Витгенщайн е известен сред философите с разработването на две съвсем различни философски теории – умение, което допринася за славата му на човек едновременно блестящ и ексцентричен.
Въпроси за отношенията между езика, мисълта и реалността занимават Витгенщайн през цялата му кариера. Неговият проект е критичен. Подобно на Кант Витгенщайн търси да определи границите на мисълта, но за тазлика от него той разбира езика за своя начална точка. В ранните си произведения Витгенщайн твърди, че изреченията “рисуват” света, като отрязват неговата логическа структура, тоест подреждането на простите обекти според положението на нещата. Теорията на значението, развита през този период, гласи, че повече традиционни философски проблеми лежат извън границите на това, което може да се каже смислено. По-късните му творби е отхвърлен ранният реализъм, който е заменен с ново разбиране за езика като първи и съществен продукт на социалната условност . Това ново разбиране за езика на свой ред предполага нова концепция за значението и философския метод, които са може би най-ярко отразени в това, което ще стане известно като личен езиков аргумент.
Главните произведения на Витгенщайн са прословути със своята лаконичност и неяснота. Стилът му е строг, почти епиграмен. По-специално две творби отразяват двете различни концепции на Витгенщайн за философията.
Логико-философски трактат
“Логико-философски трактат” (наричан за краткост “Трактат...”),
дисертацията му, е единствената книга, издадена приживе. Негова главна
черта е разграничението, което прави Витгенщайн между “показване” и
“казване”. От една страна, в поредица номерирани изречения авторът
развива картинната си теория за значението. Тази картинна теория
определя границите на това, което може да бъде казано. Но като
последица от теорията самите изречения не могат да бъдат изречени
разумно. Вместо това границите, които те определят могат да бъдат само
показани. Разликата, която прави Витгенщаин между казване и показване,
превръща книгата от трактат за логическите основи на езика в
произведение на метафизиката и, което признава и самият Витгенщайн, в
етическо произведение.
Основната интуиция в “Трактата” е
убеждението на Витгенщайн, че всички езици имат обща логическа форма,
която споделят със света. Всъщнтоста тази обща форма прави възможно
изреченията да ни “казват” нещо. Това, което ни казва изречението, е
точно логическата картина, която то представя на света. Разбирането
прави възможно изреченията-картини да водят до разграничаване между
показване и казване. Изреченията дават картини на света, но не могат да
ни дадат картини на самите себе си. Те показват логическата форма,
споделяна от тях със света, но не могат да я изрекат. Изреченията могат
само да покажат логическата си форма, понеже опитът да ги накараме да я
изрекат отпраща езика извън границите на смисъла.
Когато
Витгенщайн написва “Трактат”, той разбира много конкретно какво може да
бъде “смисълът”. Вижда, че езикът се състои от имена, подредени в
изречения. Имената имат значение, понеже представляват обекти в света.
Тези имена могат да бъдат подредени в изречения по определен начин и
възможните начини за подреждането им определят границите на смисъла. За
Витгенщайн следователно само изречението има смисъл и неговия смисъл се
състои в подреждането на имената, отразяващи картинно възможното
подреждане на елементите в света. Той никога не дава пример за това
какво разбира под “име”, или вида на обектите, представяни от имената,
(например смислови данни или обикновени обекти), а само груба скица на
своите идеи както следната:
Светът е като че ли чисто условен.
“Котката е на рогозката” представя една възможност. “Котката не е на
рогозката” представя друга. За да знаем кое изречение е вярно трябва да
сравним картината със света. Но сега разгледайте изречението “Котката
или е на рогозката, или не е на рогозката”. Това изречение според
логиците е тавтологическо. То е особен вид изречение, защото винаги
може да бъде вярно; то не може да бъде невярно. Изречението с фраза
“или-или” не ни дава картина за света. Вместо това се опитва да ни даде
картина на връзката между смисъла, или формата, на две изречения
Според “Трактата” изреченията като тавтологии не са никакви изречения.
Те са псевдоизречения. Псевдоизреченията преминават границите на
смисъла, понеже вместо да покажат просто техния смисъл в картина от
възможно състояние на нещата, те се опитват да кажат нещо необходимо за
формите и границите на смисъла. Но ако изреченията казват нещо и имат
смисъл само в картините, които представят от света, тогава
псевдоизреченията, които не представляват такива картини не казват
нищо. Те са безсмислени.
Като тавтологиите и противоречията и
противоречията всички изречения в “Трактата” нямат смисъл. Описвайки
границите на това, което може да бъде казано, те минават отвъд тези
граници. Опитът на Витгенщайн да опише границите на езика отвътре
определя проекта му като кантиански. Витгенщайн признава, че няма точка
на предимство извън езика, от която точка да се опишат границите на
езика, както Кант се опитва да докажа, че няма точка на предимство
извън опита, от която човек да може да опише границите на целия
възможен опит. И също както Кант подчертава, че разумът постоянно и
неизбежно търси да премине границите си, така и Витгенщайн вярва, че
ние непрекъснато се опитваме да кажем това, което не може да бъде
казано.
Според Витгенщайновия ранен възглед за смисъла и
значението повечето философски теории и по специално етическите
дискусии се оказват безсмислици. Поради тази причина той мисли, че е
разрешил фолософските проблеми. Обаче това, че ги нарича безсмислици не
означава за него, че те не са важни. Напротив, Витгенщайн смята, че
някои безсмислици като например “Трактата” могат да бъдат изтълкувани.
Това е източникът на т. нар. Витгенщайнов “мистицизъм”.
Около 1920
година, когато се завръща в Кеймбридж, Витгенщайн започва да променя
концепцията си за значението и за езика. Той вече не смята, че езикът
първично отразява структурата на света. Вместо това сега той вижда
езика като продукт на социална условност. Има няколко прични за
промяната за витгенщайноеото мнение, като една от най-важните причини е
новото му разбиране за това какво е необходимо, за да се научи една
дума или да се улови понятие.
В “Трактат” Витгенщайн твърди, че
значението на едно име е обектът, който то представлява. Интуицията
тук, че парадигмата за научаване на значението на дадена дума е
нагледна дефиниция – учителят посочва обекта и произнася думата,
ученикът се научава да свързва двете заедно. Но как ученикът знае какво
му се посочва? Например, ако учителят каже “червена”, като посочва
ябълка, как ученикът ще знае, че тази дума означава цвета на ябълката,
а не нейната форма или вкус?
Философски изследвания
Според Витгенщайн езикът може да бъде посредник между нас и света,
образ на света без да преминава през съзнанието, което става чрез
езиковите знаци. Нашето познание е знакова система, чрез която ние си
изграждаме образ на света. Витгенщайн не се интересува съществува ли
или не някаква мислеща субстанция. Дори и да има някаква такава
субстанция тя трябва отново да бъде езикова система. Според Витгенщайн,
първо трябва да имаме имена на предметите, на които преписваме предикат
или признаци. Ако смятаме, че нашия ум има способността да отразява
света, ние трябва да приемем, че и той борави с някакви знакови системи
"Синята
книга” и “Кафявата книга" представляват записки на лекциите на
Витгенщайн пред студенти в началото на 30-те години (1933-1935). Тези
две работи са недовършени скици на "Философски изследвания". “Кафявата
книга” е план за онова, което накрая се превръща в първа част в първа
част на Философски изследвания - труд, който излиза вече след смъртта
на Витгенщайн през 1951 г., без да е докрай подготвена за печат от него.
3адачата
на Философски изследвания се състои в това: да се изгради фонът, на
който изпъква смисленото. За Витгенщайн това е езикът и то не в
логическата му модалност, а като универсално средство за осмисляне на
"другото", "отвъдното". До него се стига чрез сходства, откриваеми в
изразите, чрез преходи от една езикова редица в друга. С това
Витгенщайн дава началото на една мощна тенденция във философията -
лингвистическият анализ, имащ сам по себе си и чисто частно научни
измерения. Трудовете на Витгенщайн са трудно изложими, доколкото и те
са съставени от положения, всяко от които има самостоятелно значение и
може да се отнася както до философията изобщо, така и до области като
математиката, логическото проектиране, лингвистиката, педагогиката,
психологията, теорията на типовете и тази на игрите, та дори и до
социологията.
За Витгенщайн философията е метод на изследване, но
концепцията му за метод е в процес на прмяна. Можем да видим това в
начина по който той използва понятието за "езикови игри". Той въвежда
последните, за да се отърси от идеята за необходима форма на езика, а
понякога в началото използва "различни форми на език" - сякаш двата
израза са тъждествени. Витгенщайн говори за разбиране на това, което
говорещите даден език имат предвид посредством обяснение значението на
думите. Сякаш "разбиране" и "обяснение" са по някакъв начин
корелативни. В “Кафявата книг”а той подчертава, че научаването на
езикова игра е нещо предхождащо това - нужното не е обяснение, а
третиране, сравнимо с третирането, на което бихме подложили животни.
Това е свързано с тема, подчертана и в Изследванията: че способността
за говорене и разбиране на казаното - знанието за значението на
казаното - не означава да можем да изкажем значението, нито е това,
което сме научили. Там Витгенщайн също така казва, че "Августин описва
научаването на човешки език, подобно на ситуацията на дете, попаднало в
непозната страна и неразбиращо езика на страната; т.е. сякаш то вече
притежава език, само че не съответния". Бихме могли да разберем дали
детето говори френски, като го попитаме какво означават изразите. Но
това не е начинът, по който можем да кажем дали едно дете е способно да
говори. Витгенщайн говори за различни езикови игри и като "системи за
комуникация", те не са просто различни нотации. Това въвежда понятието
за разбиране и за отношението между разбиране и език. В “Кафявата
книга” Витгенщайн настоява, че "разбирането" не е едно нещо; то е също
толкова разнообразно, колкото са и самите езикови игри. Обяснението на
различните езикови игри не е директно дискутиране на определени
философски проблеми, макар и то да е предназначено да хвърли светлина
върху тях. Тук, както и в “Изследванията” Витгенщайн въвежда езиковите
игри за осветляване на въпроса за отношението между думите и
обозначаваното от тях. В Изследванията той се занимава с "фолософска
концепция за значението", която откриваме при Августин, и показва, че
тя е израз на тенденция, проявяващя се най-ясно в тази теория за
логическите собствени имена, която твърди, че единствените реални
собствени имена са демонстративните "това" и "онова". Опитът обаче не е
физическо състояние на сетивата, а момент от езикова игра. Така че,
това, което е опит в една игра, просто не може да проникне в друга или
се явява в нея вече като друг опит, в друга роля. Подобно на начина, по
който един документ, да кажем, молба, се третира съгласно различни
“правила на играта” в различни институции. В училището можете да си я
получите обратно с поправени правописни грешки, в съда тя изисква
някакво решение.
Аналогията с игра на шах често се използва за
илюстрация на това, какво Витгенщайн вижда като проблем с мисълта, че
учим даден език чрез нагледни дефиниции, Някои, който знае единствено
това, че царят е най-високата фигура на дъската, не може още да разбере
значението на царя. Той не разбира това, дори ако знае в добавка как се
движи царят. За да разбере значението на царя, той трябва да разбере
неговата функция в играта като цяло. По същия начин Витгенщайн твърди в
“Изследванията”, че за да уловиш значението на една дума, значи да
научиш как да я употребяваш в даден контекст, тоест конкретна езикова
игра, в езикова процедура. Значението е употреба. Да научиш даден език
е като да научиш игра или по-точно множество от свързани игри. В
“Трактата” Витгенщайн заявява, че изреченията в езика отразяват
логическата структура на света във вид на систематично единство.
“Изследванията” отричат този възглед. Езикът вместо това е изграден от
взаимно свързани езикови игри, които отразяват “формите на живот. Това
не е все едно като че ли всяка игра има определени граници и специфична
идентичност. Не е дори възможно да кажем точно каква е тази игра.
Езиковите игри по-скоро са свързани по между си с прилики като тези,
които характеризират членовете на едно семейство.
Правилата на
игрите са вкоренени в граматиката на езика. Под “граматика” Витгенщайн
разбира нещо повече от това как думите се съчетават правилно в дадено
изречение. Той също така се позовава на видовете контекст, в който
известни думи и изречения имат смисъл. В “Трактата” философските
проблеми възникват, като езикът премине границите на смисъла. В
“Изследванията” те възникват, когато философите преминат границите на
граматиката, като объркат границите на езиковата игра. Например човек
говори, че има разбиране, сякаш това е като да имаш ябълка, а после
започва да се чуди къде е заложено разбирането (така обърква играта на
умствяени процеси с тази на материалните обекти). В такава ситуация,
твърди Витгенщайн, значението се губи, а езикът бездейства.
Размишленията на Витгенщайн за езиковите игри и езика всъщност се
отнасят до природата на разума и човека. В “Логико-философския трактат”
езикът не се разглежда като средство за съобщение на мисълта, а като
самата мисъл. Обикновеното мнение, че разумът е човешката същност, може
да се изрази, от позицията на “Трактата”, като се каже, че това е
езикът. Новото понятие на Витгенщайн за езикова игра означава отрицание
на универсалния човешки разум. Използването на езика винаги е част от
някаква по-обширна “игра”, “форма на живот”. Мисълта не се подчинява на
някакви свои универсални закони, а на конкретните жизнени дейности, в
които е вплетена. Ние не разпознаваме ближния си като човешко същество,
защото намираме в неговите изяви универсалните характеристики на езика.
Напротив, в състояние сме да разпознаем поведението му като използване
на език благодарение на родството (семейната прилика) между неговия и
собствения си език. Един език е такъв не от универсална гледна точка, а
само от позицията на друг език. Така философията като “метафизика”,
като теоретическо усилие, насочено към абсолютни (универсални)
определения на действителността и познанието, абсолютно се обезмисля.
Философските занимания запазват своето значение за науката и живота
само като логически анализи, които очертават границата между смисленото
и безсмисленото (от логическа гл.т.) езиково изразяване на мислите.
Защото, както констатира “Логико-философски трактат”: “…това, което не
можем да мислим, ние не можем да мислим; също така да кажем какво не
можем да мислим.” Извън тези граници остават всички тези на
спекулативната метафизика, отнасящи се до абсолютни същности, както и
моралните и естетически норми, които претендират за универсалност. Така
от витгенщайнианска гледна точка науката не може да бъде
най-последователното прилагане на универсалния разум и философията на
науката не може да съветва учените как още по-добре да прилагат
неговите принципи. Науката е просто още едно семейство от езикови игри.
Тя се играе тук и сега по определени правила, другаде и в друго време
може да се играе иначе или въобще да не се играе. Възникват нови игри,
а други остаряват и се забравят.
Ако разглеждаме науката от
такава гледна точка ние няма да намерим силата на науката само в
употребата на езика. Силата на науката е в това, че учения участва в
някаква дейност като използва езикови средства. Светът е един и какъвто
и език да създадем той трябва да си служи с такова многообразие от
знаци, което съответства на многообразието на света.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 2192
1. неуморим
Написано от BPAHA, на 28-06-2008 20:14
оли, после трябва да ти ги съберем и да издадеш една книжка. Може да се казва както се казва и категорииката :) |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.107.191.85 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (1)
