Ще разгледам начините изкуството да е възможно и да върви наред с науката, като градивен елемент на човешкия напредък. Започвам с науката - най-сигурната изходна точка и то приложната наука.
Проста схема - у учения-откривател се ражда идея, той знае, че е на път да направи откритие. За да реализира тази идея, той ще използва своите знания и нужните му инструменти. Ученият-откривател има да показва нещо, което смята за ново, съществено и полезно. Неговият път е науката. Работата на учения ще бележи триумф, когато откритието намери своето място в стълбицата към разгадаване и овладяване на природните сили и действителност. Да ги подчини.
Подобно на учения създателят на изкуство е истински откривател. Той също има да покаже нещо важно. Да вземем в частност живописецът. Неговият начин да покаже предмета на откритието си са идеите му и като необходимост - боите, знанията и способностите му. Той обаче е на път да подчини човека, не природата. Живописецът, със своя талант, ще изобрази чудесен пейзаж, портрет на красива жена или историческо събитие, но това е само част от неговото създание. Умелата игра с цветовете, светлината и формите ще заинтригува наблюдателя, той дори може да остане възхитен от сръчността и таланта на живописеца, но това е нищо в сравнение с трансцендентността на основната идея на създателя. Както, когато братя Райт за пръв път показали своето изобретение "самолет", пред смаяните погледи на наблюдатели.
Да, публиката може би е останала очарована от вида тази неземна машина, но мисията на братята и на машината е била съвсем друга. Тук не машината играе роля в откритието, но възможностите й да подчини природните закони, да ги използва. Живописецът, с неговите багри, няма за цел просто да нарисува нещо красиво или пък достоверно. Творбата му също има цел - да представи възможностите на идеите на самия творец. Неговата картина обаче няма да полети, за да разкрие истинската си същност. Ще трябва съзерцателя да полети, за да стигне до идеите на автора.
Тук отново имаме овладяване на стихии, но този път вместо да се бори с вятъра, земното притегляне и аеродинамиката откривателя ще трябва да се пребори с куп човечки емоции, за да може творението му да изпълни своята мисия, а именно - да предаде на съзерцаващия посланието, откритието на автора. Както вече казахме изкуството не е просто едно копиране на реалността, едно res. То се съдържа именно в авторското преиначаване. Там са идеите.
 Отричането на реалността е основната черта в живописта. Тук не говоря за изопачаване на образи и недействителни и недостоверни картини. Точно достоверните и действителни са нереални. Живописецът, който с четката си върху платно е изобразил бягащ кон е нашият виновник, минал границата на абсурда. Ето как: пред нас на едно място стои бягащ кон. Никъде другаде в природата не можем да срещнем подобно, но е малко рано за това.
Ще дам друга тема: сега загледах "Мона Лиза". Разбира се, много пъти и преди съм я заглеждал, но сега беше различно. Разликата идва от придобито ми от една единствена книга знание за живописта, изкуството изобщо.
Тъкмо сега с помощта на известен испански автор аз видях една идея, не просто рисунка на мистериозна жена със загадъчна усмивка. Аз не знам дали понятието "естет" е уместно да се употрби в случая за Ортега, но той, както и много други като него са едни чудесни преводачи. Защото изкуството има нужда да бъде преведено. Откритието-идея на живописеца не е като на учения-откривател. За Томас Едисон е било достатъчно крушката му да светне и той би постигнал и едновременно с това предал идеята си и началната си цел. Ние всички ще видим светлината, независимо от настроението, опита, знанията и социалния ни статус. Не е така с живописта, където се изобразяват абстракции. Живописва се тъга, например. Ето - трагедия, както често се случва. Джокондата, отново.
За лаик като мен няма нищо трагично в правоъгълна рамка с рисунка на дама, която дори не изглежда зле, а напротив. Изключено е предметът-картина да ми въздейства, както ако беше пирон от Разпятието, да речем. Явно това не е и лична трагедия на живописеца, който безжалостно въплъщава идеите си в портрета, без да си дава сметка, че това е красива дама. Изключено е тогава автора да ми въздейства, както ако беше живописал любимата си на раздяла.
Тогава за мен какво остава - с помощта на преводача, моя гид в страната на изкуството да се върна назад във времето, за да се запозная със събитията около портрета. Също с негова помощ ще забележа в детаили всичко, което с едното гледане не съм успял. Ще забележа "усилието в слепоочията й", "свитите устни, сякаш с тях повдига тежестта на огромния товар меланхолия". Лека-полека ще си дам сметка, че загадъчната усмивка не е просто загадъчна и толкоз, но е част от един път, минаващ през скритите от погледа идеи и мотиви на Леонардо. Ще разбера, че всъщност трагедията тук не присъства у автора, нито у модела, но е вътре в мен. Ще намеря още едно място, където личните ми емоции ще ме отведат, но насочени правилно. Без посоката, дадена ми от естетиката, аз бих се подвел. Ще река "Харесал е Леонардо мома, похарчил е четири години от живота си, за да й посвети красив портрет" или пък, ако съм малко по-запознат ще кажа "Поръчка! Джокондо плаща, Леонардо продава талант".
Ще се върна на най-сразяващата за мен част от живописта - възможността да се придаде движение на нещо статично. Първо, да кажа за движението в пространството, което така и не се осъществява. Ако е бягащ кон е лесно - всеки знае как изглежда и стига живописта да е достоверна и да извиква образ от паметта. Странно как едновременно аз рабирам, че коня не се движи, но и го виждам бягащ. Става така, че статичността на коня от картината за мен губи смисъл. Картината вече е извикала образа на препускащия кон от съзнанието ми. Аз знам как изглежда.
Тук спирам да гледам просто картина и започвам да виждам истинския кон. Гледам вече в прототипа на художника, който току-що постигна идеята да ми предаде възхитата си.
По-интересно е как картина може да предизвика движение у човека, в неговия вътрешен ред и емоционално състояние. Ето - едно непознато лице на жена все още диктува на хората лекции за емоционалността. Дама, станала символ на скъсването със стереотипите, показваща самоограничеността на всеки, който се доближи, скрит зад "мъдрите" си убеждения и великите си постижения. Движението тук е подбудено от идеите на живописеца. Творбата е неговото превозно средство, както за братята беше самолета. Закономерностите на физиката са основата, необходимо и достатъчно условие творбата на Райт да бъде възможна, като осъществена идея.
В живописта пък, закономерностите на човешкия характер са почвата, където никнат идеите на автора - с творбите си той засажда семената им, а човешките емоции са достатъчни да напояват цяла джунгла, в чието разрастване ще усетим движението. Пътеводител в джунглата отново е естетиката. Тук ролята й е да ни отърве от товара на ежедневието и опита ни, да ни отдели от собствения ни свят, за да можем да усетим света на автора и творбата, обективно, но без право на оценка.
За живописването боите, платното, четката, цветовете, формите, образите са само средство да бъде изложена авторовата идея. Те не са от значение за разбирането на творбата, а само за нейното възприемане - материализирането на идеите е необходимо, но физическото им представяне не е в основата, както не е в същността на самолета да има крила, но е основно летенето.
Тук намираме ефимерността на красотата, която виждаме в образите, цветовете и светлината. Разбиранията за красивостта се променят, за да се опишат накрая в дебели книги, линиите по картините избледняват, цветовете менят стойността си. Сивостта в настроението на Джокондата обаче нито ще избледнее, нито ще излезе от мода. То ще остане авторова идея дори картината да е жълта.
На когото живописта доставя поток от информация извън рамките на картината ще разбере, че тези четири ъгли са като на прозорец. За нас не съществува само това, което виждаме през прозореца, но си даваме сметка, че то е свързано с останалата част от света. Разбирането, че картината е част от представянето на една идея ще ни покаже истинското откритие на нашия живописец-откривател. Той е изобретател на духовни пътища, а картините са неговите пътепоказатели.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 960
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай първи!
