На 11-ти срещу 12-ти през ноща, след полунощ, започна да тече кръв от носа ми.
Почуках на манипулационната, където трябваше да е дежурната сестра. Най-напред по-тихо и кратко.
Никакъв отговор.
След малко повторих и когато вече се чудих къде ли може да е дежурната сестра, вратата се открехна и от тъмното се чу:
- Кажи ма, Ташке. Какво има пак?
Обяснявам. На сеществото, облечено в прилепнала черна, тънка блузка, черно бельо, черен чорапогащник (не знаех, че медицинският персонал има вече такова работно облекло).
Все пак лампата се запали и бях поканена да вляза. Натопиха тампона и след моите благодарности и извинения аз се прибрах да се занимавам с проблема си.
...Недай си, Боже, да има спешен случай и тя да се бори за живота на някого.
Среднощен екшън, както често се случва.
Неведоми са пътищата Божии... Заспала съм.
Не щеш ли, след около час се стряскам и скачам в леглото. Уловила съм нейния вътрешен зов за помощ - съседката по легло:
- Спиш ли?
- Какво става? - питам.
- Имам много силно сърцебиене. Извикай сестрата, моля ти се!
Ужас! Но неведоми са пътищата Божии. Тръгвам пак към заветната врата...
Чукам. Нищо. Пак чукам. Пак нищо. Чакам...
Отново открехнатата врата - странното същество, в черна униформа - като някакъв виц.
- О! - с огромна любов, възкликвам.
- Какво пак ма, Ташке?
Обяснявам, че на първо легло жената има силно сърцебиене, около час.
- Къде ще търся сега докторката?
- Ами ако не я намериш, няма ли да и дадеш нещо? - питам аз.
- Няма.
Прибирам се. Но тя не идва по никакъв начин, дори да види пациента.
Отивам отново пред вратата.
Отново чукам.
Този път вратата се отваря. Дежурната си закопчава бялото панталонче.
- Какво искаш пак?
Изчаквам да се облече и тръгваме към стаята.
- Ей, не остават човека на спокойствие!
- Ами не идвай на работа.
Вече идва и дежурния лекар. Разговаря с пациентката. А сестрата с "тежката си орисия":
- През пет минути рък-фрък...
- Понеже се забави, дойдох да питам, ако наистина не намериш дежурния лекар, наистина ли няма да и дадеш някакво лекарство, както обеща одеве.
Продължава да се "оплаква" и да си говори, сякаш сама:
- Тя ще ми каже от коя вена да и взема кръв! Айде, де!
- Ти не ставаш и за сестра в концлагер (може би трябваше да употребя "санитарка") - отговарям аз, във вид на ехо и все по-ярки искри хвърчат в пространството между нас.
А имах чувството, че аз съм всичките пациенти с насинени, подути ръце, с унищожени вени, които чувала съм, на всеки са нужни.
Веднъж, спомням си, трябваше да ми вземе кръв за изследване. Верно, моите вени са доста зле, но и такива като нея активно са участвали в това дело.
Та стоя на леглото, тя клечи отпред. Ръката ми опъната - работи се само по сгъвката отвътре. С лявата ръка я опъва надолу. С дясната (виждам в този момент такова настървение и злоба) ръга някъде си - не става. Вади иглата, вкарва я пак и ръга някъде наоколо - в миг видях, сякаш някакъв злобар копае с права лопата - не, не копае - ръга в ръката ми.
Господи! Имам работа с тежък психо обект. Чувам се да казвам:
- Моля те, опитай долу!
Вчера вземаха кръв от вена, от вътрешната страна на китката.
Виждат се следите - две една до друга - на вена.
А дали мисли изпълнителният механизъм, хем няма нужда и да разсъждава... ръга в същата вена, в същата дупка.
- Какво правиш?! Отива вената!
- Няма значение. Важното е да текне, да ти взема кръв.
Кръвопиец.
Взема - тръгва си.
Сещам се и за друг случай. Ще ми преливат кръв. Гади ми се. Моля я да ми сложи едно "Дегенче" (Degane - лекарство против повръщане).
- Нямаме.
Започва вливането. Гадно ми е. Все повече. Обаждам се на съпруга си - да купи две ампули и да ги донесе.
Той пристига. Уведомяваме госпожата, че вече имаме Degane.
- О, той е толкова вреден и опасен! Няма да ти сложа.
Как така, толкова Degane са ми слагали в клиниката, от 7 години. но се замислям, може би, моят "ангел-хранител" е прочела ново изследване?! И сега ме спасява. Повярвах. Продължих да се мъча с гаденето. Издържах до края.
Свалят системата.
Тичам към тоалетната - драйфам. Кашлям, плюя, вдишвам аромата на тоалетната, още повече драйфам. И тогава пак текна кръв от носа ми, а току що ми бяха преляли.
Прекарах нощта - все пак. Благодаря на Бога. Всъщност, едва я изкарах.
Сутринта отивам да търся новия дежурен лекар. По пътя срещам доктора - само му махам с ръка и тичам (до колкото мога де).
Връщам се каталясала.
Викат ме в манипулационната. Нова дежурна сестра приготвя инжекция.
- Какво ще ми слагаш миличко?
- Degane.
- Какво! Та твоята приятелка каза, че нямате, а когато мъжът ми донесе от аптеката, тя каза, че е ужасно вредно и няма да ми сложи.
- Коя приятелка?
- Добре де, колежката ти.
Побеснявам.
Все тая. Така се раздрънка цялата ми система - три дена пак не ядох и не пих. За чие удоволствие беше всичко това - не разбрах.
Само болен мозък може да го роди.
И после се сещам, че когато преди месец, може би, бях тук, докараха в стаята млада жена с пневмония и 41 градуса температура. От три дни не е яла, пила - само изпотяване ( т.е. обезводняване). И тъй като всички вземахме участие в мероприятието по спадане на температурата и възстановяването и, предложих поне ампули глюкоза по лъжичка.
- Нямаме - същият отговор. И отново съпругът ми донесе 2 ампули. И отново:
- О, много са вредни, най-много да започне да повръща.
Така ли? Явно ние бяхмеот друго поколение. Кой знае! Прибрах си ампулите, които даваха против повръщане и за подсилване. Вече ми става ясно.
За сметка дори на човешки живот - важното е да стане на нейното.
Боже, къде съм?!
Отвлякала съм се в спомени и разсъждения...
То-то се оказа, че още крещи.
Чувам накрая:
- Нали си знаеш диагнозата, а? Нали я знаеш?!
- Да, зная, всичките си диагнози зная. Какво, искаш ли ги? Двам ти ги, подарявам ти ги, визмай ги. Всичките!
Прости ми, Боже, запръв път казвам това, въпреки че по стар народен обичай така се отговаря.
А хора като То-то, колкото искаш!
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 2037
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 82.33.181.60 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
Коментирай първи!
