|
Свързващ Изтока и Запада, Константинопол, днешният Истанбул, бил естествен кръстопът - един древен град на Босфора, разделящ Европа и Азия. Идеално разположен, Константинопол се превърнал в център на всички големи търговски маршрути, създавайки величествена смесица от култури и търговски стоки. До 10-ти век сл.хр. междуконтиненталната търговия вече имала стабилна основа и по-късно щяла да се превърне в Отоманската империя. Доколкото това засягало историците, разцъфтяването на Константинопол било началото на една комуникация на далечни разстояния в тази част на света. Но на 800 км от столицата в голата тундра на турската анадолска степ, един от най-старите градове в света има да разкрие нещо ново. Чато Хоюк датира от зората на човешката цивилизация. Това е най-ранният град, откриван някога, първото доказателство за хора, живеещи в голяма установена група. Тук преди 9000 години е имало улици и къщи с украсени стени и орнаменти. Екип от английския университет в Кеймбридж бавно разкрива града. За археолога Шахина Фарид това доказателство за човешко общество е повратен момент в човешката история. Според характеристиките на Чато Хоюк, това е едно от първите места, където хората са започнали да живеят заедно след ловните съобщества. Те се заселвали на едно място и започвали да строят къщи и да се възползват от околната среда. Градът се поддържал от фермерство и векове наред хората му се радвали на стабилност. И те не просто изкарвали прехраната си. Скелетите, погребани под къщите, разкриват, че жителите на града са били добре хранени и здрави - очевидно са живели охолно. Обществото в Чато Хоюк изглежда се е справяло много добре на това определено място. Мястото било населено и там са живели хора над 1000 години. Ако нещата не са вървели добре, хората биха се преместили другаде. Очевидно нещо ги е задържало точно на това място. Какво било разковничето към успеха им? Как са успели да променят номадския си живот, когато другите са се проваляли?
Обмисляйки този въпрос, археолозите на мястото започнали да откриват нещо необичайно. Скрити в стени и подове, те открили кесии със забележителна субстанция. Това бил обсидиан - естествено вулканично стъкло. Хората на Чато Хоюк трябва да са го донесли от спящите сега вулкани от близката планинска верига Кападокия. Изключително твърд и остър, обсидианът бил ценна стока, идеален материал за стрели, ножове и дори огледала. Скритите кесии с обсидиан съдържали повече, отколкото е необходимо за лична употреба. Изглеждало, че народът на Чато Хоюк е търгувал с обсидиан. Но с кого са търгували? Д-р Джеймс Блакман работи в ядрена лаборатория, но всъщност е археолог с особен интерес към обсидиана. От археологична гледна точка обсидианът е важен, защото с него много се е търгувало в древния Близък Изток и може да се използва за проследяване на търговските мрежи. В света има ограничен брой източници на обсидиан и хората на Чато Хоюк са имали достъп до един от тях. През последните няколко години археолозите откриват по-ранни артефакти от обсидиан в Йемен и Иран, където няма налични естествени източници. Откъде е дошъл този обсидиан? „За да проследя търговията, използвам химията на материала. Първо трябва да се набавят образци от обсидиан. След като установите химията на геоложките източници, можете да сравните химията на артефактите от различните археологически площадки.” Тук се включва ядреният реактор. Образци от целия Среден Изток идват в тази лаборатория, където д-р Блакман ги подготвя за химически анализ. Образците се обработват и се поставят в ядрения реактор, за да бъдат облъчени. Облъченият обсидиан започва да излъчва радиоактивни гама-лъчи, които могат да се обработят и анализират, за да се получи характерният химически отпечатък на всеки образец. Всички образци от един и същи източник ще имат еднакъв отпечатък. Тези химически сигнатури позволяват на д-р Блакман да сравни чужди образци с обсидиан от Турция. Резултатът показва, че артефактите от Йемен и Иран могат да са дошли само от турските вулкани. Обсидиан от турски източници от Централен Анадол е открит на юг в Левант и по река Ефрат, на изток до Централен Иран в Тепияя и южен централен Рохан. Около вулканите край Чато Хоюк има ясни следи, че обсидианът е бил добиван и обработван. Изглежда, че хората на Чато са обработвали обсидиана и са го изпращали на първото звено от дълъг търговски маршрут. Може би на този контрол над популярна стока се дължи техният просперитет. Това били най-ранните човешки селища, а търговската мрежа вече се простирала отвъд непосредствената зона. Историците смятат пътя на коприната за най-ранния азиатски търговски маршрут, но следите от Чато Хоюк преобръщат напълно тази представа.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 1025
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай първи!
