Гласове -
Това е секцията на www.occultism.biz, която е от хората за хората. Напишете това, което винаги сте искали да кажете пред света. Ако имате възможност да оставите съобщение на тези, които ще живеят 1000 години след нас и се чудят какво ли е било 1000 години преди тях, напишете им как живеете. Какъв е вашия свят. Ние ще го публикуваме. След това разпространете тази страница сред приятели, познати, форуми и блогове. Така една част от света ще чуе посланието ви. А може би някак то ще отлети и в бъдещето. Натиснете тук
Не забравяйте, че във форума на сайта www.occultism.biz/forum можете да дискутирате теми и въпроси, които ви вълнуват. Отговаряйте на въпросите на другите или задайте свой собствен въпрос или просто споделете нещо. Необходима ви е само регистрация. Коментари - под всяка статия в този сайт ще намерите текстово поле за коментари. Ние винаги сме разчитали на вашите мнения и за нас, вашите коментари са много важни.
Разбира се, че можете да ни пишете по всяко време на електронната поща на сайта webmaster@occultism.biz за каквото пожелаете. Въпроси, критики, поздрави, проблеми...
ICQ по спешност: 178079719
В клишетата се казва, че даден сайт е неправителствен, некомерсиален с благородна цел. Когато преди около 6 години започнах всичко това не мислех за правителства, комерс и благородни цели. Имах за цел да върша нещо смислено и ценно и след време много хора откриха смисъл и ценности. Всеки един от вас може да помогне с превод на интересна статия, да напише авторска такава или просто да разкаже на познатите си за съществуването на тази страница. Всяка подкрепа ще бъде дълбоко оценена. Пишете ни
Благодаря ти, че натисна този малък червен въпросителен знак!
Желая ти успех по пътя ти и знай, че много от нещата, които търсиш са вътре в теб!
Желая успех и добро на всички приятели, гости и
редовни посетители на www.occultism.biz
Попътен вятър!
Джозет Вигее-Лебрум беше същество със сиво-черна кожа, непрогледно черна коса, черни очи и сребърни зеници. Беше алчен, но не и за земни богатства. Не можеше да се справи със светлината и се ужасяваше от нея. Не обичаше мрака, но само него можеше да понася. Когато досадното слънце се запилееше нанякъде, Джозет обличаше черни кожени панталони и яке и излизаше. Луната го дразнеше, но ако сложеше широки слънчеви очила, я търпеше. Разхождаше се бос около кварталния канал, защото му напомняше на река. Ако не обръщаше внимание на миризмата, разбира се. Тогава Джозет наблюдаваше хората. Не го интересуваха, но го учудваха. Смятаха се за различни и се стремяха към уникалност. Затова и не ги интересуваха другите или може би имаше по две-три изключения за всеки. Но към останалите милиарди хора искреното внимание беше нулево. Точно това бе причината за грозните картини, на които Джозет беше свидетел всяка нощ. Той недоумяваше как е възможно свят на разумно мислещи същества все още да бъде управляван от закона на джунглата: „Най-силният оцелява”. А слабите умираха, жалки. Всички хора се възмущаваха на глас, но в така наречените си „души” съвсем спокойно приемаха мизерната загуба на слабите. Смятаха, че разграничения като „силни и слаби”, „умни и глупави” или „скучни и забавни” ги правят различни. А всъщност бяха абсолютно еднакви, само обстоятелствата се променяха. Джозет се надсмиваше и отвращаваше от елементарното мислене на хората. Толкова ли не можеха да разберат, че ще имат много по-голяма полза, ако не търсят дребните различия помежду си? Не би било толкова трудно за група себеподобни да бъдат заедно. На Джозет хората не му бяха скъпи, така че нямаше причина да се опитва да им помага. Нямаше и съчувствие в душата му. Сребристите му зеници се местеха бързо и възприемаха заобикалящия го свят. Някак… всичко беше потискащо. Бяха му казвали, че животът тук поне изглежда красив, но дори и на външен вид не му допадаше. Хората бяха успели да наранят и природата с егоизма си. Как беше възможно?! Това си беше материя, а материята имаше изключително влиятелни качества! Имаше само едно обяснение, което изглеждаше невъзможно за Джозет… Духът на хората явно беше толкова силен, че можеше да властва над материята. Джозет стоеше вцепенен. Много неща беше виждал през дългото си, мъчително съществуване, но това надхвърляше всякакви граници… Не, материята си имаше принципи, закони, които не можеше просто така да бъдат преодоляни и контролирани от духа… Но дори и да не искаше да го приеме, беше ясно, че в своя свят хората са намерили начин да поставят душевните си терзания и желания на първо място. Само като си го представи, Джозет осъзна какви невероятни възможности можеше да предложи този пробив… Даже страх го хвана от тази нова, неконтролируема сила. Тя можеше да донесе светкавичен просперитет, но и цялостно унищожение, ако беше използвана безрасъдно или, още по-лошо, беше подценена. Джозет усети как съзнанието му се преизпълва с множеството варианти за развитие или унищожение. „Възможно ли беше наистина хората да не осъзнават какво са постигнали?” Този въпрос така го тормозеше, че сърцето му щеше да се пръсне от ненормално бързия пулс. Той видя някакъв мъж да минава наблизо и веднага се затича към него. Останал без дъх, Джозет попита: - Извинете… Може ли… да ви задам… един въпрос?... - рязко вдишваше той, но продължаваше да полага усилие да говори. - Ами, ако държите толкова – отговори непознатият с учудена досада. - Вие… изобщо всички хора… осъзнавате ли каква сила… сте постигнали чрез разума си? - Аз ли? Аз не съм толкова умен чак… Ходя си на работа… Благодаря ви за комплимента все пак – усмихна се човекът с недоумение. Джозет не разбираше за какво става дума, но не каза нищо. – А има някои други, които са много умни. Те са учени, работят по разни… сложни места… уф, не знам точно, не ги разбирам много тия работи… Аз не се занимавам с такива неща. Но вие как така…? - А… Да, благодаря ви… Това беше предостатъчно за Джозет. С бавни крачки се отдалечи. Толкова беше шокиран, че беше забил поглед в босите си крака и малките, натрошени камъчета, които настъпваше. Значи все пак хората нямаха идея какво са направили! И то причината отново беше човешкият непукизъм за забиокалящите мисли и събития. Как беше възможно тази черта да създава толкова много проблеми на хората, а те така и да не се усещат?! Можеха ли всичките им пагубни грешки да бъдат простени заради невежеството им? Джозет вдигна глава. Вгледа се във всеки детайл от този разрушен и все още разлагащ се свят. Отговорът се избистри в ума му: Не можеше да бъде простено. Без съмнение.
Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
Имах всичко. Имах стереоуредба, която беше сносна. Гардеробът ми
ставаше внушителен. Бях почти съвършен. Сега всичко отиде на вятъра. -
Знаеш ли какво е пухения юрган ?- Юрган.- Завивка. Просто завивка. Защо
ни е на хора като теб и мен да знаем какво е това? Това жизнено важно
ли е за нашето оцеляване ? Не. Тогава какво сме ние? Не знам.
Консуматори. Правилно. Ние сме консуматори. Ние сме продукт на манията
за модерен начин на живот. Убийства, престъпност, бедност. Тези неща не
ме засягат. Това, което ме засяга, са лъскавите списания, телевизор с
петстотин канала, името на някой си върху бельото ми... И майната му на
канапето ти на зелени райета. Казвам ти - не бъди съвършен. Стига си
бил перфектен. Промени се. Нека всичко си тече.
Системно описание на статията : Окултизъм, езотерика, психология, шаманизъм, вещерство и паганизъм. Билки и лечение, древни религии и традиции
Системни ключови думи : окултизъм, езотерика, магия, вещерство, хороскопи, астрология, зодии, лунен календар, шаманизъм, кастанеда, билки, лечение, наука, психология, социалност, религия, мистерии и загадки , Чуждият
Енциклопедия Окултизъм и Езотерика - начало | условия за ползване | всички права запазени под защитата на и
За коментари, предложения и реклама пишете на адрес webmaster@occultism.biz
www.occultism.biz ® 1999 - 2008
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай първи!
