За да открие още доказателства и да проследи твърденията, Стивънсън установил глобална мрежа от изследователи по целия свят. През 2003 г. в Южна Турция бил открит любопитен случай. Германският психолог д-р Юрген Кайл отишъл да го проучи.
"При обстоятелствата, които бих нарекъл добри, детето успя да ми даде информация, която, по мое мнение, не би могла да идва от сегашния й живот. По тази причина бих отбелязал случая като по-добър от средното."
 През 1998 г. младо турско момиче, Атра Капи, умира от мозъчни увреждания при катастрофа до дома си в Атакия. 28 дни по-късно в друго турско село, недалеч от там, се ражда Демет Юлдари. Детето имало родилен белег, който не бил избледнял.
"Не бихме могли да кажем със сигурност, че е свързан с инцидента, но е на същото място, където е била раната на Атра. В дома на семейството Кайл се среща с Демет и баба й Кезбен Юлдари. Тя е напълно убедена в историята на внучката си. Първоначално Демет ни каза, че има две майки, и че дори знае името на майка си от предишния й живот - Лемия. Попитах я защо има две майки, но тя настояваше на своето. Първия път тя дори каза името й - Лемия.
Тази убеденост на семейството прави разкриването на истината трудно. В лондонския университет психологът Крис Френч изследва паранормалното. Той знае колко е трудно да се получи безпристрастно доказателство в тези случаи.
"Ако разгледаме някои от случаите на деца, спомнящи си минал живот, има определени доказателства, които предполагат, че в някои от тези случаи детето е приело тази роля в отговор на неволно запитване от страна на родителите или изследователите."
Роля ли играе детето, или спомените й са действителни? Чрез преводач Кайл я разпитва за роднини от предишния й живот. Помни само Айфер. Айфер ми беше сестра. Майката на Демет също вярва.
"Бяхме около 20 души и пътувахме с автобус към морето. Съпругът ми шофираше, брат ми Мехмед също беше с нас. Демет седеше между нас. Десет километра преди Чавлик тя изведнъж се разстрои. Трепереше и плачеше. Брат ми я прегърна и я попита какво става. Гласът й трепереше, беше уплашена. Каза ни: Тук претърпяхме катастрофата."
Майката е гушнала момиченцето, а Демет разказва историята си. Казва, че е умряла в Чавлик. Попитах я: "Кой ти каза, че си умряла в Чавлик?"
Каза ми: "Просто го знам."
Условията на средата са най-важни в тези случаи. Такава среда може да предизвика изграждане на лъжливи спомени. Децата може да искат да повярваме, че са имали предишен живот. Такива лъжи се срещат. Но Демет твърди, че си спомня всички подробности, свързани с фаталния сблъсък.
Кайл посещава Айфер Капи, сестра на починалото момиче, която също е участвала в инцидента и също си спомня.
"Изпълзях от колата и чух, че са я открили. Беше доста далеч от мястото на катастрофата, край канавката. Мобилният й телефон и цигарите все още бяха там. Кървеше много силно от главата и се виждаше вътре в черепа й. И после... После се ударих в камък. Вената ми изскочи, нещо се спука. След това започнах все повече да се смалявам."
Наистина ли това 4-годишно дете си спомня своята смърт? Най-накрая Айфер Капи се среща с момиченцето, което твърди, че е преродената й сестра. Момичетата много държали една на друга. Но Демет показва слаб интерес към бившата си обична сестра. Държи се като нормално 4-годишно дете, без да показва с нищо, че я разпознава. Но Айфер също вярва в прераждането и вижда душата на сестра си в очите на малкото момиче.
Резултатите от проучванията на Кайл в Турция са изпратени обратно в университета в Шарлотсвил. Но както в много от другите случаи, изводите са много несигурни.
Ще направим услуга на децата, ако гледаме фантазиите като такива. Трябва да умеем да ги приемаме, да подхранваме фантазиите им, но не и такива невероятни неща като прераждането.
Вероятно съществува някакъв механизъм, който прехвърля спомени за събития и навици на поведение. Родилните белези и дефекти, които се появяват, не могат просто да се предадат от един на друг случайно. Трябва да има някакъв междинен носител.
През 1942 г. японската армия напада Бирма, убивайки и измъчвайки хиляди. Д-р Стивънсън твърди, че е открил много бирмански деца, които са превъплъщения на омразните окупатори. Той ги разпознал по нехарактерното им поведение.
"Имаха много японски черти. Искаха силен чай със захар, искаха сурова риба. Оплакваха се от жегата в Бирма, често се разхождаха голи, защото им беше много горещо."
Психологът Крис Френч смята, че тези предположения трудно могат да бъдат приети.
"Унаследяването е доста интересна идея - че е възможно миналият живот да влияе върху сегашното поведение. Чел съм много изследователи, работещи в тази област, и макар да знаем твърде малко за това как се изгражда личността, несъмнено обяснението им ще бъде от гледна точка на средата и възпитанието, генетиката и околната среда. Не е нужно да търсим влиянието на минали животи."
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 1515
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.16 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай първи!
