Occultism and Esoterics World Library.

Кой кога и как разбира милостинята

(ненахален опит)

"...И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си,
както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците.
Истина ви казвам: те вече получават своята награда"

Ще разгледаме горния текст в границите на текущия текст. Оставям за накрая очакваната патетична реч, но ще започна, както се случи щом бях решил да анализирам дадения стих от шеста глава на Евангелие от Матей. Разбира се първо се захванах за "милостиня". На пръв поглед няма нищо чудно - някой дава нещо другиму, за да го хвалят човеците. Казваме, не чак за хвалене, но после, помним го обаче.

Направо започвам, че имаме доста. Изходна позиция - цитата горе е дословно преписан от Книгата.

Ще ми е нужно поне най-общо разяснение - за съжаление ще правим отклонение.

Конкретно за нашия случай, някъде към 41г сл. Хр. (според Църковното предание - 8 години след възкресението на Иисус Христос е написано от Матея Свето евангелие) сред християните била позната милостинята, била тя в полза на движението или на нуждаещи се. Братска помощ, равенство между людете или следвайки Неговата повеля, милостинята ще е добро, необходимо и велико дело. Състрадание, себеотрицание, солидарност, щедрост... все добродетели из милостинята. Само ще спомена множеството монаси преживели само от милостиня, без да се спираме на тях. Внимание към "да хвалят човеците" тези ти качества, после ще видим защо. Така поразтълкувахме "милостинята" от горния цитат, мисля, колкото ни е нужно на тоя етап.

Нали, тук идеята е да не пожелаеш да бъдеш хвален, понеже това не е никак награда, плюс е лицемерно (това в скоби, едно наум за после).

Сега да видим какво ни предстои, при желание за тълкуване на дадения горе стих.

Български тълковен речник, актуален, милостиня: "подаяние, което се дава на бедни и крайно нуждаещи се".

За после ще оставим "бедни и крайно нуждаещи се", но го запомняме. Сега новото е "подаяние", привлече ни вниманието. Същият речник, разлистен, казва: "нещо, което се дава безвъзмездно на бедни, нетрудоспособни; милостиня". Значи нямаме грешка, за едно и също нещо иде реч. Поради бедна езикова култура, съмнения и очакване се стига и до Синонимен речник на българския език, четем под подаяние: "подаяние е книжна дума. Означава: милостиня, но която се възприема като унизителна". Под синонимната дума милостиня неколкократно и натрапливо са споменати просяк, нещастник, нищета, крайна бедност. Леле! Съжалявам, но това не може да остане така, зарязвам тълкуването и се чудя. Първо, разбира се, помогнете ми да разбера откъде дойде това "унизителна", от чия глава - на авторите на речника? Случайно? Второ, както разгледахме през 41-ва, няма нищо унизително в изброените добродетели и качества, но похвално (за добро или лошо). Сега го намирам унизително и то в речника. Трето, дословно цитиран, речникът не ми даде възможност да разбера за кого е унизително. Кой е унизен? Ще предам и пример пак от там - излязъл артист от чувал, подал паничка, а в нея звъннали само няколко монети. Та, кой възприема като унизителна милостинята - тоя дето я дава или артистът? Кой е унизен? На пръв поглед артистът... а на втори? Не ми стана ясно. Четвърто, защо в Тълковния не пишеше нищо за унизително под подаяние? Сега развръзката тука и отговор на някой въпроси ще намерим при нашия приятел времето. От наглост търсим подаяние в тълковен речник отпреди поне двайсе години, където откриваме: "подарък, милостиня, което унижава човека". Отново ще предполагаме за кой е унизително, ще се чудим "подарък" защо стои пред "унижава". Аз ще попитам защо сега тези думи (подаяние, милостиня) са синоними в Тълковния (2005). В Синонимния (2002) подаянието е унизително, там за милостинята са занитени примерите от по-горе просяк, нещастник, нищета, крайна бедност, но няма нищо за унижение, дори се споменава състрадание (при все, че отдолу на синонима му тропкат унизителните монетки и няма недоволни). Вие си преценете. Аз само забелязвам, а всичко това беше с цел да разясним понятията, за да можем да продължим по пътя на нашия опит за тълкуване на стиха, не че ме интересува.

Помните стиха нали? Приключваме с подаяние, което, не само че е низвергнато (най-малко от казаното по-горе), ами в Библията се споменава изключително милостиня, както е ясно на запознатите, а вече и на мен. Продължаваме с милостинята от глава шеста и още нещо, на което исках да наблегна, преди да вникнем в смисъла на стиха.

Да видим първо, ако си представи милостиня, какво може да му се яви зад понятието на някой. Ако се придържам към написаното досега, това ще са монетите (само няколко) на излизащия от чувала. Може да е храна, вероятно някой сух къшей; дрехи, вероятно някои ползвани, ненужни. Всичко в представата за дадена милостинята е свързано с недоимъка на получаващия и излишъка на даващия. Това първо. Второ, зад представата се крие предмет, който някой милостив дава на нуждаещ се. Както и по-горе, глагола дава съм подчертал (ще видим след малко и за взема).

Сега, ако се съгласихме с представата ни за милостиня и нейната реализация, ще се върнем на Матей 6:2, където евангелистът употребява не дава, а прави*. "Кога правиш милостиня", казва той, аз се питам кое пропуснах. Ако давам пари, хляб, дрехи, аз не ги правя, нали така (тук правя не е произвеждам). Нещо е друго, изглежда. Тогава ще приемем, че с милостиня се назовава самия акт на даване на... милостиня и ще се объркаме сега дали думичката ни е конкретно или абстрактно съществително; дали е предмет или някакво явление, или действие.

И все пак, ако милостинята се дава от Х, то за У остава да я взема. Но ако се прави от Х, как действа У? Ще дам някои предположения:

1. За У остава да я види милостинята (почувства);

2. За У е важно, че я има, не че е за него конкретно;

3. За У важи също, че и той, като човек на вярата, трябва да прави милостиня, както ще видим после с конкретни примери от християнски и мюсюлмански автори;

Това ме накара да мисля, че погрешно е разбрана същността на милостинята, както автоматично излиза като някакви провизии и помощи за изпадналите или както помним от по-горе "бедни и крайно нуждаещи се". Пак изплува примера със странстващите, раздали всичко и дали обет да нямат никакво притежание. Та, чували сме, че такива религиозни последователи преживяват от милостиня (в смисъла на храна, дрехи). Казвам религиозни последователи, но ако се сетех за по-конкретен израз пак нямаше да е свързан с "бедни и крайно нуждаещи се", а както видяхме из авторитетния речник и "просяци". Ние не бъркаме - тия хора са нуждаещи се, те просят, но за съвременния гражданин това извиква картина на жалногледащо детенце в ръцете на "майка си" пред ЦУМ. Разчитам, че разликата е съществена е ясно. Например монах францисканец с мисия да разпространи Словото при сарацините. Отказал се е от имущество и всичко материално, но вече поел към Африка, той ще разчита на милостиня по пътя, за да постигне мечтата да пролее кръвта си в името на Христос. Тук милостинята не е цел, а средство. Нашият монах не се е решил да бъде просяк, а проповедник. Нуждата тук я диктува святата кауза, а милостинята е човешката необходимост. Ако вие просите вяра, той ще бъде милостив да ви я предостави.

Та, да се върнем на ХУ задачката. Няма да се впускам пак в изреждане на християнски добродетели, но религиозен човек би следвало да се радва истински, ако види, че има състрадание у хората, че са милостиви, че се раздават, отколкото ако от тънкораиран джоб полетят няколко монети. Първите две положения от горе. Нали се разбира? Нищо ще поясня, докато прехождаме към останалата част от стиха.

Социалната дейност на проповядващия християнство (в случая ни - Свети евангелист Матей) е начинанието да убеди хората да си помагат, да бъдат братя и сестри и не само - целта е да ги убеди, че така е правилно и това е добро за всички. Целта му тогава не е да се храни и облича, нито да храни и облича, но това биха били следствия от успешното разбиране на Словото.

Сега, има нещо, което ми се стори интересно, дано ви е важно. У Свещеното Писание, доколкото успях да уловя, не се споменава за даване на милостиня. Там не се дава тя. Там тя се прави, както знаем, но също и става, дори се среща е. Е, струва ми се това не може да се сведе до простия, бездушен акт на подаването на подаяния.

Стана вече дума за това, че милостиня не е само да подаряваш излишъка си. Ще стане дума за това, че милостиня не е само дори да дадеш всичко, що имаш. Да видим, как милостиня се прави дори в пълна нищета. Ето апостол Павел:

"...че сред многото скръбни изпити тяхната радост бе изобилна; и при голямата си беднотия изобилно проявиха богатството на своето добродушие". Продължава: "...защото (свидетел съм) те се показаха доброволни пожертвователи по силите си и извън силите" 2Кор. 8:2-3

Правилно, ето как се прави милостиня - проявява се! Така милостинята премина от подаяние(както го разгледахме) в богатство. Така скърбящо-бедните се превърнаха в подаятели.

Ето и мюсюлмански текст (автентичността не е гарантирана), който по-лесно говори за същото: "Пророкът (с.а.с.) каза: "Всеки Мюсюлманин трябва да дава милостиня." Хората попитаха: "Ей, Пратенико на Аллах, ако някой няма какво да даде какво да прави?" Той отговори: "Той ще се труди със собствените си ръце, ще спечели за себе си, а също така ще даде и милостиня (от това, което е спечелил)." Хората отново попитаха: "Ако той не може да намери дори това?" Той отговори: "Той ще помага на изпадналите в нужда, които помолят за помощ." След това хората попитаха: "Ако не може да направи това?" Той отвърна: "Тогава той трябва да върши благи дела и да се пази от злодеянията, това ще бъде прието като великодушно дело."

На прима виста трудно да се забележи.

Свърших, засега. Дано сме изяснили достъпно основните положения дотук и да се заемам с останалото вече, че и поучителната част да стигнем.

"Не тръби пред себе си" не е чудно на езика.

Да видим "лицемерците" замалко. Тук намираме отново фундаменталното различие в разбирането на милостинята. За лицемерците, доколкото мерят лица или казано иначе се оглеждат в другите ще е важно само отсрещната реакция. Значи милостинята за тия ще е приоритет, само ако е оценена, обсъдена, протоколирана. Няма добродетел правена, има внимание очаквано и уважение, и преклонение.

Без прекъсване продължаваме "...както правят лицемерците по синагоги и по улици". Това са същите лицемерци в контекст, ако забравихте стиха. Щях да питам защо не е казано "църкви", а е казано "синагоги", но щеше да е грешка, доколкото разбрах сега. Ще подиря аргументи да си задам въпроса иначе, сега е несъществен. Та - "по синагоги и по улици"... Вероятно нашият лицемерец ще търси одобрение хем от редовите съжители, хем от служителите на вярата. От първите - за да си спечели име, от вторите - за да му спечелят спасение. Да си купи уважение и опрощение, като от разпродажба.

"Да ги хвалят" е необходимо условие за лицемерците да бъдат първи на опашката. Възхищение - да. Но по-важното тук е друго.

Завист! Да я предизвикаш е дори по-лошо, отколкото да я изпиташ. Кой си дава сметка за това. Всеки иска да е добродеятел, доколкото се ползва с привилегии. Не всеки обаче е способен на подобна милостиня (схваната предметно). Тук идеята е следната - ако някой раздава пари с цел-казахме-каква, в очите на другите е добродеятел, понеже е видно, осезаемо, дава цветни резултати. Този е, който дава милостиня, безплатния обяд. Сега другият, който прави милостиня, жертва себе си "по силите си и извън силите" при най-малка проява на малодушие ще зловиди милостинята си. Изкушен от цветовете ще забрави, че те са функция на светлината.

За "те вече получават своята награда" ще пропусна клишетата, вие си ги знаете. Нямам какво да добавя тук.

И изобщо мисля да спра да добавям, ами да си кажа което не можах да събера наедно по-горе

Да се видим в 21, за да кривим милостинята с още примери.

Сега е милостиня да отидеш да отделиш лева от стотинлевовата си заплата, за да пуснеш в касичка в църквата - нужда от реставрация, а милостиня ли е да отделиш ден от стотиндневния си цикъл , за да посадиш където е сечено - нужда от реставрация? Сега е милостиня да дадеш топла дреха на премръзнал скитник, а милостиня ли е да дадеш топла дреха на кръвния си премръзнал брат? Само толкова криво в заключение, да не задълбавам. Ето ги отговорите: Вярното разбиране за милостинята, като част от нещо много по-ценно, ще направи хората да знаят и разбират къде са нужни и кое е важно. На втория мога така: Вярното и масово усвояване на милостинята, както казахме, трябва да направи от народа братя и сестри. Успяхме ли да я изправим сега? Не е малко това да разбираш, но повече е да се опиташ да разбереш.

*бележка под линия:
Сега, аз от преводи не разбирам. Ще се постарая да разбера как е казано това в по-древни текстове или поне в съвременните гръцки и еврейски език, за да имаме точност и всички да са доволни. Тук обаче коментираме официалния български текст, според който милостинята се прави, а не се дава.

Коментирай първи!

Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани. При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане. Вашият IP адрес - 38.103.63.55 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
Име:
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*
	ВКЛЮЧИ КИРИЛИЦАТА ОТ БУТОНА  ПИСАНЕТО НА КИРИЛИЦА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ СПАЗВАТЕ БЛАГОПРЕЛИЧЕН ЕЗИК В КОМЕНТАРИТЕ СИ Потвърждавам изпращане: