Психоанализата е като болест на мисленето. Като отрова. Заразяваш се с нея или я поглъщаш нещо и... Нека почна така:
Като ученик за пръв път попаднах на Фройд върху една секция. Беше на един приятел на леля му, пък аз исках да взема да чета нещо в автобуса на връщане. "Ей там на библиотеката - избери си нещо... Ууу! Взел си си Фройд?!"... Що бе, кво... бях чувал за него и за тва как искаш да знаеш какво мислят всички. Грешка!... "После всички ти се струват като диагнози" - ми вика. Работи в местна психиатрия в малко градче, дало има на кантон, близо до Цюрих. "Хубаво!". Сега, не знам дали е била права...
Четеш. Искаш още дози.. нова и нова ти дават. Накрая сам си го намираш от другите. Най-лесно се разбира при спор, а най-лошо е при спор за разбирането на абстрактни величини - разбиране за добро, правилно, понятия като живот, цели.* Уууф, ще паднат на часовника стелките долу.
Този спор винаги предлазполага да се превърне в психоаналитичен. И накрая винаги става такъв - неговите компоненти се разглеждат единствено заради причините на появата им. И никой аргумент не носи значение, преди да се изследва начина на излагането му. Да се види какво влияние оказват фактори, като:
- полезност - ако, да кажем, за единия изхода от цялото пак води до безполезност). Може да е заради безизходица, например - дали съществува мрак... така и така няма да има убедени и резултат! Провеждането на подобни, с ниска полезност спорове може да се осъществи и с цел - опознаване убежденията и начина на мислене на опонента. Или при добро познаване на казуса, когато имаш непопулярни аргументи можеш да ги провериш..
- йерархия - разбира се. "Авторитета", бате. Имат значение възрастови различия, личен опит, зависимости между страните. Тук е важно също и оценката на събеседниците. Например аз може да не оценя възрастови различия при спор за нещо нямащо отношение към възрастта, а има и ситуации, когато дори възрастта е показател за очаквано неприемане на някои приети вече аргументи. Или, ако професор по музика спори с детето си за ползата от ножа на рамбо, убеждавайки го в бъдещето на цигулката.
- невъзможност - не се сетих друго име, за това ето направо примери: будист и християнин да спорят за битието след смъртта.. Мъж и жена да спорят за битието.... на каквото и да е.. и т.н... Осъществимо, но... невъзможно...
- място - обстановка наоколо, като значение има на чия територия се
провежда спора, кой е по-застрашен от изгонване, симпатиите на
околните, ако има такива... също, колко комфортно е за единия и за
другия мястото.
- досие - това е какво знаете един за друг - значи,
какво е личното ти и доколко познаваш на другата страна досието.
Например, ако знам, че жена ти ходи другаде, е в твойто досие в такъв
спор.. сега два варианта - 1. ако и ти знаеш това - не можеш да спориш
за верните жени и 2. ако не го знаеш - ти предстои да го разбереш и
спора ще се развие още по зле за теб. Ако другия не знае, че жена ти е
и другаде - спокойно го убеди, че ти е вярна (ако обаче ти знаеш - ще
трябва по-убедително да не се издадеш). Друго - ти може да си
страхотен, обаче ако в ситуация всички знаят, че си заклал баща си от
ревност на 6, по-добре не спори за фройдизма или с което и да е. Ей
такива... например, ако те знаят, че си агресивен, може да избегнат
някои основателни аргументи и по-остри нападки и спора няма да е
обективен.
- мнение - естествено пак от досието... ако някой не те
харесва, няма как да го убедиш, защото е несимпатично да остане убеден
от дразнител. Ако си известен, че не връщаш пари.. нали... спори после
за коректността в отношенията! И обратното. Ако някой те харесва, да
застане на твоя позиция, неубеден, но стремящ се. Или - от трима -
готиния да е прав, щото е .. готин. Успори някой шегаджия, дето иска да е
готин! Те американските президенти за това са такива... "Дебата и
изборите печелиииии....(всички замлъкват)... поооо-готинияааа!"
-
тайминг - кога точно ще избере страна, да изложи аргумент. Дали
по-личните нападки не се запазват за времето, когато нещата се
поразгорещят... Например се стига до "абе аз те разбирам, ама разбери
ме и ти мене" - не се наблюдава по времето на фазата с личните нападки,
но почти винаги присъства в спора, когато никой не остане убеден в
правотата на другия. Тайминга може да има и по стратегическо значение.
Например, докато чакаш да ти започне изпита на лафката, да спориш за
състава на натуралните сокове - Пууф... "Ти си мисли за изпита, не се
бутай тука!". Ай кажи на портокала тиква!
И така, накратко, ако след вскичката тая зараза ти се случи да попаднеш в изразено несъгласие с някого... просто то винаги се отнася към горните тиренца. И никой не се личи да има истинско мнение, чисто, преди да са се проявили симптомите на болния мозък. То е като при ръкопашен бой. Ако има ръкопашен бой и един извади нож е кофти за другия, но ако и другия извади нож (а той няма избор, ако има нож), то вече имаме бой с ножове, а не е ръкопашен. Точно така е и при нашия спор. Значи така - в спор или всички трябва да са болни психоаналитици, или никой да не е.
И освен за всичко, наблюдаваш и за своите аргументи, как са, защо са... сега тва ядосва ли ме, защо ми харесва или не ми харесва, защо ме приповдига или сдухва темата за еди-кое-си.
От една страна е добре, понеже си обясняваш някои неща и се опознаваш, но иначе - отровен. Евентуално, вече ако сметнеш, че си тотално болен и луд, ходиш да те лекуват разни, дето и те са отровени със същото и не знам.
Аз нещо друго исках да започна в началото, дето пише "започвам", но ми се стори по-удачно направо да приложа щам от вируса към твърдението, за да е по-убедително и да е ясно за сериозността на заплахата :) и за да свърша по-бързо.
Можем да обърнем всичко написано дотук в наша полза и да търсим пък неговите причини - защо това така е написано, какви събития го предхождат (цялото и отделни елементи) и така... какво цели....заразихте ли се и т.н.
------------------------------
*тука, нали? е ясно, че става въпрос за отговорен спор... поне да не е селски некъв "От Витоша по-високи нема" или "Ти си комунист, кво ми обясняваш" (което само до друг спор ще доведе - в нашия случай започваме така: Какво е значението, че съм комунист; Защо избра сега да ми го кажеш; Това влияе ли на преценката ти по някакъв начин; А на моята; Колко от присъстващите са комунисти и как, дали и защо ми влияе това; То си има правила. Факти, фатки... спорове в научни среди и така.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 430
1. Написано от oli, на 25-08-2008 19:49
А за такива неща дори не се говори |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (1)
