|
Историците са смятали, че само стоките са пътували по търговските маршрути, а хората са стояли встрани. Но щели да се появят нови разкрития.
Следващите разкрития щели да дойдат от пустинна област в китайската провинция Синдзян. Това е пустинята Такламакан в най-западната част на Китай - обширна пустиня от пясък и камъни, обрамчена от непрекосими планини. На юг са склоновете на Хималаите в Тибет, на юг е замръзналата пустош на Монголия и пустинята Гоби. Такламакан е далече от гостоприемството - замръзнала през зимата и изпепеляващо гореща през лятото. И все пак, градове като Жаухо, Субашу и Лулан сега руини в пясъка, но някога кипящи от живот, защото те били важни спирки по пътя на коприната, където търговците намирали убежище и обменяли стоките си. Когато търговците на коприна прекосявали Такламакан, те свързвали за пръв път хората от културите на Изтока и Запада. Или поне така смятали историците. Но на края на Такламакан, приютено в един слабо посещаван музей, било едно откритие, което щяло да промени всичко това. Мумии. Не умишлено подготвени мумии по египетски образец, а древни трупове, естествено запазени от дехидратиращия пустинен климат. Подобни мумии не са необичайни за пустинните области. Но тези били толкова неочаквани, че шокирали археологическия свят. Чертите им били не на азиатците, населяващи континента днес, а напълно различен физически тип. Някои от тези тела са с височина над 1.80 метра - много над нормата за местното китайско население. Разложените им останки са запазили кичури руса коса, високи скули дълги изпъкнали носове и обли, дълбоко разположени очи. Това не са характеристики на азиатци, те са типични представители на бялата раса - т.нар. кавказки тип. Изглеждало, че те са посетители отвън, пътници, умрели на хиляди километри от дома си.
Мумиите предизвикали буря от въпроси. Защо тези хора са толкова различни от днешното азиатско население? Кои са били те? И откъде са дошли? Имало една следа: те били облечени в ярки дрехи и увити в сукно. Айрийн Гуд е текстилен експерт от Университета в Харвард. Тя е поканена от китайските власти да вземе проби от плата за анализ. В лабораторията си тя провежда щателен оглед. Първо оглежда дизайна, шарките и тъкачните техники, сравнявайки ги с тези, използвани от различните култури през историята им. „Виждах стилове и мотиви, повлияни от зони, за които сме мислели, че са твърде различни и далечни, най-вече тези вълнени платове, за които знаем, че са от Северна Европа от Желязната ера.” После тя се заела със самите влакна. Напредналите техники й дали възможност да определи оригиналния източник на материалите. Помогнал й и фактът, че повечето платове били вълнени. „Има много диагностични характеристики за животинските влакна, чрез които да се определи от какво животно са - това са диаметърът, формата и напречното сечение на влакното, типът и формата на плочките, как са разположени върху влакното, а също и степента на накъдреност на влакното. Под мощния взор на сканиращ електронен микроскоп формата и структурата на всяко влакно става кристално ясна.” От тази детайлна картина Айрийн може да продължи до идентифицирането на породата овце, от които е извлечено влакното. Анализирайки резултатите, Айрийн скоро осъзнала, че вълната от дрехите на мумиите идвала от порода овце, които не се срещали в Китай по онова време. В културно отношение Китай не участвал в производството и употреба на вълна до значително по-късно. Вълната, използвана при мумиите от басейна на Тарън - част от нея била свързана с овце, а следователно и хора, които имали общ прародител с тези в Европа. Така че, те почти със сигурност са дошли от Запад. Ако това са мумиите на посетители от Запада, изключително важно е да се разбере кога са пристигнали. Възможно ли било да са толкова стари, колкото изглеждали? Лабораторните изследвания показали, че мумиите са на хора, починали преди около 4000 години - почти 2000 години преди императорът Чин да отвори пътя на коприната. Присъствието на мумиите означавало, че е имало западни посетители в този далечен край на Китай много векове по-рано, отколкото сме смятали. Това доказвало, че не само търговията със стоки карала хората да предприемат пътешествие през Азия. Очевидно търговците на коприна не навлизали в непознати земи, а вървели по стъпките на много по-ранните си предшественици.
Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 794
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
| |