За начало:
Впечатления.
Сега някои впечатления от някои основни положения на психонауката главно, понеже там се вижда добре как е възможно не само да се наблюдаваш, а и да наблюдаваш как наблюдаваш. Ще видим как и кое още ще ни помогне да ги обсъдим.
Междувременно държа всичко да е ясно, ще се старая да бъда по-подробен с определенията, които съм ползвал и които са толкова обяснявани.
впечатление
Започвам първо с първото ми впечатление. То е, че трябва да започна първо с обяснение на определението "впечатление".
Приоритети на впечатлението. За паметта на впечатлението.
Тук впечатлението е основен и градивен елемент на съзнанието, а после ще видим и подсъзнанието. Впечатлението го получаваме винаги, независимо дали чрез сетивата или разума си и после съзнанието работи с него. Как работи:
Да видим какво има в едно впечатление. Първо впечатление е една категория, както най-нисша, така и в зенита над агентите на съзнанието. Значи, за да бъде едно явление окачествено като впечатление, то трябва така да въздейства, че да предизвика от съзнанието внимание и да бъде "забелязано" от него. Това е само за да постъпи нещо на територията на съзнанието. Първата работа на феномена е това, за да бъде нещо. Преди да постъпи като впечатление, никой феномен не е дори феномен, понеже нищо не го окачествява като такъв и не се знае нищо за него. Това да го наречем просто впечатление, то не се нуждае от нищо.
По-висши впечатления са от повтарящите се явления, които могат да оставят също впечатление. Например, останал съм с впечатление, че сухият сняг скърца. Сега не ми прави такова впечатление, както на африканец или както първия път, но пак го забелязвам. За знанието и съзнанието възниква проблема просто впечатление. Но какво става с простото впечатление - бива прехвърлено към знанието за сухия сняг, към наличната информация за сухия сняг (сетивни данни за температура, цвят, форма, отново впечатления) или можем да кажем към всички впечатления за и от сухия сняг. Така те общо образуват едно по-сложно и за това ще го наричам комплексно впечатление. Стана по-интересно на езика, когато употребих "за" и "от" опита. За опита да имаш впечатление ще рече, че предполагаш резултата от опита, посредством комплексно впечатление (Ако е на крачка от снега, при команда "Кажи си впечатлението за сухия сняг", ще отговори: "Ако настъпя сух сняг, ще скърца (мокри, потъва) предполагам, поне от досегашните ми впечатления" ). От опита ще рече, че е нужно опита все пак да се състои, за да имаме впечатление от опита. (Тук при "Кажи си впечатлението от сухия сняг", ще е нужна крачката, за изпълнение на командата). Сега вече с малко по-голяма и остензивна сигурност впечатлението от сухия сняг тук, ще бъде прибавено към впечатлението за сухия сняг изобщо, като те ще станат едно комплексно... знание за сух сняг.
Комплексните впечатления са в йерархията нагоре от простите и по отношение на стремежа за сигурното знание. С други думи, аз не само предполагам, но и знам, че сухият сняг скърца, защото съм събрал достатъчно прости впечатления (авторитетни, опитни, общоприети). А пък простото впечатление подлежи на одобрение, на тест за истинност, който е поне да се превърне от просто в комплексно впечатление, на първо място. От друга страна, можем следния пример: Даваме на... да речем, отиваме на гости на ескимос-отшелник и му даваме две чаши с различна течност всяка сутрин. Зелената е горчива, а синята - сладка, и после го караме да ни каже впечатленията си. Да започнем с един ескимос и три дни. На първия ден ще имаме едно просто впечатление - зелената е горчива, а синята е сладка, ще ни каже. На втория ден обаче нещата се променят. Той може да каже или "впечатлението ми е, че зелената е горчива, а синята - сладка" или "впечатлението ми е като вчерашното". Относно сигурността за истинноста на знанието, ще ни каже "Впечатлението ми е, че досега (или засега) всеки път зелената е горчива, а синята - сладка". Дори нашият ескимос, както го взехме нефилософски настроен, не би познал "досега" или "засега", а направо категоричен ще каже, че винаги зелената е горчива, а синята - сладка, понеже няма избор. Просто такова му е впечатлението от двете чаши, които му дадохме току-що и изобщо за чаши със зелена и синя течност. Той не може да има друго впечатление, понеже не познава други чаши с цветна течност. Ето за сигурността в знанието, при комплексните впечатления.
Сега, на третия ден му поднасяме двете чаши. Тук факторът памет, може би ще отегчи ескимоса, понеже той няма какво друго да очаква, освен впечатлението му от тези ежедневни експерименти да се повтори. Третия ден се различава от втория, понеже тук ще имаме един път просто впечатление от днешния експеримент (вече предполагано дори), както и просто впечатление за комплексното впечатление от вчера. И още едно, за сигурността на знанието.
Значи първия ден - първо просто впечатление. Втория ден второ просто и едно комплексно, доказващо факта, че зелената е горчива, а синята - сладка. Първия ден не е сигурно коя чаша каква е изобщо. След експеримента е сигурно от впечатлението ,че зелената е горчива, а синята - сладка (едно просто). Втория ден след експеримента е сигурно, че зелената е горчива, а синята - сладка, както и че винаги зелената е горчива, а синята - сладка. Един ден, един експреримент - две впечатления с истинност 100%. Трети ден, ескимоса знае, в коя чаша какво има и отпивайки, той почти не получава просто впечатление, понеже за съзнанието го няма явлението като непознато, то няма да добие знания опитвайки същото и не му е интересно да разбира, че зелената е горчива, а синята - сладка. Именно това е знанието за чашите - комплексно впечатление - не му трябва опит за сигурността, а памет, че винаги Зелената е горчива, а синята - сладка. Или на третия ден изниква трето, по-горното в йерархията впечатление от комплексното впечатление, а именно че второто е 100% сигурно. Следователно тук съзнанието добива нов вид и по нов начин знание. Без опит, а чрез впечатления. Нов вид, понеже, това вече не е опит или знание от опит, а знание за знанието от опита (което в случая един път е конкретно за и от експеримента и втори за сигурността на знанието от опита).
Малко пояснение за обобщение дотук. Тъй като стигнахме 100% сигурност в истинността на знанието от опит, понеже простите впечатления сега ги водим истинни или по-правилно е да се каже "има ги", "съществуват" и дават неоспорима информация, или - те и само те дават информацията, с която работим тук, не ги успорваме засега, както математик няма да успори числото две в условие на уравнение. Имаме: просто емпирично познание + просто впечатление на първия ден и просто емпирично познание + комплексно впечатление + просто впечатление за истинността на комплексното впечатление (впечатлението от емпиричното познание) на втория ден.
Така. На този етап, казахме, се намесва факторът памет и предположението. Значи - след опита от първия експеримент, без никаква сигурност, ескимосът предполага, че зелената е горчива, а синята - сладка, тъй като помни вчерашния експеримент. Предполага -> пие -> установява, че предположението му е вярно и е факт, че зелената е горчива, а синята - сладка. Новият елемент след намесата на логичното мислене е предполагането. Сигурността в истинността на предполагането е 0% преди провеждането на опита на втория ден, но след простото впечатление от вчера + паметта и нескромното предполагане днес, се полагат и основите на желанието за търсене на аксиома (за предсказването и овладяването й). След втория опит и същото сетивно впечатление се потвърждават две неща:
1. Зелената е горчива, а синята - сладка (просто) и
2. Паметта, единствена засега, има заслугите за трупане на знание (комплексно),
така, че утре ескимосът ни ще знае със 100% сигурност, че зелената е горчива, а синята - сладка и ще има впечатление за истинността на предположението си и изобщо за феномена предположение.
Стана много, за това ще предам по-директно - след третия опит, попитан, ескимосът ще знае със сигурност 100%, че зелената е горчива, а синята - сладка, а понеже предположението преди третия опит се е потвърдило, както стана и за първи път вчера, то ще знае със сигурност 100%, че предположенията му са верни. За евентуален опит на четвъртия ден, ескимоса ще знае със сигурност 100%, че нищо няма да се промени в съдържанието на чашите, неговите предположение и впечатление - също. (или: пие - сладко, пие - горчиво, както знаеше, че ще бъде). Това е за комплексните впечатления, породени от повтаряемостта и работени като градивни частици на знанието от съзнанието с помощта на паметта. Имаме 100% сигурно познание: емпирично за сетивата и ефекта върху тях, и трансцендентно от боравенето с впечатленията в съзнанието.
Сега. Друга група по-висши впечатления са... хайде със същия пример. Четвърти ден. Този път зелената е сладка, а синята - горчива. Сигурен, пие. Първото просто впечатление е, че зелената е сладка, а синята - горчива, отчитат сетивата. (после ще се сетя да кажа, как впечатлението от самия вкус е същото, но очакването и 100те% надеждност на паметта е самото впечатление). Прави му впечатление, че сигурността в истинността на опита и простите впечатления, а също и сигурността в истинността на знанието и комплексните впечатления е рухнала. Това впечатление е може би началото на познанието за познанието. Не знам още име да дам, но тук отведнъж отново се придобива 100% сигурност, а тя е именно в несигурността. Тука някъде е казано "Съмнявам се, значи съществувам". Значи, докато сме тук още в цеха за производство на впечатления ни се явява нов вид, а именно впечатление, че всички впечатления са несигурни. Това ново впечатление превъзхожда по сигурност възможността за истинно знание предните, тъй като, засега вече то е 100% сигурно, а предните са погазени. Нека бъде "Сократ", който все пак знае, че нищо не знае. Впечатлението Сократ е по-горе и защото обобщава предните, като ги обявява за ненадеждни. Сега, тук може да се каже, че сигурно впечатление в конкретния ни пример е "пия течност => индикирам вкус", но по същия три-четиридневен път за достигане до такова съждение може да е дадена безвкусна вода и задължителния сетивен вкус пак би бил несигурен. Не само това, но, докато простите впечатления досега еволюираха в комплексни, които пък грешно бяха сметнати за сигурно истинни (изхождащи от сигурната предпоставка "опит"), то при Сократ впечатлението, сигурността за истинността му се доказва от самото него. Твърдейки, че няма сигурни впечатления (което е 100% сигурно) Сократ впечатлението доказва и своята несигурност, понеже при 50/50% сигурност при впечатленията изобщо, се съдържа възможността и то да е неистинно като впечатление, което ще остави впечатлението, че Сократ твърди, че има сигурни впечатления, завъртайки порочния кръг. Така от впечатлението Сократ, ние ще знаем, че то е 50/50% сигурно, което е достатъчно условие за несигурност, но ни дава поне сигурно знание, за несигурността на впечатленията. Ще го наричам просто "50/50 впечатление" или "50/50" за по-кратко.
Толкова за впечатленията от опита и кухнята на сигурността в познанието.
-Просто - 1;
-Комплексно - общо;
-50/50 - универсално (или е истина или не).
Искам тук да обърна внимание на последното - първо условие на правилното мислене - допускането.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 459
1. Написано от oli, на 05-07-2008 05:01
ей.... редактирах го.. накрая посмях и аз да забия в тия редове.. още неколкостотин чакат мързеливо в помията и ако не забравя дотогава - ше обадя основната работа :) |
2. Ами..
Написано от BPAHA, на 05-06-2008 19:20
На първо впечатление е впечатляващо! :) |
3. Написано от oli, на 04-06-2008 19:12
Сурово, подлежи на разяснения и допълване. Друг път за допускането и по-нататък - към основната идея |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (3)
