 В едно обикновено работническо семейство се родило момче, което от ранна детска възраст проявявало изключителна мъдрост и проницателност. Помагало на родителите си активно, въпреки своите странични търсения на мъдрост и знание.
Според някой, малкото дете имало и пророчески способности. Често имало посетители, на които предсказвало близки важни моменти и давало ценни съвети, които винаги се оказвали правилни и решавали проблемите на много хора.
Когато обаче момчето станало юноша, взело довиждане със майка си и баща си и заминало да живее сред известни мъдреци, които с радост го приели заради проницателния му ум и бликаща мъдрост.
Изминали само две години и младия мъж се завърнал в градския живот. На въпросите за причината за скорошното му завръщане, той казвал, че е имал късмет и много бързо е достигнал до търсеното от него крайно прозрение.
Противно на обичайния живот на мъдреците, младежът се оженил и задомил, взимал активни участия в социалния живот в областта. След няколко години "мъдрият съпруг", както го наричали на шега негови познати станал политик. През политическата си кариера и в семейния живот, преминал през много важни моменти и винаги реагирал спокойно, адекватно и мъдро. Не допуснал да се случи нито един социален и политически скандал в областта. Семейният му живот също не познавал кавгата и напрежението.
Един ден мъдрецът се оттеглил от политиката и социалната дейност. Виден областен управител, негов близък приятел, организирал почетно тържество по повод оттеглянето.
След цял празничен ден в града по време на вечерята, управителят на областта попитал своят почетен другар:
- Премъдри друже, ти стана известен в цялата страна с невиждана досега политическа и социална активност. Допринесе за дипломатическите отношения на страната ни повече от колкото всеки друг през последните 100 години от историята ни. Създаде голямо семейство, което преживя много. Децата ти, внуците ти и съпругата ти, всички заедно ми казаха, че през дългите златни години с теб, в рода ти не е имало нито една кавга. Всички твои близки и далечни роднини, приятели, както и много високи личности на държавни служби идваха при теб за съвети. Лично императора ти предложи важни и високи политически постове. Не отказа на никого, не сгреши никога, помогна на всички. Днес двамата с теб сме стари. Аз ще умра в ковчег от злато и коприна, а ти ще бъдеш запомнен векове и ще станеш легенда. Кажи, друже, каква беше твоята тайна, от къде черпи своята несрещана досега мъдрост и прозорливост?
След речта на видния управител, всички гости въодушевено настоявали да чуят историята на мъдреца, който веднага с усмивка се съгласил да разкаже на кратко историята си. Изпил чая си, изправил се заобиколен от десетки погледни и започнал разказа си все така усмихнат:
- Приятели мои, роднини и колеги, в моя живот съм нямал нито една тайна. Особено тайни за познание и мъдрост. Аз съм човек като вас, които имаше късмет да превърне във видна обществена фигура. Вие ме провъзгласихте за мъдрец, вие ме уважавахте заради мъдростта ми. Когато бях дете исках да бъда мъдрец и винаги да намирам истината там, където никой не може. Играех си с възрастните като те ми разказваха зрелите си проблеми, а аз детински им измислях въображаеми разрешения. Не бях и пророк. Израствайки, аз не приех идеята, че живота е низ от сложни и проблеми детайли. Гледах на него като поредица от прости взаимодействия. Годините минаваха и детето в мен си отиваше. Тогава се стреснах и осъзнах, че тази игра скоро ще свърши, а си бях дал клетва да изживея мъдър живот. За това реших да заживея с мъдреците, за да се науча на проницателност и да намеря познание.
Една година спазвах правилата им и следвах инструкциите им, но с изминаването на месеците ми се струваше, че просто изглупявах повече. Обезпокоен от завръщане, засрамен, нервно се разхождах в малката гора до селото ни. Бях толкова погълнат от мислите за себе си и как да стана мъдрец, че насред поляна се препънах в нечии дисаги и паднах на зелената трева. Още преди да се изправя усетих удар от пръчка по главата си. Така се запознах с най-точния стрелец с лък в провинцията. Вместо поздрав, той ми каза:
"Ако сега те оставя без глава, ще се разхождаш без да забележиш". След това ми се усмихна и добави: "Подреди багажа ми, който така невъзпитано ритна и заповядай да обядваш с мен". Негови слуги ми разказаха, че никога не е пропускал мишена по време на стрелба. С особено видно любопитство го запитах как се е научил да стреля винаги безупречно и споделих, че аз искам да стана мъдрец, който никога да не греши в преценките си. Стрелецът се смя и сподели, че искрено се е забавлявал този ден с мен и ми каза, че не може да ме научи на мъдрост, но ми сподели тайната на неговата безупречна точност с лък. Думите му бяха: "Когато се прицелваш в мишена се оттегляш от самия себе си, от мисълта и от преценките си. Държиш лъка опънат толкова време колкото е нужно. Има само един единствен момент, в които ръката трябва да освободи стрелата. В този момент тя ще стигне мишената и ще бъде точна. Само ръката в покой може да освободи стрелата в точния момент. За това аз цял живот освобождавам стрелата единствено с безупречност."
Цяла дълга година ми трябваше да осъзная думите на стрелеца и да разбера, че мога да бъда точен в преценките си, единствено когато съм извън тях. Мога да бъда мъдър едва когато се оттегля от мисълта си и проследя в покой всички последствия от моите действия. Научих се да виждам всяко напрежение и действие породено от ум, който не е в покой, като лавина от хаотични последствия. От тогава до днес, приятели мои и гости, аз търсих покои в собствения си ум, който само и единствено, постигнал пълната липса на предразсъдъци и преценки, може да освободи стрелата на мъдростта като ви даде решение на проблема, лишено от напрежение и тревога. Вие трябваше единствено безупречно да вярвате в моите думи и да следвате простотата на идеите ми, облечени от мен със строгост и атмосфера на мистична мъдрост и сериозност. Единствената дарба, която може би имам, е дарбата, която е имал и стрелеца - да почувстваш състоянието на покоя и да освободиш стрелата на истината, мъдростта и познанието. След това само наблюдаваш полета й към мишената.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 503
1. Мъдростта на върха на стрелата
Написано от oldcastle, на 27-01-2008 21:56
Да, с прибързани и импулсивни решения винаги се греши. Умът в покой винаги взема по-точни и правилни решения. Много хора страдат от това и лошото е, че не го осъзнават. Въртят се в един кръг и не могат да намерят изхода. А изхода е само на една крачка до тях. Просто освободи ума от напрежението, изхвърли всичко излишно и мисли върху конкретния въпрос, като се абстрахираш от всичко друго. Отначало е трудно, особено за човек, който не е свикнал така, но с упражнения и постоянство всичко става. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (1)
