се водим от “Етика”-та на Артур Шопенхауер и неговата концепция.*

Шопенхауер подготвя своето определение за свободата, като изхожда от идеята, че абсолютна свобода можем да имаме единствено, ако нищо не спира поривите на волята. Пречките да се изпълни волята той групира в три категории, които ще изброим и едновременно с това ще разгледаме.

За да разберем идеята за отрицателността на понятието “свобода”, Шопенхауер обяснява наличието на свободата като отсъствие на пречки и препятствия за изпълнение на волята. Самите прегради, които пречат на свободата, бидейки налични и неоспорими са все положителни понятия, а също и критерии за подразделянето и категоризирането на подвидовете свобода:

-Физическата свобода се определя от физически ограничения. В последствие те се сведени от автора до невъзможността даден организъм да се движи свободно из пространството, което обитава по условие, но преди това той ни дава примери с неодушавени предмети и абстрактни понятия, които е важно да проверим.

Интересен е изразът на автора “свободно течение на реката, когато не я преграждат повече планини или шлюзове”. Пример за липса на пречки тук идва “свободното течение”, което обаче, при наличието на “планини и шлюзове”, вече не само, че не ни се струва свободно, но също така и спира да съществува като течение (може би вече е блато), като така и изразът престава да е адекватен. Течението не може да бъде свободно в действителност поради още две причини:

1. Течението е винаги е определяно от закон на гравитацията, който пък закон е причина сам по себе си течението да е възможно единствено в канал.

2. Свободното течение, като доказателство за липса на прегради е, както разбираме, отрицателно понятие, понеже е свободно. Течението обаче може да представлява преграда за изпълнение волята на друг обект, като така става положително понятие и противоположно на свободата си. Следва, че течението е задължено да бъде или с положително, или отрицателно разбиране и така става несвободно.

Тук свободата на течението е схваната в условията на неговото съществуване, според вече положени пред волята препятствия. Свободно течение е само по себе си невъзможно да бъде осъществено.

Да вземем друг пример за свобода, която не се отнася до жив организъм, а тъй като авторът започва с подобни примери, за да определи понятието “свобода”, то и ние ще ги отнесем по-късно към разбиранията му за морална свобода:

“Свободен вид” ще разгледаме замалко. Да дадем пример за свободен вид: “Фосфорната киселина отделно може да бъде в свободен вид или естерифицирана с друг компонент”. Тук отново нямаме свобода в действителност, понеже изразът “свободен вид” може да бъде единствено пояснение на нещо, но не и самото нещо. В случая “свободен вид” е състояние на фосфорната киселина, която, за да съществува като такава, е ограничена от това да бъде именно фосфорна (или киселина) - тя трябва да бъде определена като такава по нейното PH, решетка и т.н. и трябва отново да е в съгласие със законите на химията (материята), за да съществува самостоятелно, но те се явяват пречка на свободата й. По същия начин ще кажем и за “текст в свободен вид”, за да отмием дразненето на фосфорната киселина от окото на читателя.

Методиката при разглеждането на горните примери може да се приеме за неуместна и некоректна, тъй като Шопенхауер дава множество примери, където ключовата дума е именно “свободен”, значеща неограничен, което той приема като даденост, а ние си послужихме с техники на езика, за да оспорим възможността за свобода.

От друга страна самият автор си служи със същия този език, за да направлява мисълта ни в избрана от него посока. В посочения от него пример “свободно от пощенски разходи писмо” отново не намираме убедителен аргумент за съществуване на свободата, тъй като на нас е дадено, че писмото е свободно единствено от пощенски разходи. Все едно на затворник да се каже “Свободен си да ходиш из килията”.

В друг пример - “свободна маса” - не се разбира за нещо ли е свободна или от нещо; масата е свободна сама по себе си или е свободна за ползване; как би изглеждала една несвободна маса и кои биха били пречките за свободата й също не е ясно.

Можем да кажем същото и за другите примери, където отново се сливат понятията за свободата като възможност да се изпълни воля и като признак на предмет.

В примера “свободно небе” ясно личи, че, за да е възможен този израз, то той трябва да се отнася към някаква странична проява на свобода. “Небето е свободно за полети” ако кажем, ще значи, че от свободата на небето зависи свободата на полетите. Така небето се явява пречка за свободата на полетите, като ги заставя да зависят от него. За свободни полети ще е нужно свободно небе. Същия пример можем да отнесем и към наблюдаването на небесните тела. Трябва да е факт свободното небе, за да има свободно наблюдаване. Важно е да си припомним, че “свободно небе” е отрицателно понятие, но при все това то е и пречка (положително понятие) за свободата на наблюдаването, така както последното е зависимо от него.

Всичко дотук ни довежда до извода, че постулатът, с който започва Шопенхауер: “Физическата свобода е отсъствие на всякакъв вид материални препятствия” е също неуместен, тъй като, както видяхме, е неизбежно и необходимо самата материя да е препятствие, също както е и препятствие пред възможността да разберем самата физическо свобода, тъй като я ограничаваме и определяме единствено чрез законите които ни предлага самата физика (материя). В този случай, за да имаме свобода ( “отсъствие на всякакви прегради и пречки”), не трябва да има никаква материя, а няма ли материя – няма как да знаем нищо за физическата свобода. Така и самите положителни досега понятия “прегради и пречки” стават отрицателни понятия, а свободата – положително. Или вместо “Понятието „свобода“, разгледано отблизо, е отрицателно. Ние разбираме под него само отсъствието на всякакви прегради и пречки”, можем да кажем “Понятието “материя”, разгледано отблизо е отрицателно. Ние разбираме под него само отсъствието на свобода”.

Шопенхауер изоставя абстрактния прочит на понятието “физическа свобода” и насочва вниманието ни към наблюдението си, че “най-често в нашето мислене понятието свобода служи като предикат на животните”.

Продължава така: “Те имат тази особеност, че движенията им произлизат от тяхната воля, произволни са и затова се наричат “свободни” в случаите, когато липсват мате­риални препятствия, правещи тези движения невъзмож­ни.” Тук възниква въпросът Как Шопенхауер е разбрал волята за свободно движение при животните. Изглежда, както и по-късно ще видим при хората, че свободното движение (физическата свобода) при животните се изразява в това, те да не са в клетка и да нямат физиологични увреждания. Тук отново можем да не се съгласим, като кажем, че ние няма как да знаем дали волята на един свободен кит не е ограничена от невъзможността му да се катери по скали. Друго – самото животно, правещо произволни движения не може да знае, че е ограничено от материята, а именно че има плавници, вместо ходила. По същия начин, ако имаме животно, родено в клетка, то също ще е свободно да изпълнява волята си, но само в рамките на клетката, както се случи и по горе с абстрактните примери. То няма как да знае, че е несвободно, както кит няма как да знае, че волята му е ограничена от материята, изграждаща го. Така свободата е разбирана от Шопенхауер само чрез предварително зададени от него самия критерии, като за свободно животно той счита онова, което изглежда свободно.

Тук може да се вземе в предвид разликата между свободно и несвободно животно (лъв в савана - лъв в клетка), но е под въпрос доколко пред свободния лъв не стоят пречки той да полети според волята си. Шопенхауер обаче уместно уточнява, че “животното действува само по своя воля”, но тук в курсив трябва да е “своя”, като така ще заставим животното да няма друга воля, освен своята, която да изпълнява с желание. Това обаче не ни говори нищо за самото изпълнение, нито за възможността ние да познаем волята на животното. Ако съдим по себе си (а нямаме друг избор), всеки гладен лъв би пожелал да прелети до ято патици или да се гмурне за риба.

Можем да изведем, че волята на всяко животно се определя от физическите му данни и биологична необходимост. Например волята на прелетните птици едва ли би била (и не е) да прелитат хиляди километри, въпреки че имат “физическа свобода”. Просто това им се налага от природните закони. Когато, поради Затоплянето, климатът на дадено място не застудее заплашително, птиците остават в същия пояс, вместо да предприемат рискован и изморителен полет.

От горния тип, макар и разнородни изводи, Шопенхауер предвидливо се е застраховал, като казва: “Щом животното действува само по своя воля, в това значение то е свободно – при което съвсем не се взимат под внимание влиянията, които може би ръководят неговата воля”, но това можем спокойно да отнесем отново към животното в клетка... а по-добре ако е животно - сляпо родено (физически несвободно), което в своята представа то няма идея за виждане и съответно не би възникнала и воля за такова. Тук Шопенхауер би могъл да реагира, като изтъкне, че волята на животното е повлияна и не бива вземана под внимание, но самата воля в случая е нещо, което отсъства и съответно не може да бъде повлияно. Липсата на воля, ще кажете, не предпоставя липса на свобода. Да си представим затворено в барака куче – има физическа възможност и свобода да се справи с бравата, но няма воля (или поне не знае, че има, няма как да знам аз) и стои затворено, съответно – несвободно. Така липсата на воля може да се окаже пречка за наличието на физическа свобода при животното и обратното – наличието на воля може да промени изцяло физическата свобода. Ако се позовем на Шопенхауер и не вземем под внимание влиянията, подтикнали водните животни да станат земноводни и сухоземни, то тяхната воля да излязат на сушата е придала нов смисъл на понятието “физическа свобода”. По този начин, ограничението на физиологията, пригодена само за водата е изчезнало, правейки сухоземните животни “физически свободни”, а рибите – несвободни.

Трудно мога да си представя волята на свободното животно зелена еуглена, но няма да се спираме на него.

Продължаваме с моралната свобода, като, поведени от Шопенхауеровата “Етика”, прескачаме “интелектуалната свобода”, без да се спираме на нея сега.

Моралната свобода Шопенхауер свързва с искането. Ще започна с аванс: “...човек, без да среща пречки в материалните обстоятел­ства, се въздържа от постъпки с прости мотиви от рода на заплахи, обещания, опасности и т.н. – постъпки, които в противен случай той вероятно би извършил по указание на волята си.” Тук не е ясно, дали отказването от постъпка (първоначална воля), поради някакъв мотив също не е проява и следване именно на воля. Доколко е свободна тя можем да разберем, ако се върнем малко нагоре, където авторът ни казва, че не взема под внимание евентуалните влияния върху волята, а е важно само изпълнението й. Разбирам, че колкото и да се променя и според каквито и да е мотиви, аз в крайна сметка изпълнявам волята си, била тя и да не изпълня нещо.

Шопенхауер ни разяснява естеството на свободната воля, като я определя като “правя каквото искам” и запитва дали самото искане е искано, утвърдителен отговор на което би окачествило искането като проява на свободна воля. Този въпрос го довежда до констатацията, че “винаги бихме мислели едно искане в зависимост от друго”, или с други думи “искал ли си да си искал.. да си искал и т.н”, където търсенето на свободата ще задължава да продължаваме да питаме, а волята ще остава само в полето на искането. Така авторът забелязва, “че първоначалното, емпиричното, заимствува­но от практическата област разбиране на свободата отказва да влезе в пряка връзка с разбирането на волята” и търси едно по-абстрактно решение. Този опит ни връща в началото, където липсата на пречки предопределяше наличието на свобода. Тук вече пречките са универсализирани като “изобщо някаква необходимост” Значи - има необходимост – няма свобода и обратното. Отрицателна е свободата и положителна е необходимостта.

Да разгледаме построенията на Шопенхауер за необходимостта. След сложни умствени гимнастики той стига до извода, че в действителността всичко е необходимо и следователно следствието от самата необходимост също е необходимост. Наличието на необходимост обаче ни забранява свобода, както стана ясно. За да избегне необходимостта, Шопенхауер си служи със “случайността”, която е противоположна на необходимостта. Случайността обаче, мисли той, е такава само по отношение на нещо друго. Сама по себе си тя е също необходима, понеже дори случайното явление си има причина, което изключва да се е появило свободно. След още няколко мисловни конструкции авторът несигурно заявява, че “щом е така, свободата, чийто отличителен признак е липсата на необходимост, би трябвало да бъде безусловно независима от всяка причина и поради това дефинирана като абсолютно случайно: едно във висша степен проблематично понятие, за чиято мислимост не гаран­тирам, което обаче по странен начин съвпада с понятието свобода.” Сега разбираме, че понеже необходимостта е абсолютна и винаги в наличност, а свободата е дефинирана вече като липса на тази наличност, то абсолютната липса на необходимост може да е само абсолютната слуайност.

Трудностите на Шопенхауер в последните разсъждения го карат да прибегне до кантовото определение “самостоятелност” и то идва точно на място, за да покаже, че когато нещо е самостоятелно, то следователно няма причина и основание, което е и търсената по-горе липса на необходимост (т. нар. свобода). Самостоятелност, твърди авторът, е възможността нещо да започне, без самото то да е следствие, и без да е необходимо.неговото съществуване. Тук разбираме самостоятелността като свободата за започнеш да съществуваш. На нашето внимание изниква едно сравнение с предходен пример за проява на волята, даден ни от автора. Да видим първо твърдението: “А тъй като всичко, което определя нещо, трябва да бъде основание, за реалните неща – реално основание, т.е. причина, то тя ще бъде и лишена от всякакво определение.” Разбираме, че няма нещо, което да предпостави причината, тя е засега неопределена, което значи свободна. Продължава: “С други думи, нейните отделни прояви (волеви актове) ще произтичат безусловно и напълно независимо от нея самата, непородени с необходимост от предшествуващите обстоятелства, а значи също и неподчинени на никакви правила.” Тук ми се иска да се върнем на искането. Искането, разбрахме в началото, е причината на свободния волеви акт. От горния цитат не стана ясно как от причина се стигна до акт, без да има искане. За да бъде наречено нещо реално, то трябва да е или необходимо, или чрез самостоятелността си да се прояви като искано от волята. Сравнението, което споменахме, е именно парадокса, че искането предполага да бъде искано, както на самата причина е предопределено тя да бъде причина на нещо, превръщайки и свободната воля на причината в предопределеност.

...

В самия край на трактата си Шопенхауер, както обещава в началото, разяснява понятието си и за интелектуалната свобода. Според неговото виждане за свободата, интелектуалната свобода се явява медиатор. Познавателната способност (интелектът) “служи като посредник на мотивите: именно чрез него те действуват върху волята, която е истинското ядро на човека.“ Шопенхауер твърди, че човек е интелектуално свободен, щом познавателната му способност, като посредник, не се явява пречка и „неговите постъпки са прост резултат на реакция на неговата воля на мотивите.“

Разрешението на проблемите, които възникват относно същността на интелекта, на свободата и на интелектуалната свобода няма да бъда цел на настоящото, но ще са по-подробно изложени в отделно изледване от близкото бъдеще. Всичко казано дотук оставям с отворен край, за да бъде възможно неговото допълване или изяснение, ако това е необходимо.

* Това са няколко реда, които от скромност и уважение трябва да бъдат едно наум докато се чете този текст:

Шопенхауер, в своята "Етика" ни предоставя множество препратки към антични и по-съвременни философи, текстове и автори, като също така се позовава на произведения на литературното изкуство, философски решения на знаменити мислители. Тези негови препратики и идеи не бих се осмелил да коментирам по начин, виден от текста по-горе (а именно позволявайки си да не се съгласявам „на дребно“ с шопенхауеровите конструкции, още повече, че нямах намерение да давам собствено определение за свобода, което би трябвало да е изначална идея на подобна критика).

Шопенхауер е един чудесен автор с много характерно и повлияно от източната философска традиция мислене, който аз харесвам. Тук оценката ми на понятия и твърдения от шопенхауеровата "Етика" няма общо с отношението ми към самия автор, нито към философията му, която би трябвало да ме респектира и за чието разбиране съм вероятно недостатъчно подготвен. Моята цел в настоящия труд е да покажа сериозността и възможностите на дедуктивната мисъл, приложена по отношение на дадени твърдения, както и многообразието и ефекта от методите на критичния философски преглед. Това е един пример за страничен прочит и критика на философски текст, без да имаме достатъчно предварителни познания за (и обективен поглед върху) идеите на самия философ, а непосредствено вземем самите му идеи, за да им направим дисекция, както си знаем ... по касапски.

Коментирай (5)

Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани. При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане. Вашият IP адрес - 66.249.68.57 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
Име:
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*
	ВКЛЮЧИ КИРИЛИЦАТА ОТ БУТОНА  ПИСАНЕТО НА КИРИЛИЦА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ СПАЗВАТЕ БЛАГОПРЕЛИЧЕН ЕЗИК В КОМЕНТАРИТЕ СИ Потвърждавам изпращане: