". . . И попита тогава слепеца.
– Къде си? Защо не те виждам?
-Не ме виждаш, защото не знаеш как да гледаш!"
Панчатантра
Има ли бог
Всичко което знаем за заобикалящия ни свят, дължим на сетивата си. Нима за съществуването на слънцето, бихме разбрали ако не го виждахме, за съществуването на морето, ако не плувахме в него, за съществуването на птиците, ако не ги чувахме. Човека чува, вижда, усеща, помирисва и така светът е изграден , светът е оцветен и надупчен с понятия.
Ние обаче сега разсъждаваме и ето сами си задаваме следния въпрос.
Как примерно, Ератостен е бил изчислил площта на земното кълбо, до впечатляващите четири процента точност, две хиляди години преди Христа, след като е виждал най – много на сто квадратни километра от него? Как тогавашните мислители са достигнали до идеята за атома, частици толкова малки, че “те били навсякъде в нас и около нас”? Как гупсите, древната индийска цивилизация, са достигнали до идеята, за съществуването на нулата и до съставянето на десетичната бройна система?Всички тези съмнения, не ни водят до никъде, освен до идеята, идеята която явно е сътворила математиката, физиката, литературата.
Но какво е общото между въпроса ИМА ЛИ БОГ и квантовата физика, между Дарвиновта теория и въпроса ИМА ЛИ БОГ, какво е общото, да и кое е противоположното?
Може би отговора е един, вероятността този отговор да е верен, е също толкова голяма , колкото и да не е верен, всичко зависи от това как гледаме и с какви очи гледаме.
Намерението и идеята!
Един въпрос и толкова отговора - колкото са и хората на планетата.
-Ето ме! – отвръща на провокативния въпрос, току що загасил цигарата младеж.
-О... моето семейство са атеисти, но аз като се замисля, вярвам в съдбата, да мисля че вярвам в нещо, но дали е бог, не знам! – срамежливо споделя елегантната дама.
-Кажи ти и аз ще ти кажа? – пък отговаря, намигайки моята приятелка.
Така , наистина безброй отговора, но никой не изчерпва, никой не убеждава или изeснява този въпрос. Прибягваме до великите мислители, до големите книги. Там откриваме стотици хиляди думи, описвайки и отговарящи на стряскащи разума проблем.
-Учителю ,как да достигна до божественото, ами ако не съществува? – плахо задава своя въпрос, току що постъпилия в храма будист.
-Стой, просто стой под тази череша и брой падащите листа!- отговаря смирено учителя.
-Учителю съзрях, достигнах съвършенство, докоснах се до божественото! – замаян крещи ученика, след десет години съзерцаване на черешата в градината на храма.
-Всичко бе както винаги, но този път падащите листа ми откриха истината, за цялата вселена. Черешата ми отвори портите, божествени!
-Чудесно! – възкликва старейшината - но нима още не си разбрал, че дървото го няма от години!
Ето, макар някои да са алогични, а други да са толкова здраво стъпили на земята, всичките извори на знание, не конкретизират или пък утвърждават, каквото и да е било обяснение или представа за съществуването на Бог. Сега и това наше начинание, не доведе до отговор на въпроса. Не задоволи нашето търсене. Толкова много намерения и идеи, но ето ние отново сме пред незнанието.
Какво ни оставa?
Остава ни да се оттеглим, от външните източници на информация. Да се опитаме да погледнем навътре в себе си, да притаим дихание и да съзерцаваме. Питаме себе си, като безброй мисли, отговори и още толкова въпроси възникват на секундата. Всички те, свързани с нашия опит, с нашия живот. По някакъв начин отражение на самите нас. Те, ще се опитат да изяснят, да изчерпат, смислово зададената задача. Но какво наблюдаваме, идеи и мисли които нямат нищо общо с въпроса, някакви ежедневни сцени от нашия живот. Подобие на доказателства, преди всичко логически и във връзка с някакви примери. Съмнения относно истинността на примерите, които биха доказали имането на бог. Съмнения относно връзката на нашия житейски опит с въпроса. Накрая на това умствено разрешаване на проблема, ние се намираме в състояние на пълна не представа и заблуда относно - нашета идея за съществуването на бог.
Изморени и напрегнати. До някаква степен ядосани и отвратени от всичката тази ”главоблъсканица”. Но все още притаили дъх, ние ще усетим, ще почувстваме. Едни от нас ще бъдат толкова дълбоко вярващи в съществуването, а други няма и дори да могат да погледнат на въпроса сериозно. Но всички, ще се докоснат до тази искра вътре в нас, която ни предоставя знания и която ни напътства в собствения ни живот.
Слънцето изгрява и залязва, без да са му нужни помощта на хиляди човешки умове. Но за нас, би било по интересно да разберем, защо му е да изгрява? И сега нямаме нужда да изминаваме целия този път до отговора , а сега просто ще притаим дъх и ще усетим. Ще познаем без да сме видяли и докоснали. Просто е и затова се пее Allah o egber, allah o egber, тоест Бог е един, Бог е един!
Автор: Андрей Андонов
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 709
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.16 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай първи!
