На страха очите са големи
Сега би било удобно първо да започнем с определение на горните понятия. Страх. Човекът и животните могат да изпитват страх, който да е естествена функция от инстинкта им за самосъхранение. Примитивно погледнато, инстинкта е достатъчен за да запази живота. При животните страхът е фактор, при наличието на който се отделят различни хормони и невромедиатори напр. адреналин, норадреналин, допамин etc. Тяхната поява в кръвообръщението е достатъчна да засили чувствителността на сетивата и да държи в готовност опорно-двигателния апарат, от когото при нужда ще се изисква 100 процента активност за справяне със ситуацията. Така работи инстинктивно образуваният страх, който действа в полза съхраняването на индивида. При този страх "очите" биха били "големи" именно заради усилената им активност. Животното трябва да държи под наблюдение колкото е възможно по-голям периметър, което предполага по-широко отваряне на очите. Зеницата се разширява също и ето ни едни "големо очи". Всичко това е вследствие на изпитан страх.
При човека, примитивните инстинкти и неговата биохимия имат същия характер, както при животните. Човека се различава (спрямо страха) от животното по това, че неговият страх може да не бъде само от екзистенциален характер или той да бъде провокиран от ситуации, които не застрашават пряко живота му. (тук под "страх" разбираме онава състояние на безпомощност, при което някой е завладян от чувството, че нещо (осъзнато или неосъзнато) може да го унищожи или да му навреди). При човека можем да наблюдаваме също състояния на боязън (несигурност, породена от осъзнаването на безсилието на някого пред нещо неизвестно, неочаквано), опасение (чувство на безпокойство, породено от предусещане, че нещо неприятно, нередно може да се случи или че нещо може да стане не както трябва)... Така тези страхове при човека можем да наречем съзнателни, понеже те не произтичат от непосредствена опасна ситуация, а са вследствие на очакването нещата да се развият неблагоприятно. Тези страхове никога или рядко успяват да провокират процесите от биохимичен характер, които разгледахме по-горе, и така те остават само в нашето съзнание - организма рядко разбира за тях (наблюдават се учестен пулс, тревожност). Това могат да са, например, страхове от предстоящ изпит, интервю за работа, страх да не загубиш половинката си и т.н. Пак повтарям - те не засягат пряко съществуването на индивида...
Да видим защо и кога можем да наблюдаваме явлението "големи очи", което 1. очевидно има метафоричен характер, но и 2. буквален - отчасти действително отговаря на описанието:
1. "Големите очи", вследствие на озъртането за нещо. Тук имаме отново онзи страх, незаплашващ живота ни. Можем да го разгледаме като страх от разрушаване на репутацията. Например: ако някой работи във фирма, а от друга фирма са му поръчали да направи копия на важни документи, то този би се озъртал а) докато прави самите копия, от страх да не бъде забелязан от колеги или началници (буквално*) и б) в последствие, по време на рутинните си задължения в офиса, би се озъртал наоколо, за да разбере как се развиват нещата и да не би случайно някой да е забелязал простъпката. Друг пример: някой е излъгал за нещо и по същия начин се озърта, за да разбере дали лъжата му не е била разобличена (метафорично).
2. Тук правим аналогия с познатото "Отваряй си очите!". Това ще означава "Бъди нащрек", "Внимавай!" - когато отворените очи се явяват необходимо условие за превенцията на евентуални неугодни последствия. Например: Дължиш на Кольо от Долни Дъбник пари. Тогава ще знаеш, че ако ти се случи да ходиш в Долни Дъбник, ще трябва да си държиш очите широко отворени (големи), за да забележиш Кольо преди той да забележи тебе.
Сега да видим психологическия момент. Ако някой, да речем, е имал строги родители, които го държали отговорен за всяка невинна детска пакост, наказвали го и т.н., то вследствие на това този човек, като възрастен, е вероятно да има насадена наклонност към перфекционизъм. Този човек вечно ще се оглежда около и в себе си, от страх да не би нещо да не е наред, да не би да е неизряден. Ще държи околните "под око" и ще определя у тях всяка промяна в настроението като негативно отношение към самия него. Така можем да кажем, че този човек има страх от неодобрението на останалите, а "големите очи" са необходими на неговото желание да забележи у околните скритите им критики към неговото поведение. Това е ако разглеждаме метафоричния характер на обсъжданата фраза.
Друг пример. При случаи на изнасилване, травмата ще акумулира у жертвата чувство на страх от повторно издевателство. Така тя ще държи очите си широко отворени за фактори, предшестващи събитието, като би изпитвала страх от сходни с насилника лица, места идентични с местопроизшествието и т.н.
Има различи патологични случаи, при които човека на подсъзнално ниво е заставен постоянно да пази живота си. Такива са различните разновидности на параноите. Такъв човек се чувства в постоянна заплаха от заобикалящия го свят. За параноика това е враждебна среда, хората са опасни и искат да му навредят. Така у него се заражда един измислен инстинкт за самосъхранение, който го държи в постоянно напрежение, като го кара да си "държи очите отворени", за да може да види отдалече наближаващата го опастност (буквално), била тя и под формата на добронамерена покана за среща (метафорично).
Имаме и различни фобии, които също биха допринесли за ефекта "големи очи" (буквално). Те всички действат по един и същи механизъм и чувството на страх от непосредствена опасност тук има действителен за съзнанието и организма характер и ефект...
Тук ще разгледам някои възможни интерпретации на фрази, които ще свържем със заглавната.
Ще направим отново аналогия с друг известен фразеологизъм, а именно - "Очите са прозорец към душата". Тук ще разбираме, че в очите може да се прочете моментното душевно състояние. Сега, понеже страхът е силно обособено чувство, съпроводено със забележими промени в поведението и настроението, можем да разгледаме горното по следния начин: тъй като страхът се разпознава лесно и е чувство, а в очите най-ярко се разпознават чувствата, то "големите очи" предполагат, че състоянието на страх не може или трудно би могъл да се скрие. Като антипод на сравнението на метафорите за страха, големите очи и прозорецът към душата ще отнесем злобата и малките очи. Тук значение ще има това, че от злоба очите се свиват (буквално), и, че на практика прозорецът се смалява, тъй като злобата е лесно за маскиране чувство (метафорично).
Нека видим и друго. "Страх лозе пази". Ще рече, че от страх да не навредят на лозята му, човек ще трябва да отиде и с големи очи да наблюдава за неприятели. Да бъде нащрек именно там, където е опасността. Можем да отнесем примера и към началник, постоянно наблюдаващ служителите си от страх, да не би да не си вършат работата, да го крадат, да злословят и/или да желаят да заемат неговите функции; също и към ревнивият съпруг, който с големи очи наблюдава всяко действие на своята любима, от страх и опасения за тяхната връзка и най-вече за своята "единственост".
*абстрахирайки или буквалния, или метафоричния характер на посочената фраза...
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 4963
1. лелеееее
Написано от кольо, на 13-01-2010 02:36
баси кви срамни неправилности имало - не съм го поглеждал оттогава тва.. обещавам да редактирам сом дей |
2. лудница
Написано от злати, на 12-01-2010 19:03
мн добро |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 188.165.248.204 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
Търсене 
Коментирай (2)
