Occultism and Esoterics World Library.

Знанието е сигурността, която ще търсим да постигнем. Едновременно крайната точка на подобни размишления, но и цел сама на себе си. Започвам от най-долното.

Сега някои впечатления от някои основни положения на психонауката главно, понеже там се вижда добре как е възможно не само да се наблюдаваш, а и да наблюдаваш как наблюдаваш. Ще видим как и кое още ще ни помогне да ги обсъдим.

Междувременно държа всичко да е ясно, ще се старая да бъда по-подробен с определенията, които съм ползвал и които са толкова обяснявани.

Започвам първо с първото ми дотук впечатление. То е, че трябва да започна първо с обяснение на определението "впечатление".

Тук впечатлението е основен и градивен елемент на съзнанието, а после ще видим и подсъзнанието. Впечатлението го получаваме винаги, независимо дали чрез сетивата или разума си и после мисълта работи с него. Как работи:

Да видим какво има в едно впечатление. Впечатление е една категория, както най-нисша, така и в зенита над агентите на съзнанието. Значи, за да бъде едно явление окачествено като впечатление, то трябва така да въздейства, че да предизвика от съзнанието внимание и да бъде "забелязано" от него. Това е само за да постъпи нещо на територията на емпиричното съзнание. Първата работа на феномена е това, за да бъде нещо. Преди да постъпи като впечатление, никой предмет или действие не е дори феномен, понеже нищо не го окачествява като такъв и не се знае нищо за него. Това да го наречем просто впечатление, то не се нуждае от нищо.

По-висши впечатления са от повтарящите се явления, които могат да оставят също впечатление. Например, останал съм с впечатление, че сухият сняг скърца. Сега не ми прави такова впечатление, както на африканец или както първия път, но пак го забелязвам, щом стъпя. За Знанието и съзнанието възниква проблема просто впечатление. Но какво става тогава с простото впечатление - бива прехвърлено към познанието за сухия сняг, към наличната информация за сухия сняг (сетивни данни за температура, цвят, форма, отново впечатления) или можем да кажем към всички впечатления за и от сухия сняг. Така те общо образуват едно по-сложно и за това ще го наричам комплексно впечатление. Стана по-интересно на езика, когато употребих "за" и "от" опита. За опита да имаш впечатление ще рече, че предполагаш резултата от опита, посредством комплексно впечатление (Ако е на крачка от снега, при команда "Кажи си впечатлението за сухия сняг", ще отговори: "Ако настъпя сух сняг, ще скърца (мокри, потъва) предполагам, поне от досегашните ми впечатления" ). От опита ще рече, че е нужно опита все пак да се състои, за да имаме впечатление от опита. (Тук при "Кажи си впечатлението от сухия сняг", ще е нужна крачката, за изпълнение на командата). Сега вече с малко по-голяма и остензивна сигурност впечатлението от сухия сняг тук, ще бъде прибавено към впечатлението за сухия сняг изобщо, като те ще станат едно комплексно... знание за сух сняг.

Комплексните впечатления са в йерархията нагоре от простите и по отношение на стремежа за Сигурното знание. С други думи, аз не само предполагам, но и знам, че сухият сняг скърца, защото съм събрал достатъчно прости впечатления (авторитетни, опитни, общоприети). А пък простото впечатление подлежи на одобрение, на тест за истинност, който е поне да се превърне от просто в комплексно впечатление, на първо място. От друга страна, можем следния пример: Даваме на... да речем, отиваме на гости на ескимос-отшелник и му даваме две чаши с различна течност всяка сутрин. Зелената е горчива, а синята - сладка, и после го караме да ни каже впечатленията си. Да започнем с един ескимос и три дни. На първия ден ще имаме едно просто впечатление - зелената е горчива, а синята е сладка, ще ни каже. На втория ден обаче нещата се променят. Той може да каже или "впечатлението ми е, че зелената е горчива, а синята - сладка" или "впечатлението ми е като вчерашното". Относно сигурността за истинноста на знанието, ще ни каже "Впечатлението ми е, че досега (или засега) всеки път зелената е горчива, а синята - сладка". Дори нашият ескимос, както го взехме нефилософски настроен, не би познал "досега" или "засега", а направо категоричен ще каже, че винаги зелената е горчива, а синята - сладка, понеже няма избор. Просто такова му е впечатлението от двете чаши, които му дадохме току-що и изобщо за чаши със зелена и синя течност. Той не може да има друго впечатление, понеже не познава други чаши с цветна течност. Това за сигурността в знанието, при комплексните впечатления.

Сега, на третия ден му поднасяме двете чаши. Тук факторът памет, може би ще отегчи ескимоса, понеже той няма какво друго да очаква, освен впечатлението му от тези ежедневни експерименти да се повтори. Третия ден се различава от втория, понеже тук ще имаме един път просто впечатление от днешния експеримент (вече предполагано дори), както и просто впечатление за комплексното впечатление от вчера. И още едно, за сигурността на знанието.

Значи първия ден - първо просто впечатление. Втория ден второ просто и едно комплексно, доказващо факта, че зелената е горчива, а синята - сладка. Първия ден не е сигурно коя чаша каква е изобщо. След експеримента е сигурно от впечатлението ,че зелената е горчива, а синята - сладка (едно просто). Втория ден след експеримента е сигурно, че зелената е горчива, а синята - сладка, както и че винаги зелената е горчива, а синята - сладка.  Един експреримент за деня - две впечатления с истинност 100%. Трети ден, ескимоса знае, в коя чаша какво има и отпивайки, той почти не получава просто впечатление, понеже за съзнанието го няма явлението като непознато, то няма да добие знания опитвайки същото и не му е интересно да разбира, че зелената е горчива, а синята - сладка. Именно това е Знанието за чашите - комплексно впечатление - не му трябва опит за сигурността, а памет, че винаги Зелената е горчива, а синята - сладка. На третия ден изниква трето, по-горното в йерархията впечатление от комплексното впечатление, а именно че второто е 100% сигурно. Следователно тук съзнанието добива нов вид и по нов начин знание. Без опит, а чрез впечатления. Нов вид, понеже, това вече не е опит или знание от опит, а знание за знанието от опита (което в случая един път е конкретно за и от експеримента и втори за сигурността на знанието от опита).

Малко пояснение за обобщение дотук. Тъй като стигнахме 100% сигурност в истинността на знанието от опит, понеже простите впечатления сега ги водим истинни или по-правилно е да се каже "има ги", "съществуват" и дават неоспорима информация, или - те и само те дават информацията, с която работим тук, не ги успорваме засега, както математик няма да успори числото две в условие на уравнение. Имаме: просто емпирично познание + просто впечатление на първия ден и просто емпирично познание + комплексно впечатление + просто впечатление за истинността на комплексното впечатление (впечатлението от емпиричното познание) на втория ден.

Така. На този етап, казахме, се намесва факторът памет и предположението. Значи - след опита от първия експеримент, без никаква сигурност, ескимосът предполага, че зелената е горчива, а синята - сладка, тъй като помни вчерашния експеримент. Предполага -> пие -> установява, че предположението му е вярно и е факт, че зелената е горчива, а синята - сладка. Новият елемент след намесата на логичното мислене е предполагането. Сигурността в истинността на предполагането е 0% преди провеждането на опита на втория ден, но след простото впечатление от вчера + паметта и нескромното предполагане днес, се полагат и основите на желанието за търсене на аксиома (за предсказването и овладяването й). След втория опит и същото сетивно впечатление се потвърждават две неща:

1. Зелената е горчива, а синята - сладка (просто) и

2. Паметта, единствена засега, има заслугите за трупане на знание (комплексно),

така, че утре ескимосът ни ще знае със 100% сигурност, че зелената е горчива, а синята - сладка и ще има впечатление за истинността на предположението си и изобщо за феномена предположение.

Стана много, за това ще предам по-директно - след третия опит, попитан, ескимосът ще знае със сигурност 100%, че зелената е горчива, а синята - сладка, а понеже предположението преди третия опит се е потвърдило, както стана и за първи път вчера, то ще знае със сигурност 100%, че предположенията му са верни. За евентуален опит на четвъртия ден, ескимоса ще знае със сигурност 100%, че нищо няма да се промени в съдържанието на чашите, неговите предположение и впечатление - също. (или: пие - сладко, пие - горчиво, както знаеше, че ще бъде). Това е за комплексните впечатления, породени от повтаряемостта и работени като градивни частици на знанието от съзнанието с помощта на паметта. Имаме 100% сигурно познание: емпирично за сетивата и ефекта върху тях, и трансцендентално от боравенето на мисълта с впечатленията

Друга група по-висши впечатления са... хайде със същия пример. Четвърти ден. Този път зелената е сладка, а синята - горчива. Сигурен, пие. Първото просто впечатление е, че зелената е сладка, а синята - горчива, отчитат сетивата. (после ще се сетя да кажа, как впечатлението от самия вкус е същото, но очакването и 100те% надеждност на паметта е самото впечатление). Прави му впечатление, че сигурността в истинността на опита и простите впечатления, а също и сигурността в истинността на знанието и комплексните впечатления е рухнала. Това впечатление е може би началото на познанието за познанието. Не знам още име да дам, но тук отведнъж отново се придобива 100% сигурност, а тя е именно в несигурността. Тука някъде е казано "Съмнявам се, значи съществувам". Значи, докато сме тук още в цеха за производство на впечатления ни се явява нов вид, а именно впечатление, че всички впечатления досега са несигурни. Това ново впечатление превъзхожда по сигурност възможността за истинно знание предните, тъй като, засега вече то е 100% сигурно, а предните са погазени. Нека бъде "Сократ", който все пак знае, че нищо не знае. Впечатлението Сократ е по-горе и защото обобщава предните, като ги обявява за ненадеждни. Сега, тук може да се каже, че сигурно впечатление в конкретния ни пример е "пия течност => индикирам вкус", но по същия три-четиридневен път за достигане до такова съждение може да е дадена безвкусна вода и задължителния сетивен вкус пак би бил несигурен. Не само това, но, докато простите впечатления досега еволюираха в комплексни, които пък грешно бяха сметнати за сигурно истинни (изхождащи от сигурната предпоставка "опит"), то при Сократ впечатлението, сигурността за истинността му се доказва от самото него. Твърдейки, че няма сигурни впечатления (което е 100% сигурно) Сократ впечатлението доказва и своята несигурност, понеже при 50/50% сигурност при впечатленията изобщо, се съдържа възможността и то да е неистинно като впечатление, което ще остави впечатлението, че Сократ твърди, че има сигурни впечатления, завъртайки порочния кръг. Така от впечатлението Сократ, ние ще знаем, че то е 50/50% сигурно, което е достатъчно условие за несигурност, но ни дава поне сигурно знание, за несигурността на впечатленията. Ще го наричам просто "50/50 впечатление" или "50/50" за по-кратко.

Толкова за впечатленията от опита и кухнята на сигурността в познанието.

-50/50 - универсално (или е истина или не).

Искам тук да обърна внимание на последното - първо условие на правилното мислене - допускането.

Сега вече може да се допуска. Синята е или сладка, или горчива. Сигурното тук е тъкмо това – че не може да е сигурен дали е сладка или горчива, но пък е сигурен, че е едно от двете.

Това всичкото дотука е само за един субект и две негови възприятия – за цвят и за вкус. Можем продължим още тоя експеримент. Например - зелената, освен че е горчива също така и опива, а синята – не. Ще е интересно да видим кога ескимосът ще усети от коя точно чаша (съответно – от кой цвят и от кой вкус) се опива и после да му разменим цветовете, вкусовете и алкохолното съдържание, но това вече всеки сам да се сети. Може да загреем една от напитките и да извикаме математик.

Идеята на опита с чашите е да покаже кога за първи път е възможно да имаме допускане, което да ни изведе от вярата единствено в опита. В нашия пример допускането хем е, хем не е от опита. На първо място, можем да кажем, че е, понеже ако нямаше нито един опит върху напитките, не би възникнало никакво впечатление за тях. Без впечатление, не може да има и знание за напитките. Обаче щом вече веднъж се е появило допускането, можем извън опита да получим сигурно знание за самото допускане. Първо – сигурно е, че допускането го има. Нашият ескимос преди да види чаши с течност не е допускал 1. че има изобщо чаши, зелен цвят, сладък вкус и 2, че с появата на допускането ще може да добива знания единствено чрез него. След края на експеримента с чашите, дори да сменим с цветове, които никога не е виждал или вкусове, които не е усещал ескимосът ще допуска, той ще предполага какви може да са резултатите. И ще е прав. Наистина непознатият цвят ще има непознат вкус и наистина всичко започва отначало, т.е. познато е. Значи, без да има знание от опит за лилавото и неговия вкус, ескимосът ще е подготвен да усети вкус изобщо, понеже знае, че щом има цвят има и вкус.

Например ако в пустинята видя кръгъл камък, аз няма да знам от опита, че съществуват Пирамидите, но вече ще допускам, че има нещо различно от пясък (няма да познавам правилния тетраедър, но ще позная формата), ще допускам съществуването им. Без опита от кръглия камък аз няма да допускам, че нещо друго, освен пясък съществува, но след опита, на мен той (камъка) вече не ми е необходим, за да допускам формата.. или информацията придобита от опита ми в пустинята вече не е нужна, а само допускането “Има форма” . Имаме ли допускане – имаме ефективно познание за нещата.

Аз не допускам, че когато скоча ще литна, понеже знам каква е вероятността това да стане, но допускам, че ако скоча ще падна обратно, дори без да скачам. Хем имам знание от опита, хем опит не ми е нужен. Доста трудно е да се усети разликата в тоя пример, понеже е като ползваните с цел да обясняват друго. Ще пробвам друг, дано не се измъчим.

Да видим сега кога се е появило нещастието. Да вземем първите хора, както ни ги представят науките за тях. Започнали да се изправят, да се оглеждат, да се събират и да общуват. Заобичали се, обаче ги нападали зверовете. Нещастие. Например, строи колибка за жена си и кроманьончето, буря му я отнася. Нещастие.

При първия опит от първото го сполетяло нещастие, да речем – бурята, ще имаме:

- Епирично знание. От опита – заоблачи се, задуха, падна колибата. За опита – облачно е, духа – ще падне колибата... все впечатления, няма да се спирам.

- Допускане – вече човека ще допуска, че нещо е в състояние да го лиши от колиба. Това, че природните стихии надделяват инженерните му подвизи обаче само по себе си не е нещастие. Това е само знание за естествения път от причината към следствието в природата.

У човека тогава се поражда знание извън опита, когато той за първи път изпита нещастието у себе си. Нещастието, което изпитва първобитният тук не е породено от опита му след впечатлението от бурята. Нещастието се е зародило, като че ли ex nihilo у съзнанието.. или “изпитвам нещастие” в нашия пример е трудно да се отнесе към последствията от разбитата колиба. Човекът нито е видял, чул, докоснал нещастието, но го е усетил, опитал е от неговото съществуване. Знае, че съществува, понеже го е изпитал. Усетил е наличието му, без да е имал сетивен контакт с него, строго погледнато. Оттук и впечатлението му за феномена нещастие и знанието, че съществува такова. Тук ефектът върху настроението след дадени събития не може да се предположи, че ще е нещастие, понеже то е винаги едно и също, а събитията, които го предхождат, могат да са най-различни, обаче допускането, че нещо може да доведе до нещастие е вече истинно знание. Съответно, пък тук се развива качеството предпазливост, което разгледано като психичен феномен също не е породено от опита, а от допускането, че нещо може да доведе до нещастие.

Тук ще кажем “Ако го нямаше първият опит (или изобщо опита) няма да имаме никакво знание за нещастието”, но видяхме как логиката измести опита, непосредствено, след като в съзнанието вече се е създало впечатление от него, с което да работи мисълта и то да работи полезно, вярно.

Още повече допускане и още повече извън опита е предположението на първобитния, че съществува висш разум, божества, които да контролират неговото нещастие. Ако да речем болката от убождане е нещастие, то, убол се вече, с впечатление и допускащ, първобитният няма да пипа по бодлите, но тук нещастието не зависи от неговия личен опит и от знанията му, а в случая – от природата (материята). Казахме – без да има емпирични данни за божествата, първобитния сам е допуснал тяхното съществуване по някое време, понеже опита му върху нещастието не е в състояние да му помогна за неговото (на нещастието) овладяване, което е още едно доказателство за не-емпиричния характер на феномена нещастие. От опита тук са само впечатлението и допускането, че е възможно нещастие.

Ще видим какво друго може да се допусне.

Допускането, че съществуват божества не е от тоя тип допускане. То не е допускане за резултат. Досега допускането идваше като умозаключение след съждения от впечатления и все емпирично. Сега вече то е насочено към трансцендентното, понеже предполага същности от такъв характер - допуска същество бог - от това идва, че и самото допускане е различно в случая, тъй като нямаме бог в опита, следователно и самото допускане е трансцендентно на опита, но то е и трансцендентално именно защото се проявява в независимо от опита съзнание; априорно допускане за съществуването на трансцендентни същности.

Коментирай (5)

Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани. При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане. Вашият IP адрес - 38.107.179.232 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
Име:
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*
	ВКЛЮЧИ КИРИЛИЦАТА ОТ БУТОНА  ПИСАНЕТО НА КИРИЛИЦА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ СПАЗВАТЕ БЛАГОПРЕЛИЧЕН ЕЗИК В КОМЕНТАРИТЕ СИ Потвърждавам изпращане: