Когато властта и парите не отиват по предназначение...
Защо му е на някой да има власт? Власт ще рече, че някой може да въздейства по един или друг начин на група хора. Това е невъзможно, без да има симбиоза между групата и властимащия (тука е по-правилно мутуализъм, тъй като взаимоотношението на обикновения човек с всяка власт е само факултативно - не е жизненоважно).
Какво може да иска желаещият власт. Иска да бъде подкрепян с възможно повече гласове. Да бъде той сам глас на групата. Да е подкрепян заради каузата си, да бъде оставен да води и безусловно да му се вярва, тъй като неговата цел е целта на многото. Да му се помага, ако реши, че е нужно.
Какво предлага. Желаещият власт предлага на групата да използва властта си за целите, които споделят заедно. Предлага да сподели с групата облагите, които последват властта.
Какво иска групата. Иска власт. Иска да жевее по-добре. В перспектива- всеки вижда себе си след успешните действия. Вижда по-голямата си банкова сметка. Иска да доминира. Кой политик не обещава това. Разбира се, че аз, ако подкрепям партия Х и тя дойде на власт 1. ще чувствам, че моят избор е бил по-далновиден; 2. ще очаквам да ме подкрепя властта, тя да е толерантна към мен, заради моя избор; 3. обещани са ми преференции, които ще чувствам за задължение към мен, като част от групата.
Властимащият (вече) обаче претърпява накои промени. Тъй като той е вече във властта, съответно той има друга група. Там нещата седят по същия начин, само групата е различна. По долните етажи на власта, където е нашето момче все още, съществува същия проблем. Хора с еднакви интереси ще трябва да подкрепят някой от по-високото, очакващи своя дял. Властимащият става отново властискащ. Колкото от по-високо се спускат облагите, толкова повече се разсейват по веригата и до крайния (или можем да кажем началния) съдеятел стига почти нищо. Неговите проблеми са забравени, защото властимащият вече си има много по-сериозни, а именно желанието му за още власт заема цялото му съзнание и допускам, че сигурно никак не е леко. Тука се губи симбиозата, но и властимащият вече няма тази нужда от старата си група и от тази взаимовръзка. За него вече е важно да влияе на друга група. Да властва над властимащи. Началната група едностранно прекратява договора, често с камъни. Какво й остава освен да търси нов идеал и да издига нови зажаднели, в очакване на своето. Групата е предадена и от собствените си вярвания и идеали. От собствените си довереници. Не е трудно от предаден да станеш предател. Ето, затворихме го кръгчето. Групата стана не цел, а средство към етажите нагоре.
Естествено има много и различни мотиви за желанието за власт. На първо място е желанието да не бъдеш управляван, но да управляваш. Тази илюзия за независимост... На когото много му тежи, да му се казва. Който не търпи чуждо мнение, който иска да наложи своето. Такива хора стигат до властта по един начин - първо слушат, после тях ги слушат или "Ако правиш каквото ти казвам, ще стане да правят каквото им кажеш".. Ад за егото от една страна, но кантарът натежава към другата; идват и разни фанатици, които, бидейки добри социални психолози, могат да предвидят кой начин на поведение ще намери подкрепа и съответно си намират група. Те не са избрани, а те са избрали. Методите за достигане до властта се търкалят по границите на сериозността. Ад за този е да бъде подигран за смелите си начинания; разни добри професионалисти, учили насам-натам и посветили живота си на евентуална кариера. Тия искат признание за добрата си подготовка. Искат да докажат, че не са учили напразно. Какво по-голямо признание от голямата политика. Прожекторите и журналистите. Сега, аз не вярвам много на тия "Искам да работя това, защото съм добър професионалист и мога". Щом си се насочил към властта, значи има защо. Защо ли? Ами... липсвала му е на човека. Я властна майка, я жена. Кой знае и кой какво има да навакса за минали действия. Този ще трябва и да се прикрие зад престижната си професия, зад признанието. Ще се скрие от себе си там.
Много причини и мотиви могат да доведат човека до ламтеж за власт.
Ще си позволя да се намеся.
Човекът (човечеството, нали), обществото винаги е и ще работи добре, ако едни управляват други.. За мен няма съмнение в това. За да върви напред, едни водят, други следват. Върху прогреса се работи, а имаме ли работа имаме и йерархия. Въпросът е кой да е на върха на йерархията. Видяхме, нашите егоистични предатели забравиха началната си цел и група, и ги замениха за други- по-угодни. Станаха част от друга група, с по-добри перспективи (Които са най-близо до хората са и най-далече от властта. Тя властта не е при хората, а си е там). Разни психари, разни мишоци. Кой тогава.. Ами - роденият да управлява. Тя и монархията се видоизменя, но който се е родил във властта, е част от нея. Той не трябва да я постига и да се бори за нея. Той я има и което прави е, да се учи да я ползва. Има кой да го учи. Той поначало не гледа отдолу нагоре и за това не би трябвало да е смазан от прищявките си. Разбира се, че ще е най-подготвения. Нашите властимащи от по-горе се усъвършенстват в достигането до властта... нямат време да мислят за употребата й. Съгласете се, че е така. Който стигне властта тук не знае как да разполага с нея. Той е постигнал егоистичната си цел. Сега му е време да я демонстрира. Един монарх винаги ще знае (тук идеализирам малко, но има останали още такива). Демокрация. Хората. Набутват във властта хора-служители. Състезават се кой служител по-напред ще стане шеф. Хора, които идея нямат как се водят масите. Монархът е друго ниво човек, що се отнася до властта. Сдържан най-вече.
Тук властта се е превърнала в пазар. Конкуренцията раждала търговията. В демокрацията се конкурират... там се лъже, своеволничи, злоупотребява, интриги, маски. Тия се конкурират за властта така, но в крайна сметка си я поделят и никой не я получава така, че да може да разполага с нея. Властта ги притежава, но не и те нея. Пък роденият ръководител (дано не бъда разбран погрешно и сравнен до моментната политическа обстановка у нас) няма конкуренция и ако добре си е научил урока, както се очаква от него, той ще притежава цялата власт. Ще знае да я гъне оптимално в полза на народа . Би било логично дори, обществото умишлено да създава, при липса и да одобрява такива хора - неопорочени от ламтежа, непознали желанието да доминираш, но обучени да вършат работата на управник - който не се занимава с нищо друго Тогава работливите не биха се стремяли към властта с всички сили, като така биха свършили по-добре това, което предполага позицията им. Само който не е заслепен от желанието си за власт ще може обективно да разполага с нея и най-важното - няма да се страхува да я загуби, щом не може да я съчетае с истината и добродетелта, които не би продал за власт и контрол.
Да правят това, което трябва. Звучи утопично, но при липса на магнит като властта, те по-вероятно биха били привлечени от желанието да се изявят на други бойни полета. Те биха намерили битка, възможна за спечелване, не както сега - всеки се бори за власт, но власт над хората никой няма. Политически погледнато. Никой от сегашните не може да даде на масите една цел, едно бойно поле. Хората са воини. Много лични битки печелили и много губили. За общите битки е нужна обаче обща и ясна цел, както и ясни методи за постигането й. Масите-воини обичат да им се дават битки. На тия воини обаче, опасни за властта в сегашния и вид, са дадени битки от друго измерение. Те се бият за оставането на Х в Биг Брадър. Тяхната слава е колко могат да изпият. С колко повече жени са били. Колко счупени зъби е записал на сметката си от снощи. Те са воини. Това си е война. Отказали се от голямата битка за своята родина, майка и баща и заменили голямата битка с множество нищожни. Не ги виня. Трудно е да усетиш. Щом Биг Брадър поддържа войнския дух, какво му трябва на боеца. Ще се бие там. Изкоренени са извечените каузи от хора, които трябваше да ги посочат. Те не са и техни каузи. Воина няма да се жертва за кауза, в която предводителя не вярва. Обезверени управници размиха границата вълк-овца. Който пуска есемес за Х се чувства вълк, знае че ще има и жертви. Овца е обаче, знаете. Сбъркана работа.
Тогава кой да припомни на тия, иначе смели деца, колко са значими, колко могат да направят. Те са здрави, надъхани, победители родени, с призванието битка. Скопени са обаче от ограничеността си. Не виждат по-далече от телевизора, а там - пари, жени, скандали, дезинформация. Там отива времето на тия и не е случайно. Правилно насочена, тази енергия би направила много поразии по удобните дивани. Воинът ще започне да си задава въпроси, той е свободен да го прави. Ще търси реалната битка, ще си спомни кръвта, оръжието. Сега негово оръжие е телефонът, парите, думите, маските. Ще си спомни, че с подобни никоя истинска битка не се печели. Не се знае какво може да последва.
В момента властта, както я познаваме, е много по-зависима от настроението на хората. Дръжте ги в добро настроение. Дайте им забавни предавания, безплатни минути, денонощен порно канал; занимание за вечерта и занимание за през деня. Дайте им теми за разговор, за да не скучаят. "Тарикатско" казва и търси по-добрата сделка. По-евтин оператор и по-хитро да извърти и тази седмица. Излъган е изначалният мотив за битка. Бий се с живота като хищник с хищник за благополучието си! Излъган е воина. Работи и воюва всеки ден за пенсия като остарее, за вечеря като огладнее, за покрив като застудее. Това е неговата цел. Не помни, че работата прави воина по-вещ в делата, нито, че вечерята дава сили за утрешната битка. А покрива ще построи, за да е семейството на сухо. Изнежен е. За собствените нужди прави всичко и не ще да си цапа ръцете. Нали си е на сухо, хапна, сигурен в бъдещето си може спокойно да продължи да се намира тук (не знам как да обясня това временно пребиваване). Корените на тези са изгнили, следва само цветовете да окапят и от тях няма да остане нищо. Тор за следващата пролет - подобни ще поникнат.
На други по-войнствени е показана по-смислена война. Война за пари.
За какво са парите ли? Малко е тъжно. Парите са, за да можем с тях да си купуваме разни неща. На първо място е храната. Ако трябваше да плащаме на някой, защо това да не е майката природа. Нали така беше поначало. Ние се грижим за нея, тя ни дарява плодовете си. Сега вече има екстри за разглезените граждани - не им стигаха хранителните вещества на насъщния, искаха да е и вкусна. Работят, ден след ден минава в заработване на вкусната храна, големи сметки в ресторанти. Екстри и привилегии за имащия пари привличат можещия да ги изкарва. Дава живота си за пари. Боец е той на този терен и ще се справи, много пари ще натрупа. Но отново - защо му е да трупа пари ли? Защото е нямал. Това много му тежеше, завиждаше, искаше и той да е от класата с парите. Парите за тоя са като властта за оня, а границите им се преплитат. Пари ще да е равно на власт. "Ще мога да си плащам за да контролирам" - казва. Води другите желаещи пари и те го следват - нали е жив пример, че методите му работят. Пари и власт. Няма как да не се завърти колелото. Който иска да има пари, прави каквото е необходимо за да ги има. Ако ги заима - започва да властва, поне тук, където пари искат всички. Започва да властва и започват да го следват. Последователите започват да имат и започват да властват. Отново бойно поле, отново жертви на войната. Не ги упреквам заради едно:
Защо родителите му гният някъде сами ли? Защото на този каузата му е отнета и е с друга заменена. Той е боец и е отишъл на война. Не може нищо да направи, от бойното поле не може да помогне. Ако отстъпи и се върне друг ще го замести и почестите му ще обере. Корав воин е станал, безжалостен. Но на диарийна кауза е посветен. Не е помислил кое си струва, нямал е време, нямал е учител. От телевизията се е учил, от уличната надпревара и собственото си его цени като мъдрец най-способен. Всичките си удоволствия с пари може да купи. Евтино му излиза да плаща с пари, материални удоволствия са тия. Егото не знае герба на нацията, не знае почтен да си и родителя да не оставиш. Отново - родителят отглежда и се жертва заради потомството, намирайки в него бъдеща подкрепа и бива предаден. Бива заместен от нови идеали и нови битки. И няма утеха. Започва да се пита "Къде сбърках?", "Кое е по-силно от обичта към майката и предаността към бащата?". Не разбира родителят тези, защото е на друго поколение рожба. Нямаше той какво да губи, освен да спечели и даваше всичко за сина ...когато това беше най-важното. Сега за губене много. На синовете сега са мили парите, драги, за жените и охолството. Не биха ги заменили за единия дълг и едната преданост. "Преданост?! - я някой да ми я покаже!"; "Дълг?!- на никой нищо не дължа, но на себе си. Дължа си, след толкова битки да се отдам на удоволствия. Не съм ви молил да ме раждате". Сега по друго оценяват. Никой няма да те пита дали се грижиш за баща си, когато правиш сделка. Няма да те пита защити ли другаря с гърдите си. По-важно сега е твоята светска класа - кой те облича, къде се храниш, в какво се возиш, къде почиваш, какво състояние си склонен да дадеш за подарък на жената на бизнес-партньора. По дрехите посрещат... Никъде по дрехите не пише "Аз дарих къщата си за бездомните деца"... ако си го направил - хубаво - значи си от по-чувствителните и ще бъде използвано срещу теб, по-добре си трай.
Като цяло никой от тия не сеща удоволствието да дариш - най-скъпоплатеното. И не само материалното. Да дариш младостта и жизнеността си, да ги посветиш на другите, на добрите дела. Да дариш любовта си към парите на хората и да ги заобичаш. Мога да предположа, че след ламтежа за пари и власт, след достигането на тия цели, зее кухина в сърцето на боеца. Издълбан е отвътре. Та няма ли този да пожелае да я запълни, се питам. Не се ли чувства длъжен... Как да не е? Длъжен е... на околните, за това, че от тях взима пари и ги дава на егото си. Длъжен е на родителя, за това, че му взе всичко и го даде пак на егото. Длъжен е на родината си, че го отгледа, така щото му даде възможност да храни егото си. Дупка зее, оня с кокаин иска да я запълни. Една вечер кока и "Джак" - една седмица месо в обядите на сираците. Колко малко трябва.
Сега е модерно да се правиш на твърдо копеле. Да използваш фрази от типа "Само силните оцеляват. Животът е джунгла", "Мене тва да не ми е спуснато отгоре... ей с тея две ръце и с таз глава го постигнах". Не се сеща тоя, че случайността е запазила ръцете и зъбите му на хищник. Че е отгледан, а не се е отгледал сам. Не знае, че щастие е да се роди в България - мисли - нещастие е да не се родиш в САЩ. Нещастие е, че парите за есемеси не помогнаха на Х да остане в къщата, но и не нахраниха бабата от горния етаж.
(...малко метафизично отклонение:
Човек сам съдбата си не може да промени, но може за други хора тя да се появи с неговия лик. На някои "тоя чичо, младеж или син" може да промени живота, така както на него може да му бъде променен от някой чичо.)
Колко малко трябва.
Парите трябваше да са средство, а не цел. Ако умреш богат, какво от това?!
А ако умреш със спомена за усмивките, достигнали до теб... със спомена за несгодите, които си поправил; справедливостта, която те съпътстваше и не позволяваше да се въздигнеш от калта, където са близките ти и да ги загърбиш. Дълг, който си изпълнил, щом настанало е време за това. Някой беше казал, че е оправдано човек да стои над друг човек само, когато му помага да се изправи.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 1705
1. силата
Написано от arlina, на 07-05-2007 08:09
И това е силата, която човеците владеят най-добре. |
2. те или ние
Написано от BPAHA, на 05-05-2007 02:59
Човек има пълната свобода, избор, воля и сила, за да се превърне в такъв изрод-инвалид, в какъвто никой не може да го превърне. |
3. бизнес
Написано от anahata, на 05-05-2007 01:32
Властта и парите осигуряват контрол.
Ако сме позволили друг да ръководи живота ни, значи по същество сме манипулирани и сме загубили свободата си. Превърнали сме се в жертви. Зависими от правителствените структури и монополистичните институции, от мижитурките, на които им плащат, за да ни манипулират и да ни превръщат в инвалиди. Не става дума за физическа непълноценност, а за „невалидност”- нещо като обезценена личност, която няма сили да среже конците, чийто край държат други. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (3)
