"Погнусата"
Жан-Пол Сартр
Главният герой в "Погнусата" е историк на име Рокантен, които пише биография, но среща изключителни трудности в осъществяването на замисъла си поради това, че не може да бъде сигурен дали наистина описва създаването на темата на своето произведение. До каква степен тази биография е фактическо, обективно повествование и доколко тя е наистина собствено построение на Рокантен. Отговорът е неясен, но Рокантен се убеждава, че неговите интерпретации оцветяват всичко, което пише. Затова той зарязва биографията.
Така или иначе Рокантен осъзнава, че е спохождан все по-често от състояние, което той нарича "погнусата". Сартр описва погнусата, като състояние, което съчетава дезориентация, неразположение и дори рязка смяна на настроението, предизвикано от осъзнаването на несигурността, характеризиращо основното ни положение в живота.
Измъчван от въпроси за съществуването, преживял немалко и обиколил света, Рокантен е поразен от еднаквостта на нещата, от тяхната обикновеност. Търсейки същността и смисъла на съществуването на нещата Рокантен изпада в състояние, което го кара да мисли за битието като нелепо и жалко. Той е отвратен от предвидимостта на събитията, които присъстват навсякъде извън него, приличащи си по своята безцелност. Рокантен е подразнен и от липсата на избор у нещата. Те не избират дали да съществуват или не, например растенията, които дори нямат желание да съществуват, но не могат и да се възпрат. За Рокантен всяко съществуване възниква без причина, запазва се от безволие и замира по случайност. Въпреки липсата на причина нещата да съществуват, за тях е невъзможно да не съществуват. В мислите си Рокантен се опитва да загърби заобикалящия го свят със своите измерения.Търсещ необятността в нищото, той намира и тази представа просто, като едно съществуване подобно на всяко друго.
Оглеждайки се около себе си, Рокантен намира настоящето за единствено естество на съществуването. В нещата не съществува минало, нито бъдеще.Тяхното минало и история с нищо не допринасят за начина, по който съществуват в настоящето. Дори в спомените си Рокантен не намира действителността на миналото си. Настоящето разкрива пред Рокантен невъзможността на нещата да съдържат в себе си изминали събития. За него, дори историята на събитията, които описва в биографията си, спира да е действителна в момента на нейното изписване. Останало е да съществува само нещото - засъхналото мастило. Архивите за Ролбон, чиято биография пише в личната му книга, за Рокантен са несъстоятелни, за да се осланя на тях. Той вижда единствено купчина пожълтели листа, които не може по никакъв начин да свърже с миналото. "Ролбон вече го нямаше. Във всякакъв смисъл".
Единственото, което Рокантен има, е свободата да мисли за нещата и събитията, да ги прецени и предполага. Но случили се вече, те стават част от съществуването, което постоянно го връхлита със своята обяснимост и необходимост. Безцелието и самобитността на нещата довежда Рокантен до състоянието на погнуса, което го кара да гледа на тях като неизбежни, но и ненужни; ограничени - от възможността да бъдат вписани в тяхната безкрайност и монотонност. Нямащи значение за нищо друго, освен за собственото си съществуване.
Рокантен се чувства вледенен от студенината на съществуването, от неговата материална измеримост и грубата действителност на всеки настоящ момент. Утеха намира в трансценденталността на музиката. Очарован е от музикалните тонове,от тяхното начало и край; от възможността им да са неподвластни на обособяване в съществуването. В лицето на музиката Рокантен открива нещото, което стой извън определеността на нашето време, прекосявайки го тя е независима от него. Музиката има свое собствено време и нищо, характерно за измеренията на настоящето не може да й влияе. В своята мелодия тя сама определя края на един и началото на друг тон, замирането на който пък предвещава началото на следващ. Случайните събития в музиката са изключени. Тя сама подготвя отдалече своя край "по собствена повеля" и нищо не може да я накърни. Слушайки мелодията Рокантен се отърсва от погнусата и станал част от музиката, само тогава, той си дава сметка за съществуването на непоклатима верига от обстоятелства. Тогава усеща, че именно всички събития, останали в миналото му са го довели "до тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в които жужи музика". Именно поредицата от неговите свободни избори, навързани го докарват в настоящето, което споделя с цялото съществуване. Тези заключения и размисли обаче секват в момента, в който спре да се върти плочата. В тази секунда у Рокантен отново нахлува мрак, изпълващ заобикалящата го действителност. Обсебват го описанията от света на предметите и настоящето, където дори той сам намира своя образ за непознат и нечовешки. Всичко наоколо се връща в старите си граници на материалното просто-съществуване, където кучета и хора са "самоходни разплути телеса". Там Рокантен се чувства омърсен от чуждото съществуване и търси да оправдае своето собствено; където го има единствено неговото отношение към съществуващото и свободата му на избор, а другото е погнусата.
Рокантен проумява, чe отвращението е резултат предимно на неговото чувство за свобода. Нашето съществуване ни осъжда да бъдем свободни. Без да вземат нашето мнение ни хвърлят в живота - това включва да живеем с другите и за другите - и ние го оформяме според нашия избор. Далеч неекзалтиран от своята свобода, Рокантен дори намира, че тя е тежко бреме. Дори, ако свободата позволява сътворение, той разбира,че погнусата ,предизвикана от борбата му да се справи със съществуването, няма никога да се отдалечи. Дори ако е контролирана, потисната или забравена за известно време, погнусата отново ще се наслои и ще изисква от Рокантен отново да определи отношението си към избора пред себе си...
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 3503
1. .
Написано от Даниел Попов, на 22-07-2008 19:27
Херман Хесе - Степният Вълк |
2. Написано от oli, на 22-07-2008 16:27
сори за плоския стил, ама така ми се наложи.... дано е полезно на някого или да накара друг поне да попрочете нещо от Сартр |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.107.179.231 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
Коментирай (2)
